Пловдивският университет откри 55-ото издание на Конференцията „Паисиеви четения“

„Едно от глобалните безпокойства на хуманизма е уязвимостта на филологията. В широк географски аспект филологическото знание е изместено от други форми на усвояване на света. Но филологията е неотстранима, тя има традиции, перспективи, бъдеще.“ С тези думи доц. д-р Елена Гетова, зам.-декан на Филологическият факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, се обърна към участниците в 55-ото издание на Международната научна конференция „Паисиеви четения“, която тази година е под мотото „Безпокойства на хуманизма: филологията – застрашена, необходима, неотстранима“.

Официално форумът бе открит от ректора на висшето училище проф. д-р Запрян Козлуджов, който поздрави всички над 160 участници от 10 български университета, 2 института на БАН, 1 гимназия, 20 чужди университета и 1 чуждестранен институт („Максим Горки“).

Научната продукция на „Паисиеви четения 2017“ е посветена на творчеството на Цветан Тодоров – българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог от български произход, обясни деканът на Филологическия факултет проф. дфн Вера Маровска. Тя подчерта, че основанията за това посвещение са най-малко две: като начало неговото огромно по обем и многообразие творчество.

„Художествеността не може да бъде дефинирана, тя е безкрайно отворена и свободна – тя може да е или да не е художествено издържана, може да е архаично или диалектно маркирана, в нея има словотворчество, уникална метафоричност, контекстовост, която подтиква към допълнително надграждащо творчество“, каза още проф. Маровска. Според нея, имена като Цветан Тодоров са поддържали крехкото самочувствие на учените у нас преди 20-ина година, че и те имат достоен принос към развитието на европейската интелектуална общност. 

След официалното откриване на конференцията доц. д-р Жоржета Чолакова, отговорен редактор на сборника с научни трудове от миналогодишното издание на конференцията, представи изданието и екипа, работил по подготовката и публикуването му. Тазгодишните научни трудове ще бъдат включени в нов сборник, който ще излезе от печат догодина. Докладите и изследванията, представяне по време на „Паисиеви четения“ не остават в затворената професионална общност на съответното издание на форума, а чрез включването си в този сборник – на родния език на авторите и на английски език, стават достояние на учените от цял свят, обясниха организаторите от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Преди началото на научната програма се проведе тържествена церемония за присъждане на почетното звание „Doctor honoris сausa“ на изтъкнатия елинист проф д-р Стойна Пороманска. Удостояването с високата чест е заради нейните заслуги за създаването, развитието, утвърждаването и престижа на специалностите с новогръцки език в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Проф. д-р Стойна Пороманска е доайен на обучението по новогръцки език в България. Благодарение на нея през учебната 2002-2003 г. стартира бакалавърската специалност „Български език и новогръцки език”, магистърската „Балканистика”, а малко по-късно бакалавърската специалност „Приложна лингвистика с втори чужд език − новогръцки”. Освен с конкретни идеи за учебния план проф. д-р Стойна Пороманска оказва безценна помощ за бързото сформиране на компетентен преподавателски колегиум от неоелинисти. Автор е на множество публикации и студии по проблемите на новогръцкия език, както и върху новогръцките диалекти в България. Съставител е и на системите за обучение по новогръцки език: „Новогръцки за начинаещи“ и „Новогръцки за напреднали“.

„Паисиеви четения 2017“ продължава в рамките на два дни – 9 и 10 ноември. Това е единствената по рода си научна конференция в България, която се фокусира до изчерпателност върху българската, на останалите славянски народи и световната литература от всички епохи, развоя на езика и езикознанието.