100 години от Ньойския диктат

Паметникът на свободата на Слишовска могила. Снимка: Славимир Генчев

На 8 ноември - Денят на Западните покрайнини, в Трън се проведе регионална конференция под наслов "100 години Ньойски договор - национална драма, аспекти и настояще"по три основните теми: история; икономика; култура, бит и душевност.

Проявата бе посветена на 100-годишнината от подписването на договора, който откъсна от Трънския край 280 кв. км, харизвайки на трикратно по-голямото Сърбо-хърватско-словенско кралство 20 села, през някои от които минава „черната граница“, защото те буквално са разделени на две половини от граничната бразда. Проявата се организира от Трънското културно-просветно дружество "Руй" с подкрепата на сдруженията "Трън" и "Трънски глагоръц" и Община Трън, както и на Обществения съвет „100 години Ньойски договор“ - София.

Организаторите, участниците и гостите на форума посетиха Слишовската могила, където бяха положени венци и цветя в памет на загиналите във войните за обединението на България български воини. На върха на паметника е трябвало да бъде окачена голяма камбана, която със всекидневния си звън да известява на останалите извън родината си хиляди българи, че майка България мисли за тях и ги подкрепя. Но замисълът не е осъществен докрай поради идването на власт през 1934 г. на деветнайстомайци. А след 9.9.1944 г. другариатът обсебва паметника и курдисва фигура на партизанин с развято знаме, а на върха е поставена хищната петолъчка.

Конференцията започна в ранния следобед в модерната сграда на читалище „Гюрга Пинджурова“. Приветствия към участниците и гостите на форума бяха поднесени от представители на местната власт и на неправителствени организации. В салона бе експонирана изложба, посветена на годишнината от Ньойския диктат, в която бяха показани редица ценни документи, донесени специално за проявата от Държавен архив – Перник.

Проф. д.ист. н. от Института за балканистика при БАН Светлозар Елдъров изнесе доклад на тема "Ньойският диктат като вендета: историко-психологическите мотивации на сръбските представители в Парижката мирна конференция през 1919 г.". Директорът на Общинския исторически музей в Трън Ангел Динев изнесе доклада "Ньойският мирен договор - човешка трагедия за населението на Трънския край"; Георги Радославов от Регионален исторически музей - Перник – „Трънският край след Ньойския договор”; Славимир Генчев от Обществения съвет „100 години Ньойски договор“  направи две съобщения за дейността на писателя Стилиян Чилингиров в Трънския граждански комитет; Светлана Дяконова от Обществения съвет „100 години Ньойски договор“ представи  „Малко известни документи от американските архиви за проф.Константин Стефанов”;  Елена Дяконова от Обществения съвет „100 години Ньойски договор“ – „Участие на акад. Йордан Захариев в протестите срещу Ньойския договор – документи от НА на БАН”; Ботьо Гюров – „Историята на Трънско през вековете“; Милена Симова от Държавен архив – Перник – „Документи за историята и дейността на Трънско-знеполското културно просветно и благотворително дружество „Руй“ – София, съхранявани в Държавен архив – Перник“; проф. Николай Йосифов от Лесотехнически университет - „Трънската гора – източник на биоенергия и поминък”; Зденка Тодорова от Обществения съвет „100 години Ньойски договор“ – „Състоянието на военно-историческото наследство в Западните покрайнини”; Людмила Зидарова от Македонския научен институт - София – „Съборите край границата като форма на общуване сред разделените българи”. Людмила Гюрова от Трън – „Езикови паралели от двете страни на границата”; Ваня Стоилова, Клуб „Приятели на Алеко” – „100 години Ньойски договор и отражението му за организирания туризъм в България“; Коста Вътков от Обществения съвет „100 години Ньойски договор“ – „Западните покрайнини и западните краища на България през обектива на Коста Вътков”; Руслан Зарев, председател на Трънското туристическо дружество – „Туристически перспективи в Трънския край. Съвременни взаимоотношения от двете страни на границата”.

След прочитането на повечето от докладите ставаше ясно, че докато българите са имали свой национален идеал – да се обединят в една държава, сърбите са осъществявали политиката си да заграбват и дебългаризират територии, населени с българи.

След всяка от двете сесии бе предвидено време за въпроси и отговори по повод изнесените доклади, които ще бъдат публикувани в сборник от организаторите.