100 години от рождението на Валентина Топузова-Торбова

◊ ПОКАНА

Център за книгата отправя покана за участие в среща „100 години от рождението на Валентина Топузова-Торбова“ на 15 май 2018 г. от 15.00 ч. в книжарницата на корпус I в Нов български университет. Водещ на събитието е проф. д-р Христо Тодоров.

Срещата разговор има за цел да отбележи 100-годишнината от рождението на известната наша преводачка Валентина Топузова-Торбова, която самостоятелно и заедно със съпруга си – изтъкнатия учен, преводач и педагог проф. д-р Цеко Торбов, прави достояние на българската публика по-важните съчинения на И. Кант, а преводът ѝ на творенията на Шилер в областта на естетиката, изкуствознанието и литературата е удостоен с наградата на Съюза на преводачите в България.

Освен възпоменателна част предвижда се срещата да има и дискусионна насоченост, като акцентът на разискванията ще бъде върху проблемите на превода на философска литература у нас. С изказвания ще се включат: проф. д-р фил. н. Емилия Стайчева (СУ „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Христо Тодоров (НБУ), доц. д-р Ясен Захариев (НБУ), г-жа Нева Мичева (преводач), г-жа Весела Ляхова (писател), г-н Емил Басат (преводач и писател), г-жа Надежда Александрова (литературовед).

Валентина Топузова е родена в Кюстендил на 18 май 1918 г. Средно образование получава в София, в Италианската кралска гимназия, където немски език ѝ преподава Ц. Торбов. Продължава образованието си в Софийския университет и през 1945 г. завършва немска филология (втора специалност – италианска филология, трета – философия, незавършена). От 1945 до 1964 г. е редовна гимназиална учителка по немски език в София – първо в Търговската гимназия, след това в 34-то училище (дн. 133 СОУ “А. С. Пушкин”). Същевременно е хоноруван преподавател по италиански език в Държавната политехника (1950–1954) и Българската държавна консерватория (1968–1973) в София. Първи опити в областта на превода прави още през ученическите си години, а от 1956 г. се занимава системно с преводаческа дейност. С проф. Ц. Торбов (с когото сключва брак през 1962 г.) се посвещават на изключително трудната и отговорна задача да представят на българския читател основни произведения от немската класическа философия. Самостоятелният принос на В. Топузова-Торбова са майсторските преводи на „Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която ще може да се представи като наука” (1969), „Основи на метафизиката на нравите” (1974) и „Антропология от прагматично гледище” (1992) от Им. Кант; за преведените статии и студии на Фр. Шилер в областта на естетиката, изкуствознанието и литературната теория, излезли през 1981 г. под заглавието „Естетика”, получава наградата на Съюза на преводачите в България.

След смъртта на съпруга си и особено след промените от 1989 г. Валентина Топузова-Торбова полага неимоверни усилия да извади от забравата трудовете му по философия на правото и по история на философията, дейност, която се увенчава с успех.

През 1991 г. се създава Българско Кантово общество, на което тя става почетен председател. Умира в София на 30 юли 2008 г.