Научни форуми

Национална научна конференция в Сливен "Българският периодичен печат през Възраждането"

Посветена на Деня на народните будители - 1 ноември

◊ СЪБИТИЕТО

На
7 и 8 октомври 2009 г. градът под Сините скали е домакин на научен форум за ролята и мястото във възрожденските процеси на българския периодичен печат. Организатори на конференцията са Министерство на културата (Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства”), Институтът по история при БАН, Факултетът по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски”, община Сливен и Регионалният исторически музей, Сливен.

Конференцията се посвещава на Деня на народните будители 1 ноември, празника на града Димитровден, и е в памет на видния изследовател-историк проф. Крумка Шарова, автор на идеята за провеждането, дарител на ценна сбирка от книги на РИМ, Сливен. Научното ръководство се осъществява от ст.н.с. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова и доц. д-р Здравка Константинова.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА

Конференцията бе открита от директора на културния институт Георги Кюпчуков, който подчерта професионалната и емоционална връзка на проф. Шарова (от чиято кончина се навършват три години) със Сливенския край и приносите й за изучаване на историческите събития и видните му възрожденски деятели, за което изследователката е удостоена с наградата „Д-р Иван Селимински”, 2006 г. В работата на форума взеха участие видни историци и музейни специалисти от институтите, научните звена и музеите на страната.
           
На пленарното заседание в зала „Май” бяха представени проучванията на водещи български историци по важни аспекти на темата за ролята на българския възрожденски печат, като: модерните измерения в националната журналистика през Възраждането, мястото на външнополитическите новини във възрожденския печат (доц. Здр. Константинова, ст.н.с. Огняна Маждракова-Чавдарова) и др. Интерес предизвика проблемът за социализацията на литературната критика и полемиките в периодичния печат (50-60 г. на XIX в.), изследван от акад. дфн
Иван Радев от ВТУ. Разгледан бе и въпросът за идейните направления и деятелите на българския печат в Браила (доц. д-р Пламен Митев, СУ „Св. Кл. Охридски”). С внимание бяха изслушани докладите, изследващи духа, тежненията и отликите на епохата, по публикации във водещи печатни издания от това време: Ботевият вестник „Знаме” като най-ярката трибуна на революцията (проф. дин Цветана Павловска), в. „Българско знаме” като извор за възрожденските идеали в новоосвободения Сливен (Мария Кирова, РИМ, Сливен, една от организаторките на конференцията); за ролята и отражението на църковно-националното движение (1863-1867 г.) във в. „Гайда” на Петко Славейков и др.
           
Работата на участниците в конференцията продължи в заседанията на секциите: I. „Създатели, полемики”, и II. „Извор за поселищната история”, председателствани от научните ръководители на форума. В първата секция бяха представени доклади за същността и ролята на печата през Възраждането като националноформиращ фактор; двама автори изследват печатните послания на Марко Балабанов (доц. Петко Петков, ВТУ) и идеите в журналистиката му до Освобождението (ст.н.с. д-р Пламен Божинов, ИИ - БАН). С доклади и научни съобщения участват специалисти от музеите в Русе, Пирдоп, Панагюрище, Дряново, Котел, Търговище, Омуртаг, Асеновград и Ямбол, изследващи отражението на живота на населените места във възрожденския печат, тяхното минало, разпространението на периодиката в българските земи (според архивни документи), мястото на дописките и дописниците от това време и др. 
           
Темите в докладите на музейните работници във втората секция изследват отражението на важни исторически събития (Априлското въстание) в българския и чуждестранния печат (Георги Абдулов, ИМ – Панагюрище, Димитър Църлев, ИМ – Батак); позицията на българските вестници от 1872 г. за самоубийството на Ангел Кънчев (Лидия Горанова, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна), за  военната обстановка и съдбата на старозагорци през 1877 г. (н.с. Нейчо Кънев, РИМ, Стара Загора), историческите събития в Карнобат през XIX век, според възрожденския печат (Жулиета Иванова, ИМ – Карнобат) и др. Докладите представят ценни сведения и за стопанския и икономическия живот през Възраждането на градовете ни - Габрово (за началото на  индустрията, изследвано от Ирена Узунова, РИМ – Габрово), както и за миналото на Копривщица (Райна Каблешкова, ИМ – Перущица) и Трявна (Ирина Димитрова, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство), според  възрожденската преса. Пленарното и секционните заседания завършваха с обсъждания на проблемите и дискусия.
           
Директорът на РИМ – Сливен, Георги Кюпчуков - главен организатор на конференцията, получи поздравления от колегите си - историци и музейни специалисти от страната по случай 60 години от рождението си и за издаването на изследването „Музейното дело в Сливен 1878-1960 г. (ИК „
Жажда”, Сл., 2009, I част), плод на дългогодишни проучвания и труд.
Автор: Иванка Денева
08.10.2009 г. 00:52
Посетено: 1492
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/8576-natsionalna-nauchna-konferentsiya-v-sliven-balgarskiyat-periodichen-pechat-prez-vazrazhdaneto