Открити лекции на проф. д-р Томаш Гланц

◊ ПОКАНА

Катедрата по руска литература
и Катедрата по славянски литератури

ви канят

на откритите лекции
на проф. д-р Томаш Гланц
(Славистичен семинар, Цюрихски университет, Швейцария):

6 юни 2018 г., сряда, 14.30 ч., 124 ауд., Ректорат

„Литературный авангард и неоавангард:
русская культура между культурным национализмом
и глобальным нетворкингом“

7 юни 2018 г., четвъртък, 10.15 ч., 150 ауд., Ректорат

„Jiří Kolář a česká experimentální tvorba 60.–80. let 20. století"

7 юни 2018 г., четвъртък, 17.00 ч., Заседателна зала № 1, Ректорат

„Икона Ленин:
меняющийся образ вождя большевистской революции в кино“

◊ ЗА ЛЕКТОРА

Томаш Гланц e старши научен сътрудник към Цюрихския университет. От 2000 до 2003 г. той е директор на Института за славистика и Източна Европа на Карловия университет в Прага; от 2007 до 2010 г. e старши научен сътрудник в Изследователския център за Източна Европа на Бременския университет, Германия; от 2011 г. е гост-професор в Базелския университет, Швейцария, а от 2010 до 2013 г. – в Института по славистика на Хумболтовия университет в Берлин. В периода 2005–2007 г. оглавява Чешкия културен център в Москва. Томаш Гланц е специалист по изкуството на пърформанса в Източна Европа, самиздата и неофициалната култура, руския и чешкия модернизъм (Роман Якобсон, авангарда, преноса / превода на теории), славянската идеология, съвременното руско изкуство и литература. Той е автор на многобройни публикации, между които последни са книгите: Autoren im Ausnahmezustand. Die tschechische und russische Parallelkultur („Автори в условията на извънредно положение. Чешката и руската паралелна култура") (Berlin, 2017) и Pavel Pepperљtejn: Memory is over („Павел Пеперщайн: паметта свърши") (Ostrava, 2016).

◊ ЗА ЛЕКЦИИТЕ

6 юни 2018 г. сряда, 14.30 ч., 124 ауд., Ректорат

„Литературный авангард и неоавангард: русская культура между культурным национализмом и глобальным нетворкингом“

(„Литературният авангард и неоавангард: руската култура между културния национализъм и глобалния нетуъркинг“)

В лекцията чрез конкретни примери се обсъжда въпросът доколко върховете / постиженията на руския (литературен) авангард са транснационални и повлияват ли те на други културни / езикови полета. В авангарда на 10-те и 20-те години на ХХ век се наблюдават признаци на „световната революция“ (в литературата това са И. Еренбург, В. Маяковски, В. Шкловски, В. Хлебников и др., в други художествени области – А. Дънкан, И. Стравински, К. Малевич, Н. Гончарова, Л. Термен, В. Мейерхолд, С. Айзенщайн и т.н.). Късният авангард (ОБЕРИУ, Д. Хармс, А. Введенски, А. Липавски, К. Вагинов) обаче е интегриран в традицията на абсурдизма със задна дата. Но и неофициалното съществуване на „втория авангард“ в следвоенния период (конкретна и визуална поезия, концептуализъм, литературен пърформанс и пр.) напълно се вписва в актуалните трендове и литературната реакция срещу кризата на компетентостите на езика, макар че преките контакти са затруднени. Намират ли продължение авангардистките похвати в съвременната литература? Как можем да определим творчеството на Кирил Медведев, Роман Осминкин, Галина Римбу?

7 юни 2018 г., четвъртък, 10.15 ч., 150 ауд., Ректорат

„Jiří Kolář a česká experimentální tvorba 60. – 80. let 20. století"

(„Иржи Коларж и чешкото експериментално изкуство от 60-те – 80-те години на ХХ в.")

От 60-те години на ХХ век в различни части на Европа, както и в Чехословакия, срещата на различните изкуства мисли проблема за компетентността и дискредитацията, за властта и ограничеността на езика сам по себе си, и особено за неговото приложение в художествения изказ. Радикалните съмнения водят до ярки изповеди, подсилени от новите технологии и разнопосочното изоставяне на досегашните начини на писане. По този път, всеки с различен почерк, поемат Иржи Коларж и Бела Коларжова, Ладислав Новак, Вацлав Хавел, Йозеф Хиршал и Бохумила Грьогерова. Малко известно е творчеството на самиздатските автори, които на границата на словото и изображението публикуват изключителни произведения, част от които досега все още не са излагани и никога не са показвани извън самиздат. В нова светлина се разкриват работите на Зденек Барборка, Владимир Бурда, Далибор Хатърни, Емил Юлиш, Милош Коречек, Карел Милота, Ладислав Небески. Тази проблематика придобива актуалност в света на съвременните явления като дигиталната материалност на ръкописа и хипертекста.

7 юни 2018 г., четвъртък, 17.00 ч., Заседателна зала № 1, Ректорат

„Икона Ленин: меняющийся образ вождя большевистской революции в кино“

(„Иконата Ленин: как се променя образът на вожда на болшевистката революция в киното“)

Ленин се появява на екраните като филмов персонаж сравнително късно – едва през 1927 г. във връзка с 10-годишния юбилей на революцията и 3 години след неговата смърт. Снимките, направени приживе, са относително малко – Ленин не възприема дейността си като визуална и медийна, той е като че ли последният европейски диктатор, изразяващ се почти изцяло в писмени жанрове (декрети, постановления, доклади, писмени полемики и т.н.). По тази причина от особен интерес е да се проследи формирането и развитието на култа към него, отразен в киното. Ленин се превръща в икона на революцията и съветския строй. Начинът, по който той е представен на екрана, се променя в зависимост от използваните кинематографични изразни средства, и, разбира се, в съответствие с идеологическата поръчка и различните тълкувания на фигурата на вожда и ролята му в историята. В рамките на лекцията ще бъдат показани и коментирани някои важни етапи от този процес.