Научни форуми
Да убиеш присмехулник
30 години от убийството на писателя Георги Марков
◊ СЪБИТИЕТО
Издателство “Сиела”, Гражданско Сдружение ”Георги Марков”, Сдружението на български писатели и Центърът за култура и дебат ”Червената къща”
представят
Да убиеш присмехулник
30 години от убийството на писателя Георги Марков
Вече 30 години подред за писателя Георги Марков се говори повече като за “убития писател”, отколкото като за “писателя, който беше убит”. На поредната годишнина от смъртта му бихме искали да си спомним за писателя Георги Марков и за неговото творчество.
. С участието на:
Цвета Трифонова, Христо Христов, Божидар Кунчев, Светлозар Желев.
. Водещ на вечерта: Михаил Неделчев.
На 15 септември 2008 (понеделник), 19.00 ч.
Червена зала
Вход свободен
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПИСАТЕЛЯ
Георги Марков (български писател белетрист, драматург, журналист) е роден на 01.03.1929 г. в с. Княжево, София. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1947). Учи във Висшето техническо училище в Русе (1947-1950), във Висшия химико-технологически и металургичен институт в София (1952). Инженер-технолог в ДИП "Победа" (1952), преподавател в Техникума по керамика и стъкло, София. Пенсиониран по болест (1958). Завеждащ отдел в изд. "Народна младеж" (1969). Емигрира от България на 15.06.1969 г. Живее в Италия, след това в Лондон, където работи в българската секция на ББС. Сътрудничи също на радио "Дойче веле" (Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира неговите "Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и в София (1990). В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода, а на 07.09.1978 г. срещу него е извършен атентат, след който умира в лондонска болница на 11.09.1978 г. Автор е на книгите: "Цезиева нощ. Повести" (1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета. Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966), "Жените на Варшава. Разкази и новели" (1968). Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент" (1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция" (1966), "Калай" (1967) и др. Посмъртно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981; София, 1990), "Литературни есета" (Париж, 1982; София, 1990), "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991), "Аз бях той. 121 документа от и за Георги Марков. Подбор и съст. Любен Марков" (1999) и др.
Репортажите на Марков стават все по-изобличителни и убедително остри, така че на най-високо място (според последни изследвания) се взема решение за физическото му ликвидиране (около 9 септември - датата на т. нар. социалистическа революция през 1944 г., национален празник на комунистическа България, и 7 септември - рождения ден на Живков). На 7-и на моста Ватерлоо на Темза е ранен смъртоносно с микроскопична сачма с рицин, монтирана във върха на чадър. Умира мъчително в лондонска болница. Вероятно заповедта е дадена устно от самия Тодор Живков. Бившият генерал от КГБ Олег Калугин свидетелства в мемоарите си, че в КПСС е разисквана молбата на българското държавно ръководство КГБ да помогне за ликвидирането на Марков.
Убийството на Георги Марков не само не го "премахва" - той става мит в България и по света. "Свободна Европа" продължава излъчването на текстовете му. "Задочни репортажи за България" са издадени в два тома в Цюрих през 1980 и 1981 г., множество екземпляри се пренасят тайно в България и се предават от ръка на ръка, четат се като откровение. Тяхна подборка се издава и във Франция, Англия и САЩ. След демократичните промени в България през ноември 1989 г. творчеството на Георги Марков се завръща и в България. Безсилни, тайните служби обаче не се посвениха да го обявят за свой агент и сътрудник, така че емигрантството му е било една "командировка", а убийството му - тяхна вътрешна работа. Същото твърдеше и Тодор Живков в интервю по Българското национално радио месеци преди смъртта си през 1998 г. Но внимателното изследване на запазеното от архивите показва, че няма никакви данни за такова сътрудничество. Делото по убийството му не е прекратено и до днес.
• Още информация за писателя, за неговия живот и творчество - Критика за Георги Марков.
Издателство “Сиела”, Гражданско Сдружение ”Георги Марков”, Сдружението на български писатели и Центърът за култура и дебат ”Червената къща”
представят
Да убиеш присмехулник
30 години от убийството на писателя Георги Марков
Вече 30 години подред за писателя Георги Марков се говори повече като за “убития писател”, отколкото като за “писателя, който беше убит”. На поредната годишнина от смъртта му бихме искали да си спомним за писателя Георги Марков и за неговото творчество.
. С участието на:
Цвета Трифонова, Христо Христов, Божидар Кунчев, Светлозар Желев.
. Водещ на вечерта: Михаил Неделчев.
На 15 септември 2008 (понеделник), 19.00 ч.
Червена зала
Вход свободен
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПИСАТЕЛЯ
Георги Марков (български писател белетрист, драматург, журналист) е роден на 01.03.1929 г. в с. Княжево, София. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1947). Учи във Висшето техническо училище в Русе (1947-1950), във Висшия химико-технологически и металургичен институт в София (1952). Инженер-технолог в ДИП "Победа" (1952), преподавател в Техникума по керамика и стъкло, София. Пенсиониран по болест (1958). Завеждащ отдел в изд. "Народна младеж" (1969). Емигрира от България на 15.06.1969 г. Живее в Италия, след това в Лондон, където работи в българската секция на ББС. Сътрудничи също на радио "Дойче веле" (Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира неговите "Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и в София (1990). В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода, а на 07.09.1978 г. срещу него е извършен атентат, след който умира в лондонска болница на 11.09.1978 г. Автор е на книгите: "Цезиева нощ. Повести" (1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета. Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966), "Жените на Варшава. Разкази и новели" (1968). Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент" (1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция" (1966), "Калай" (1967) и др. Посмъртно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981; София, 1990), "Литературни есета" (Париж, 1982; София, 1990), "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991), "Аз бях той. 121 документа от и за Георги Марков. Подбор и съст. Любен Марков" (1999) и др.
Репортажите на Марков стават все по-изобличителни и убедително остри, така че на най-високо място (според последни изследвания) се взема решение за физическото му ликвидиране (около 9 септември - датата на т. нар. социалистическа революция през 1944 г., национален празник на комунистическа България, и 7 септември - рождения ден на Живков). На 7-и на моста Ватерлоо на Темза е ранен смъртоносно с микроскопична сачма с рицин, монтирана във върха на чадър. Умира мъчително в лондонска болница. Вероятно заповедта е дадена устно от самия Тодор Живков. Бившият генерал от КГБ Олег Калугин свидетелства в мемоарите си, че в КПСС е разисквана молбата на българското държавно ръководство КГБ да помогне за ликвидирането на Марков.
Убийството на Георги Марков не само не го "премахва" - той става мит в България и по света. "Свободна Европа" продължава излъчването на текстовете му. "Задочни репортажи за България" са издадени в два тома в Цюрих през 1980 и 1981 г., множество екземпляри се пренасят тайно в България и се предават от ръка на ръка, четат се като откровение. Тяхна подборка се издава и във Франция, Англия и САЩ. След демократичните промени в България през ноември 1989 г. творчеството на Георги Марков се завръща и в България. Безсилни, тайните служби обаче не се посвениха да го обявят за свой агент и сътрудник, така че емигрантството му е било една "командировка", а убийството му - тяхна вътрешна работа. Същото твърдеше и Тодор Живков в интервю по Българското национално радио месеци преди смъртта си през 1998 г. Но внимателното изследване на запазеното от архивите показва, че няма никакви данни за такова сътрудничество. Делото по убийството му не е прекратено и до днес.
• Още информация за писателя, за неговия живот и творчество - Критика за Георги Марков.
Автор:
Публикация:
15.09.2008 г. 12:30
Посетено:
706
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/6440-da-ubiesh-prismehulnik