Дискусия за състоянието на Балканските детски литератури

Един от основните акценти в програмата на двадесетото издание на Националния фестивал на детската книга в Сливен стана проведеният форум, изследващ състоянието на литературите за деца в балканските държави. Присъстващите тук научни работници от звената на университетите и центровете в страната и чужбина, библиотекари и преподаватели във висшите и средни учебни заведения, потърсиха аспектите и на въпроса за “разпространението на литературите в Европа” - особено актуален в контекста на европейското съотнасяне на страната ни и обединителната й роля за Западните Балкани, реализирана активно в годината на Европредседателството.

Културното събитие (8 и 9 май т.г.) се организира за поредна година от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” (директор д-р Росица Петрова-Василева) и съдействието на Областна администрация - Сливен. Форумът бе воден от нея като модератор и почетена от областния управител на област Сливен, Чавдар Божурски, който се обърна към присъстващите, откроявайки ролята на инициативи, стимулиращи изследователската дейност по важни за развитието и възпитанието на подрастващите теми, като състоянието на книгоиздаването за деца в европейските страни и разпространението на творбите на Стария континент.

Внимание на този въпрос бе отделено в доклада на водещата Росица Петрова-Василева, която подчерта необходимостта от държавна политика и целенасочени действия в подкрепа на българската книга на всички етапи от създаването й, и особено - на творбите за деца: при издаването, превода и разпространението им, като потърси съпричастие от всички участници в научния форум за конкретни инициативи и предложения по проблема. За него обстойно говори и писателят Николай Стоянов –  председател на фондация „Балканика” и автор на творба за деца с представяне на Фестивала, който се ангажира с посредническо съдействие от международното Сдружение за осъществяване на контакти между издаващите книги за малките читатели автори и издателствата, както и преводачите от чужбина. Всички автори търсиха в докладите си отговор на въпроса за привличане днес на децата към четенето и към стратегиите за „образоването им днес чрез книги: с толерантност и любов към различните култури” -  проблем, изложен конкретно в доклада на Диана Чули (Албания.)

На научния форум с особен интерес бяха изслушани обобщаващите наблюдения в изследването на проф. д-р Алберт Бенбасат (СУ “Св. Климент Охридски”) - за представянето на българската детска литература в чужбина през XXI век. В доклада на Мира Тасич бе потърсено взаимодействието и влиянието на литературата за деца „в орбитата на културното наследство на Балканите”. Акцентирайки на липсващата роля на „литературния агент и нелекия, самостоятелен път на автора към преводача и издателството зад граница, в докладите на немалко автори бяха поставени проблемите за трудния порив на българския творец към битие в чуждите литературни пространства (Никола Райков); Весела Фламбурари (България, Гърция) говори за ценностите и идентичностите, споделяйки и опита на една  българска детска писателка из „трънливия път на международното издаване”.

Бяха конкретизирани в някои изследвания и подходите за разпространение и прием на българските детски книги в различни европейски страни: Елица Димитрова – във Франция, като  Мартина Салхиова (Чехия) поднесе щрихи за публикуваните в iLiteratura.cz портрети на български детски автори. На съвместната работа между преводачите и илюстраторите на български народни приказки и поезия в Унгария бе посветено изследването на Кристина Дежьо.

Интересен ракурс към българската емигрантска литература бе разкрит в доклада на Димитър Бечев (литературен критик и директор на Регионална библиотека „Г. С. Раковски” в Ямбол), който сподели свои впечатления от детското творчество на Димитър Инкьов, под наслов: “Не изживяхме свидни младини!”. Шимо Ешич – автор и издател, направи обзор за разпространението, през последните двадесет години, на детските книги на съвременни автори от Босна и Херцеговина. Проблемът за рецепцията на сръбската литература за деца в европейския културен кръг: контекстуализация и предизвикателства, бе интерпретиран в доклада на Деян Алексич; Мила Васов от Сърбия прочете наблюдения за ролята на издателство „Братство” в разпространението на балканските литератури за малките читатели.

Водещата дискусията в Сливен открояваше и изразяваше становище по значимите във всеки доклад проблеми: с обобщаващо накрая заключение по разискваните теми и  предложенията за позитивни решения от участниците в творческия форум. Докладите и научните съобщения са издадени в сборник (билингва – на български и английски езици).

Изразяваме надеждата си направените конструктивни предложения от „кръглата маса” в Сливен да бъдат систематизирани от организаторите и изпратени конкретно до всяка от имащите отношение институции (Министерство на културата, Държавната агенция за българите в чужбина, Съюза на преводачите в България и др.) в изграждането на обща национална стратегия за подпомагане процесите по издаване и представяне в чужбина на българските книги за деца.