Научни форуми

Диагоналният път на европейските поклонници през Балканите към Йерусалим

Лекция на проф. Ренато Стопани

◊ ПРОГРАМА

Откриване – 13.30 ч.
Доклад - 14.00 ч.
Пауза - 16.00 ч.
Дебат – 16.30 ч.

Кетеринг „Пикола Италия”, ул. Янко Сакъзов, 20


◊ ВРЕМЕ И МЯСТО

22 май 2006 (понеделник) от 13.30 до 18.00 часа
Софийска градска художествена галерия


◊ ЗА ДУШАТА НА ЕВРОПА

На 9 май Старият континент чества началото на процесите, които от половин век го водят към ново обединение, след другите, които пък го бяха довели до разрухите на разделението и върховете на противопоставянето през първата половина на миналия век. Както е известно, след апела на един от бащите на Европа, Роберт Шуман, да загърбим близкото минало и да се насочим към общото ни европейско бъдеще, първо бяха раздвижени материалните ресурси на континента. Не общата ни историческа памет, не гръко-римското наследство, не библейската вяра, не даже ренесанса и просветлението, а добива на въглища и стомана! Следваха митнически улеснения за стоки и безвизов режим за хора и накрая - обща валута. Когато се стигна до правовата основа - една идеална обща Велика харта или Европейска конституция - процесите като че ли попаднаха в застой. На много хора стана ясно, че изграждането на общия дом беше забравило да повика ларите и пенатите, т.е. духовните покровители на дома за древните, без които домът пустее, а жителите му линеят. Още преди да се роди, конституцията на Европа беше поставена под въпрос, оспорвана от авторитетни институции като църквите от Изток и Запад, и все по-заплашително отхвърляна от отделни нации и от растящите редици на евроскептиците.

Необходимо е да поправим стъпките си, да ги обърнем по истинските пътища за истинското обединение на Европа, онова, което касае духа, трайното и извисяващото у човека. Припомни го Светият отец на ауденицията, дадена на 5 май на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Още при зазоряването на нова Европа от Рим бе предложен небесен водач и покровител за обединението на Стария континент, св. Бенедикт Нурсийски (1963), по-късно бяха призовани на помощ Светите братя Кирил и Методий (1980) и постепенно три свети жени Екатерина Сиенска, Биргита Шведска и Тереза Кръстна (Едит Щайн), специално заслужили през вековете за изтъкване духовните връзки между Европейските народи (виж Абагар, брой 3, 2006).

Такъв един освежителен принос предлагаме на поредния Международен колоквиум Абагар на 22 този месец в централния салон на Софийската градска художествена галерия. Желаем да извървим пътищата, които свързват далечни региони на Европа, не с римски легиони, не с рицари и кръстоносци, не с търговци, не даже с туристи, а с благочестиви християни, тръгнали от далечни места с единствената цел да се преклонят пред празния гроб на Спасителя в Йерусалим, изпълнен с възкресенска светлина, както и пред мощите на други негови служители в Рим, Компостела на Земния край в Пиринеите, ако щете Лурд, Фатима, Рила, Атон и другаде.

За целта поканихме най-големия специалист и автор на десетки монографии по темата, проф. Ренато Стопани, председател на Центъра за поклоннически изследвания във Флоренция. Той се занимава предимно с пътищата от Западна, Централна и Северна Европа към Рим, които се сливат в потока на легендарната през вековете Via Francigena, която прекосява вертикално Италия, без обаче да губи из погледа си мрежата от другите благодатни маршрути по лицето на Европа.

Стигнал е до заключението, че България е наистина едно от важните кръстовища на тези духовни и цивилизационни процеси. Нека казаното от него да бъде за нас повод за повишено европейско съзнание и стимул да тръгнем ние самите по тези пътища –диагонални, успоредни и напречни - които ни въвличат в общото движение на културата, вярата и духа, на които най-вече трябва да бъде изградена Нова Европа.

Архимандрит проф. Г. ЕЛДЪРОВ


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЛЕКТОРА И ЛЕКЦИЯТА

Диагоналният път на европейските поклонници през Балканите към Ерусалим

Пътищата, ползвани през вековете от християнските поклонници към Светите места се явяват също и мрежа за културен обмен между народите на Стария континент и фактори за обединението на Европа. Те са преминавали и са се пресичали в естествения кръстопът на Балканите. Феноменът се изследва многостранно и на различни нива в областта на историята, културата, туризма, икономиката от европейски специалисти. Сред най-видните днес е проф. Ренато Стопани, председател на Центъра за изследване на поклонническите маршрути (Centro di Studi Romei), със седалище във Флоренция и главен редактор на специализираното списание De Strata Francigena. Досега се е занимавал предимно с поклонническите пътища в Западна Европа и в частност с този, който води към Вечния град, известен като Via Francigena. Напоследък обръща вниманието си и към диагоналното й удължение през нашите земи, от Белград-Ниш през София-Пловдив към Божи гроб. Той ще представи своите открития пред българската общественост на колоквиум в СГХГ на 22.05.2006 от 13.00 ч.

Без съмнение пътят е добре известен на нашите историци, но не е достатъчно добре осветлен от гледна точка на ползването му с набожна цел, със съответните й обществени измерения, каквито непременно изпъкват щом човек се вгледа по-внимателно през даден исторически момент в отделните отсечки на маршрута.

За българските историци и изследователи, по примера на проф. Стопани, остават да изследват и другите пътища, пресичащи България, които през нашите земи приемат поклонници от целия православен свят, тези от Североизточна Европа, насочени към източниците на вярата към Светите места. 


◊ ОРГАНИЗАТОРИ

Фондация Абагар, Асоциация Аурига, Дружество Полиметис, Център Studi Romei
и
Софийска градска художествена галерия
Автор: СГХГ
19.05.2006 г. 17:46
Посетено: 595
Етикети: Балканите
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/2260-diagonalniyat-pat-na-evropeyskite-poklonnitsi-prez-balkanite-kam-yerusalim