Полско-българска научна конференция „Извоюваната независимост – полски и български перспективи“

◊ СЪБИТИЕТО

Полско-българска научна конференция

„Извоюваната независимост – полски и български перспективи“

100 години от възстановяването на независимостта на Полша

100 години от установяването на дипломатически отношения между Полша и България

Кога: 11 октомври 2018, четвъртък, 9.30-15.30 ч.

Къде: Българска академия на науките, заседателна зала 207, ул. „15 ноември“ № 1, вход свободен

Организатори: Полски институт в София съвместно с Посолството на Република Полша в България и Института за исторически изследвания - БАН

09:00-09:30 Официално откриване, приветствени думи от:

доц. д-р Даниел Вачков, Институт за исторически изследвания ‒ БАН             

Анджей  Мойковски, Chargé d'affaires, Посолство на Република Полша в София

Ярослав Годун, директор на Полския институт в София

09:30-12:00  Първо заседание

Модератор: гл. ас. д-р Детелина Динева, Институт за исторически изследвания – БАН (ИИИ-БАН)

Участват:

проф. д-р Владислав Стемпняк (Университет „Николай Коперник“ в Торун)  – „България в полската дипломация в периода 1918-1926 г.“.

проф. д-р Данута Гибас-Кшак (Ополски университет в Ополе)  – „Полско-българските отношения през 20-те години – кратки очерци на избрани проблеми”.

д-р Рафал Вожница (Ягелонски университет в Краков) – „Дейността на  легацията на Република Полша в София в периода 1930-1941 г. в светлината на полските дипломатически документи”.

гл. ас. д-р Детелина Динева (ИИИ-БАН)  – „Развитието на дипломатическите отношения между България и Полша‘‘.

проф. д-р Ярослав Рубаха (Варминско-мазурски университет в Олщин)  – „Информационно-пропагандната дейност на Пресбюрото на Върховния национален комитет в София (1915-1918)‘‘.

проф. д-р Лила Мороз-Гжелак (Институт за славистика на ПАН) - „Прелюдия на независимостта. Подкрепата на България от перспективата на полската преса в периода 1914-1918”.

12:30-15:30 Второ заседание

Модератор: проф. д-р Ярослав Рубаха, Варминско-Мазурски университет в Олщин

Участват:

проф. д-р Анджей Кшак (Хуманитарен и природен университет „Ян Длугош“ в Ченстохова) – „България и нейните въоръжени сили в светлината на информационните документи на полския Отдел II на Генералния щаб на Полската армия – кратко изложение".

доц. д-р Владимир Златарски (ИИИ-БАН) ‒ „Юзеф Пилсудски, Ханс фон Зеект и германо-полските отношения в първите следвоенни години“.

доц. д-р Румяна Чукова (ИИИ-БАН) – „Памет и национално достойнство: Сталинските репресии спрямо българи и поляци в Централна Азия. Съвременни оценки и политики“ .

доц. д-р Петя Димитрова (ИИИ-БАН) – „Ролята на Източна Европа в процеса на трансформация на разказа за Втората световна война след 1989 г. (на примера на Полша и България)“.

доц. д-р Даниел Вачков ( ИИИ-БАН) – „Позициите на България и Полша по въпроса за ценообразуването в рамките на СИВ“.

проф. д-р Искра Баева (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Борбата на Полша за самостоятелност в Източния блок“.

проф. д-р Веслав Валкевич (Висше селскостопанско училище във Варшава) – „Излизане от сянката. Усилията на България от перспективата на Полша”.

Биографии на участниците в конференцията:

Българска страна:

Доц. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН. В периода 2012-2017 г. е негов научен секретар. Външен експерт към Министерството на образованието и науката (2012-2013). Областта на научните му занимания включва проблемите на стопанското и финансовото развитие на България през XX в.

Проф. д-р Искра Баева ‒ преподавател по съвременна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е във Варшавския университет и в Центъра “Удроу Уилсън” във Вашингтон. Занимава се с историята на Източна Европа и България през ХХ в., Студената война, международните отношения и преходите към демокрация в Източна Европа в края на ХХ и началото на ХХI в.

Доц. д-р Владимир Златарски ‒ член на научния състав на Института за исторически изследвания при БАН от 2004 г. В своите изследвания той се занимава с въпроси от отношенията между България, Германия, Австро-Унгария и балканските страни от края на XIX до средата на XX в.

Доц. д-р  Румяна Чукова ‒ ръководител на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ (2012-2016) в ИИИ при БАН, член на Central Asia Science Society и Съюза на учените в България. Научни интереси: съвременна световна история, история на Централна Азия, съвременна балканска история, история на България през ХХ в., теория на нацията и национализма.

Доц. д-р Петя Димитрова ‒ ръководител на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ в ИИИ при БАН, директор на списание „Историческо бъдеще“. Сфера на научна дейност и научни интереси: Втора световна война, история на Русия, Русия и Балканите, Русия и Източна Европа, международни отношения през XX в., Евразийство.

Гл. ас. д-р Детелина Динева ‒ ИИИ при БАН. Специализирала е в Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон (САЩ), Варшавския университет и Централноевропейския университет. Области на научни интереси: политическа история на страните от Източна Европа, проблеми на прехода в Централна и Югоизточна Европа, България и външният свят, лобита и лобиране в ЕС и САЩ.

Полска страна:

проф. д-р Анджей Кшак (Университет „Ян Длугош“, Ченстохова) – историк, изучава историята на Балканите и на специалните служби. В 2018 г. печели отличие за книгата си „Балканските войни 1912-1913”. Член на Комисията по балканистика на Полската академия на науките. Aвтор на 4 монографии и много научни публикации. Провежда научни изследвания в балканистичните центрове в Загреб, Сараево и Белград.

проф. д-р Данута Гибас-Кшак (Ополски университет, Ополе) – политолог, занимава се с проблемите на национално-етническите отношения на Балканите, тероризъм и полемология. Автор на седем монографии и много научни публикации. Работи с научно-изследователски центрове в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина. Член на Комисията по балканистика на Полската академия на науките.

проф. д-р Ярослав Рубаха (Варминско-мазурски университет, Олщин) – историк, балканист, член на Македонския научен институт в София и на Комисията по балканистика към филиала на ПАН в Познан. В научната си дейност се концентрира върху историята на България от XIX и XX в., полското славянофилство и балканските теми в полската преса от края на XIX и началото на XX век. Автор и съавтор на книги, посветени на тази тема, както и на няколко десетки статии, публикувани в полски и чужди периодични научни издания.

проф. д-р Лила Мороз-Гжелак (Институт по славистика на ПАН) – славистка. В своите трудове за южното славянство, в които въз основа на извори, отчитащи и полската перспектива, тя разглежда въпроси, свързани с културните и идейни промени в България и народите на бивша Югославия. Автор на много статии, посветени на тази проблематика, и на две монографии.

проф. д-р Владислав Стемпняк (Университет „Николай Коперник“, Торун) – член на Комитета за исторически науки на Полската академия на науките. Бивш генерален директор на Държавния архив и Главния архив с исторически документи. Изследва историята на международните отношения и дипломацията, международната правна защита на паметниците на културата и историята на тяхната реституция. Автор на над 200 научни публикации, включително четири книги.

проф. д-р Веслав Валкевич (Висше селскостопанско училище, Варшава) – историк, политолог, стипендиант на ПАН и Archivio Centrale dello Stato в Рим, гостуващ професор в т.ч. във Виена, Вилнюс, Загреб, председател на съвета на Научно-изследователския център „Балканите на границата на XX/XXI век” към Университета в Лодз. В периода 1990 -1997 на дипломатическа служба. Aвтор на две монографии и много научни публикации, в т.ч. книгата  „България. Най-нова политическа история” (2018).

д-р Рафал Вожница (Ягелонски университет, Краков)  - историк, автор на монографията „Българската вътрешна политика и процесите на интеграция с ЕС“ и на научни статии, посветени на съвременна България. Научните му интереси са в областта на политическите и обществени промени в балканските държави и проблемите на международната сигурност.

• Документална изложба „Възраждане на полската задгранична служба 1917-1921“

Кога: 5-11 октомври 2018 г.

Къде: Българска академия на науките, централно фоайе, ул. „15 ноември“ № 1

Изложбата разказва за най-важните събития в постигането на независимостта на Полша и начертаването на нейните граници и за участието на полските държавници и дипломати в тези събития: Мирната конференция в Париж и подписването на Версайския договор на 28 юни 1919 г., който връща на Полша част от изгубените след подялбата земи, ролята на Полша при учредяването на Обществото на народите през 1920 г., отношенията на младата полска държава с нейните съседи Русия, Чехословакия, Германия, Латвия и Литва. Посетителите ще могат да се запознаят и с фигури, свързани с възраждането на полската дипломатическа служба в периода 1917-1921.