Достоевски и чуждият свой свят

Този текст е за отношението на Достоевски към света. Християнството – а Достоевски е християнски писател – има амбивалентна позиция към света. От една страна, тя е категорично изразена в текстове като Първото съборно послание на апостол Йоан, задължително цитиран, когато стане въпрос за повдиганата тема. Той гласи, както е известно: „Не обичайте света, нито това, което е в света. Ако някой обича света, Божията любов не е у него. Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Отца, а от този свят. И светът преминава със своите страсти, а който изпълнява Божията воля, пребъдва за вечни времена“ (І Йоан 2: 15-17). Други подобни послания изразяват принципната неуседналост и неприютеност на християнина, ненамиращ в света свой дом („защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“, по думите на ап. Павел, Евр. 13:14).

Макс Вебер посочва как отделните отхвърлящи света етики на спасението се разполагат – в своето отхвърляне на света – върху една чисто рационално конструирана скàла. Желанието тук е върху такава именно скàла да поместим основните светоусещания на Достоевски, които, както знаем, в парадоксалното му творчество са винаги взаимноизключващи се.