Градското пространство във Варна

На 22 юли в Къщата на Съюза на архитектитесе проведе първата от серията публични дискусии, организирани от Гражданския форум за култура (Варна), посветена на темата Състояние и проблеми на паметниците, архитектурната среда и естетизацията на градското пространство във Варна. В хода на разискванията бяха формулирани следните основни идеи: Варненци и многобройните гости на града заслужават да живеят в приветлива среда, в която миналото и настоящето да бъдат в хармония. Основна отговорност за това носят държавните и местните власти. За да се постигнат компетентни и дългосрочни решения, освен преценката на представителите на публичната власт следва да се ползва и преценката на следните професионални групи: - участниците в създаването и изследването на художествените ценности и културно-историческото наследство (историци, археолози, културолози, изкуствоведи, художници, дизайнери, архитекти); - участниците в изграждането на инфраструктурата на Варна (архитекти, градостроители); - участниците в процеса на социализация на младите хора (учители, педагогически съветници). .: КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ ДНЕС? - Създаването на паметниците не само във Варна, а и в цялата страна е съпроводено от хаотични и конюнктурни действия. - Поечето паметници в България са на военни и политици. Недостатъчни са знаците на уважение към представителите на духовната сфера. - Няма установена практика във воденето на конструктивен обществен дебат. - Варна все още няма общ градоустройствен план. - Невинаги се обръща внимание на националния елемент в строителството на паметници и паметни плочи. - При създаването на паметници недостатъчно се съобразява дали личностите и събитията са свързани с историята на града. - Ситуирането на паметниците не се обвързва в достатъчна степен с естетизацията на градската среда. - Приемат се решения, без да е ясно и изчерпателно информирана местната общност за тяхната необходимост (Алея Първа, Центъра за съвременно изкуство). - При определяне наименованията на улици, площади и публични институции не се зачита в достатъчна степен мнението на специалистите. - Допускат се фрапиращи грешки в наименованията на улици, които накърняват авторитета на Варна. - В годините преди 1989 г. са направени много паметници на политически дейци, които, независимо че носят белезите на конюнктурата, са част от творческата биография на утвърдени художници. Няма ясна идея за тяхната съдба. - Не се полагат достатъчно грижи за поддържане на паметниците. .: КАКВИ ЦЕЛИ СЛЕДВА ДА СЕ ПОСТАВЯТ В БЪДЕЩИТЕ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ РЕШЕНИЯ? - Съществуващите паметници, свързани с историческата памет на града, да се впишат адекватно в градоустройствените дейности. - Да се приеме конкретна програма за опазване на съществуващите вече паметници, в която да бъдат активно ангажирани заинтересованите страни. - При вземането на решения от местната власт, свързани с паметниците и естетизацията на градската среда, да се повиши ролята на експертните преценки. .: Политиката в съхраняването, строителството и популяризирането на паметниците следва да се съобразява със следните стратегии: - Когато се обсъжда поставянето на нови паметници, да се търси по-целенасочено тяхното пълноценно съществуване, чрез интегрирането им в градската среда и превръщането им в място за активни социални контакти. - Обществото трябва да бъде ангажирано в процеса на вземане на управленски решения в условията на широка обществена гласност. Въху тази основа следва да се внасят предложения за изграждане на паметници. - Паметниците да се разполагат не само в централните зони на града, а да се съобразяват с реалната обществена потребност на всяко конкретно място. - Да се ангажират в по-голяма степен младите хора в поддържането и опазването на съществуващите паметници. - Да се предвидят по-строги санкции спрямо онези, които рушат паметниците. .: Планирането на дейностите е целесъобразно да се основава на следната логика на действие: - Анализ на състоянието на паметниците. - Открояване на приоритетните проблеми в съхраняването на съществуващите паметници. - Обосноваване необходимостта от изграждане на нови паметници. - Решенията, свързани с паметниците на територията на Варна, произтичат от обществената необходимост, широк обществен дебат, силно изразено експертно участие, прозрачност на средствата, които се изразходват, ясни идеи за художествения облик на паметниците, за естетизацията на пространството около тях и за превръщането им в места за пълноценни социални контакти. .: Вяко действие в тази сфера крие своите положителни предпоставки и рискове: - Кои са силните страни? Варна е град с хилядолетна история, който съхранява безценни пластове от световната и европейската цивилизация. В този смисъл отговорността за тяхното съхранение и популяризиране далеч надхвърля чисто географските граници на града. Има сравнително добра традиция в проучването, съхранението и създаването на паметници от историческото наследство. Съществува добър художествено-творчески и експертен потенциал - художници и изследователи на паметниците на културата. Намерени са градоустройствени решения, които открояват значимостта на съществуващите паметници (като Алеята на възрожденците, например). - Кои са слабите страни? Нашето общество е склонно да абсолютизира идеологическите модели и да претоварва градската среда със знаци от конюнктурен характер. Липсата на култура на публичния диалог допуска решения, взети “на тъмно” от институциите на властта, без да се зачита позицията на местната общественост и в частност на професионалистите. Освен това в името на европейската интеграция и евроатлантическата ориентация на страната са възможни действия, които накърняват националния ни авторитет и идентичност. И накрая, силно изразената откритост на Варна и концентрирането на значителни търговски и бизнес интереси са в състояние да изтласкат в периферията на общественото внимание проблемите, свързани със съхраняването на културно-историческата национална и локална памет. .: Една ясна и резултатна политика съдържа конкретни индикатори като: - Част от тях имат количествени измерения. Между тях са броят на паметниците, които са обект на дейности, свързани с тяхното съхранение и естетизация на пространството около тях; финансовите средства, отпуснати от общинския бюджет за съхранение на съществуващите паметници и създаване на нови; привличането на средства от европейските предприсъединителни фондове и други програми за съхранение на културно-историческото наследство; броят на решенията на Общинския съвет, свързани с промяна на съществуващата нормативна база; инициативите на неправителствени организации, училища и други институции, отнасящи се до паметниците и естетизацията на градската среда. - Други индикатори имат качествени характеристики. Става въпрос преди всичко за естетическа стойност на новосъздадените паметници и за насищането на градското пространство около знаците на историческата памет с активни и разнообразни социални дейности; .: Какво да се прави? - в краткосрочен план (до 2005 г.) Належащо е общинската администрация, районните администрации и Регионалният исторически музей - Варна със съдействието на участниците в Гражданския форум за култура - Варна и други експертни обществени съвети да актуализират паспортизацията на съществуващите паметници като се опише тяхното моментно състояние, значимост (локална, национална или международна), препоръки за подобряване на тяхното състояние и средата около тях. Важно е и да се обсъдят пакет от предложения за изграждане на паметници на национално значими личности. Заинтересованите страни следва да предложат подходящи пространства за създаване на паметници или скулптурни композиции в бъдещия общ градоустройствен план. Наложителни са по-строги санкции в Наредбата за опазване на обществения ред спрямо посегателството върху паметниците. Всички ние се нуждаем от нови процедури за внасяне на предложения за изграждане на паметници, поставяне на паметни плочи, именуване на улици и други публични институции. По този начин ще се противодейства на порочната практика за взимане на конюнктурни и прибързани решения. Паметниците имат важно възпитателно значение. Затова Варна се нуждае от ясна програма за опазване и поддържане на паметниците от учениците в училищата и други младежки организации, която да бъде обсъдена и приета от Общинският съвет. В общинския бюджет за 2005 г. следва да се предвидят средства, които да подобрят градската среда около паметниците. В бъдещия общински фонд “Култура” също е важно да се предвидят срадства за ремонт, поддържане и създаване на нови паметници, като специално за скулпурните фигури с естетическо предназначение да се търси ангажирането на неправителствени организации с конкретни проекти. По този начин ще бъдат споделени отговорностите, свързани с грижата и финансирането за тях. Предложените идеи са основа на създаване и одобряване от Общинския съвет на Програма за съхраняване на паметниците, архитектурната среда и естетизацията на градското пространство във Варна. Тя следва да бъде част от бъдещата стратегия за развитие на културата във Варна. - в средносрочен план (до 2007 г.) Варна се нуждае от подходящи публични събития в календара на градските празници и тържества, които по подходящ начин да се вписват в градската среда около паметниците; Нуждаем се и от мъдро и трайно решение на въпроса за съдбата на паметниците с партийно-политически характер отпреди 1989 г. В обсъждането и приемането на общия градоустройствен план паметниците следва да заемат своето достойно място в градската среда като средища за социални контакти, възпитание в уважение към традициите и естетическия вкус. - в дългосрочен план (до 2014 г.) В дълг сме и пред нашите съграждани от началото на ХХ век, проектирали създаването на Алеята на възрожденците в Морската градина. До днес тяхната мащабна идея не е осъществена в своята цялост. Във Варна има място за паметници на хан Аспарух, цар Калоян и други значими личности от националната ни история. В случая важно обстоятелство е, че първото споменаване на сегашното име на Варна е свързано именно с хан Аспарух и войната, която той води с Византия през 681 г. Следващата личност, с която е свързана паметта на нашия град е цар Калоян, който преди повече от 800 години го освобождава от византииците. Финансирането на дейностите, свързани с паметниците и естетизацията на градската среда, следва да се осъществява от следните източници - общинският бюджет, предприсъединителните фондове и подходящи международни програми, български неправителствени организации, фирми и други икономически субекти. Широко да се използва и доброволен труд на гражданите на Варна. Следващата публична дискусия на Гражданския форум за култура ще бъде своеобразно продължение на започнатия дебат и ще се концентрира върху състоянието и проблемите на архитектурното наследство и естетизацията на градското пространство във Варна. Неин домакин ще бъде къщата на Съюза на архитектите на 30 септември (четвъртък) в България, ул. Мусала 10 от 17,00 часа. КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ ЗА КУЛТУРА - ВАРНА Георги Велчовски, Георги Чобанов, Димитър Стефанов, Любомир Кутин, Михаил Лазаров, Росица Йорданова, Румен Серафимов