Национална визия за Черно море – следващата стратегическа стъпка пред България

Публичната дискусия „Стратегически подходи за развитието на черноморския регион и национална визия на България за Черно море“, за чиято подготовка работихме сериозно в партньорство Черноморски институт и Бургаски свободен университет, вече е история. Но идеите, които бяха споделени от панелистите и участниците, ще ни позволят да продължим, защото подкрепата, която получихме, показа, че пътят е верен.

Дискусията се проведе под патронажа на Областния управител на област с административен център Бургас, г-н Дико Диков, и с участието на другите двама областни управители на морските области на България – г-н Марио Смърков, Областен управител на област с административен център Варна, и г-н Руслан Томов, Областен управител на област с административен център Добрич.

Подчертах, че имаме нужда от Национална визия за Черно море, за да постигнем по-добра интеграция, структуриране на приоритетите и поставяне на проблемите на Черноморския регион в точния дневен ред на управлението както в национален, така и в европейски план. Няма как да се получи силно развитие, ако само чакаме европейска стратегия. Европейският съюз ясно показа интереса към черноморския регион с новата стратегия за стабилен и сигурен Черноморски регион, но тя очертава рамката и се нуждае от силна национална детайлизация – приоритети, мерки, конкретни действия. Трябва да постигнем допълнението от национална гледна точка, да дадем нов старт на Черноморската синергия с ясно национално измерение.

Инициативата за създаване на Национална визия за Черно море цели не изграждане на нови административни структури, а създаване на механизми за по-добра координация, ликвидиране на фрагментацията и секторизацията, стратегическа яснота, свързване на националните с общоевропейските цели и дългосрочна ангажираност на ЕС в този изключително важен за бъдещето на Европа регион.

Какво казаха участниците:

Проф. д-р Милен Балтов очерта интереса на БСУ за подкрепа на идеята за Инициативата „Национална визия за Черно море. „От Пакта за океаните до Национална визия за Черно море“. От една страна участието на БСУ в редица международни проекти, свързани с Черно море, от друга – поетото вече председателство на Морското научно общество и неговата свързаност с изследване на Черно море в различни аспекти, както и участие на БСУ в редица международни структури, касаещи проблемите на Черно море – БСУ е част от процеса, част от Бургаската визия и стратегическата рамка за научни изследвания за Черно море от 2018 г.

Черно море изисква от нас да работим заедно за преодоляване на предизвикателствата, пред които сме изправени. Регионът се очертава като много динамично развиващ се, но с много проблеми, свързани с действащите конфликти, с необходимостта да работим едновременно и за развитие на туризма, и за опазване на околната среда, и за морската свързаност. Няма сектор, който да не очаква решенията на своите проблеми, но са ни необходими усилия за общи решения. (Дико Диков, Областен управител на Бургас)

Черноморската ни политика се нуждае от общи решения, необходимо е да отключим потенциала за неговото развитие, за да осигурим конкурентоспособност, икономически растеж и устойчиво качество на живот на хората по крайбрежните зони. Имаме ясни приоритети, които ще ни дадат конкурентно предимство, и сме готови да ги следваме. (Марио Смърков, Областен управител на Варна)

Дискусията за Черно море е важна, защото се нуждаем от нова енергия и решения както по отношение на синята икономика, така и по отношение на околната среда. Морските територии на България определят до голяма степен икономическото ни развитие. Постигнатото до момента е важна предпоставка за развитие на инфраструктурата и за съвместни действия между администрацията, бизнеса и науката. (Руслан Томов, Областен управител на Добрич).

Бъдещето на Черно море се решава от местните общности, с отчитане на местните и регионалните интереси, със свързаност на крайбрежните общини. Местните общности решават проблемите с опазване на екосистемата, участват в развитие на синята икономика в синхрон с общините. Необходимо е силно участие на морските общини в процесите на вземане на решения. (Марин Киров, Кмет на Община Царево)

Необходимо е Черноморският басейн да бъде поставен сред приоритетите на Европейския съюз през следващия програмен период, като България и Румъния имат особена отговорност да бъдат активни инициатори на този процес. Необходими са реални проекти, обезпечени с финансови средства, включително в областта на морската сигурност, транспортната и енергийната свързаност, дигиталната инфраструктура, екологичния мониторинг, научните изследвания и устойчивото икономическо развитие. От изключително значение е да се създаде среда за мирно и стабилно икономическо развитие на региона. /доц. д-р Милена Ангелова, гл. секретар на АИКБ/

Черноморският регион стои успешно в политиките на ЕС, на ОЧИС и други регионални структури. Необходим е по-сериозен синхрон в действията и активизиране, за да могат да се използват всички възможности, които предлагат различните програми и инструменти. Регулярните международни форуми, включително предстоящият през м. септември, показват сериозна ангажираност към развитието на Черноморския регион и повишаване на сигурността и стабилността. Очертаващата се възможност за създаване на център за морска сигурност в Черно море съвместно между България и Румъния е доказателство. (Росица Стоева, Министерство на външните работи)

Черно море да бъде поставено в центъра на големите европейски политики и да излезе от регионалните политики, защото проблематиката му е много по-сериозна от чисто регионалните проблеми. Черно море се превръща в пресечна точка и вече не е периферията на ЕС. Има и много допълнителни идеи за развитие на Черноморския регион, трябва да разглеждаме връзката между Черно море и Дунав, едно ново направление може да се въведе и това да се свърже с водата като глобален ресурс – „Чиста вода – от реката до морето“, и това може да се превърне в национална инициатива. – (Кристиан Вигенин, член на ЕП)

Трябва да се положат повече усилия за участие на науката в изпълнение на политиките за Черно море. Има достатъчно програми и инструменти, можем да използваме възможностите на Морското научно общество, което има добре изградени приоритети, както и да се прилагат резултатите от проектите, разработвани в партньорство с други международни организации. Активното участие в утвърждаващата се програма „Черно море“ е важна стъпка за развитие на региона. (доц. д-р Марина Панайотова, ИО на БАН)

Научната активност, както национална, така и международна, показва сериозен интерес към черноморските проблеми. Изследването на проф. д.н. Венелин Терзиев се основава на разбирането, че устойчивото бъдеще на региона е неразривно свързано със способността на държавите да изграждат ефективни механизми за научно взаимодействие, обмен на знания и съвместно управление на предизвикателствата пред морската среда. От една страна то показва силен интерес от международната научна общност, от друга – все още недостатъчния национален капацитет в изследванията за Черно море.

Попътен вятър на Инициативата пожела проф. д-р Добри Ярков (доскорошен ректор на Старозагорския университет). Трябват ни реални модели, необходими са ни научни програми и центрове за изследване и лидерство. Черно море свързваме с няколко приоритета – производство на енергия, демография, сребърна икономика. Има изключително много конкретни инициативи, които могат да станат част от една национална визия за Черно море. Регионът не е периферия, може да се превърне в лидер на икономическо развитие.

Необходим ни е холистичен подход при изграждане на политиките за Черно море. Необходимо ни е да покажем капацитета си. Създаването на Национална визия ще позволи на България да оглави процесите, да постигне ново финансиране чрез участие в оперативните мрежи. (доц. Даниела Тонева, ТУ – Варна)

Усилията за организирането на тази публична дискусия си струват. Тук се показа капацитетът, с който може да се участва в предстоящата среща за развитие на Черноморския регион през септември. Да се потърси възможност България да има реално участие в управлението на програмите за финансиране, защо не и да се постави въпросът за промяна на центъра за управление на програма „Черноморски басейн“ и управлението да бъде предоставено на България. (Душана Здравкова, Член на ЕП – мандат 2007–2009)

Подкрепа и участие в дискусията изразиха: проф. Румяна Янкова, народен представител, зам.-кметът на Община Бургас г-н Станимир Апостолов, кап. Живко Георгиев, Морска администрация, Стела Велинова, помощник-ректор по проектна дейност, ВВМУ „Никола Вапцаров“, Данка Георгиева, директор на Държавен архив – Бургас, представители на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, представители на РИОСВ – Бургас, Сдружение „Гларус“, Южнобългарски морски образователен център и др.

Поздравителни адреси постъпиха от Министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, Министъра на земеделието и храните, и ВВМУ „Никола Вапцаров“.