Научни форуми
Кръгла маса "Социалистическото наследство - наследство в риск"
Първата от поредицата инициативи по темата в България
"Социалистическото наследство - наследство в риск" беше темата на кръгла маса с организатор Българският национален комитет на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места). Организацията е консултант на ЮНЕСКО във връзка с прилагането на Конвенцията за световно наследство. Домакин беше Съюзът на архитектите в България.
Събитието се състоя на 20 август и бе форум за преосмисляне и преоценяване на архитектурно-художественото наследство от периода на социализма. Провеждането на такава среща се предопредели от необходимостта от аргументирано и професионално становище по темата, което да се разграничи от емоционалното и политическо силно-поляризирано мнение. На преден план беше представена ценността на градоустройството, архитектурата и монументалното изкуство от периода 1944-1989, тяхното политически независимо развитие и принос. Важна тема бе актуалното състояние на това наследство и загубата на качества чрез безстопанственост или намеса на икономически интереси. Като основен проблем и риск бе подчертана липсата на съзнание за ценността на архитектурата от този период. Акцент бе поставен върху обсъждането на варианти и стратегии за опазването му на национално и международно ниво.
На събитието присъстваха архитекти, представители на САБ и ИКОМОС, включително представители на Международния комитет на ИКОМОС за наследството от ХХ век. Събитието започна в 14:00 и продължи до 19:00 часа, давайки възможност на присъстващите специалисти да поставят въпроси, да представят работата си и изкажат своята теза:
Арх. Анета Василева (докторант към УАСГ, изследваща архитектурата от периода на социализма в България) изложи тезата, че "Общите места на памет не са места на обща памет", а в историята няма жертви и палачи, а обикновени хора, извършващи своята роля. Останалото е въпрос на прочит.
Арх. Тодор Булев (професор, урбанист, изследовател, архитектурен критик, преподавател, публицист) се изказа по темата за градоустройството в периода 1944-1989 и подчерта неговия ансамблов подход. Добри примери са центровете на Монтана, Кърджали, Благоевград, Димитровград, комплекс "Дюните", "Албена". Той подкрепи инициативата, защото тя е възможност за мост между поколенията и приемственост.
Арх. Стела Ташева (Институт за изследване на изкуствата към БАН) постави въпроса: "Доколко един режим може да определи архитектурата?" По тази тема говори и д-р арх. Любинка Стоилова (член на ДОКОМОМО България, член на ИКОМОС България, член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век), която описа архитектурата от втората половина на ХХ век като интернационална. Тя предложи темата да се разглежда заедно с архитектурата от първата половина на 20-ти век, тъй като тя също има сходна проблематика и е в риск. На първо място обаче обществото трябва да е убедено в ценността на това наследство, защото юридическата защита не е гарант за опазването му.
Арх. Емилия Кълева (съорганизатор на събитието, докторант към УАСГ по темата за опазването на архитектурното наследство от периода на социализма в България, член на ИКОМОС България, член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век) представи рисковете пред архитектурата от социалистическия период. Основни акценти са липсата на съзнание за нейната ценност, асоциацията с отхвърления режим, поляризирането на общественото мнение и безразличието.
Доц. д-р арх. Мария Давчева (Институт за изследване на изкуствата към БАН, главен редактор на сп. “Архитектура“) обърна внимание на архитектурните комплекси на Черноморието от периода на социализма. Като добър пример с постигнат и запазен до днес синтез на изкуствата, тя посочи "Албена", а като лоша практика и крайна загуба на ценност - "Слънчев бряг".
Арх. Стела Дулева представи проблемите около един типичен за периода обект - хотел "Рилец" в зоната на Рилски манастир.
Мария Маламатенова (художник, член на СБХ, член на ИКОМОС България) коментира създаването и актуалните проблеми около монументалните художествени произведения в архитектурна среда.
Арх. Русу Думитру (член на ИКОМОС Румъния, член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век) представи 4 примера от Молдова и обобщи сходни проблеми и рискове пред архитектурата от социализма както у нас.
Проф. Йорг Хаспел (президент на ИКОМОС Германия и директор на институция за опазване на паметниците на културата в Берлин и член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век) изказа тезата си, че лошата система или диктатор не произвежда лоша архитектура и че социалистическото архитектурно наследство е място на паметта, където би трябвало да се срещнат различните гледни точки за него. Проф. Хаспел сподели, че в списъка на ЮНЕСКО има само два примера за наследство от втората половина на ХХ век и това трябва да бъде променено в стремежа за една обективна и уравновесена листа, която отразява всички човешки постижения типологично, хронологично и тематично.
В края на програмата бяха представени предложения за бъдещо използване на два паметника в риск - "1300 г. България" пред НДК и "Бузлуджа". Арх. Делчо Делчев (докторант към БАН по темата за развитие на панелните комплекси) представи проекта "Мемориалити", който предлага нов смисъл и прочит на паметника, изваден от политическото напрежение, за да заживее самостоятелен живот и да се самофинансира.
Арх. Дора Иванова (съорганизатор на събитието, автор на проекта "Бузлуджа - паметта на времето") представи предложение за преустройство на паметника "Бузлуджа" като монумент на националната памет, разказващ емоционално историята на България чрез атмосферата на съществуващата архитектура. Тя предлага консервиране на паметника в днешния му вид.
В последвалата активна дискусия изразиха мнение архитекти, граждани и активни общественици. Събитието приключи с желанието и убедеността на участниците от необходимостта от продължение по темата и провеждането на следващи събития и инициативи.
Събитието се състоя на 20 август и бе форум за преосмисляне и преоценяване на архитектурно-художественото наследство от периода на социализма. Провеждането на такава среща се предопредели от необходимостта от аргументирано и професионално становище по темата, което да се разграничи от емоционалното и политическо силно-поляризирано мнение. На преден план беше представена ценността на градоустройството, архитектурата и монументалното изкуство от периода 1944-1989, тяхното политически независимо развитие и принос. Важна тема бе актуалното състояние на това наследство и загубата на качества чрез безстопанственост или намеса на икономически интереси. Като основен проблем и риск бе подчертана липсата на съзнание за ценността на архитектурата от този период. Акцент бе поставен върху обсъждането на варианти и стратегии за опазването му на национално и международно ниво.
На събитието присъстваха архитекти, представители на САБ и ИКОМОС, включително представители на Международния комитет на ИКОМОС за наследството от ХХ век. Събитието започна в 14:00 и продължи до 19:00 часа, давайки възможност на присъстващите специалисти да поставят въпроси, да представят работата си и изкажат своята теза:
Арх. Анета Василева (докторант към УАСГ, изследваща архитектурата от периода на социализма в България) изложи тезата, че "Общите места на памет не са места на обща памет", а в историята няма жертви и палачи, а обикновени хора, извършващи своята роля. Останалото е въпрос на прочит.
Арх. Тодор Булев (професор, урбанист, изследовател, архитектурен критик, преподавател, публицист) се изказа по темата за градоустройството в периода 1944-1989 и подчерта неговия ансамблов подход. Добри примери са центровете на Монтана, Кърджали, Благоевград, Димитровград, комплекс "Дюните", "Албена". Той подкрепи инициативата, защото тя е възможност за мост между поколенията и приемственост.
Арх. Стела Ташева (Институт за изследване на изкуствата към БАН) постави въпроса: "Доколко един режим може да определи архитектурата?" По тази тема говори и д-р арх. Любинка Стоилова (член на ДОКОМОМО България, член на ИКОМОС България, член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век), която описа архитектурата от втората половина на ХХ век като интернационална. Тя предложи темата да се разглежда заедно с архитектурата от първата половина на 20-ти век, тъй като тя също има сходна проблематика и е в риск. На първо място обаче обществото трябва да е убедено в ценността на това наследство, защото юридическата защита не е гарант за опазването му.
Арх. Емилия Кълева (съорганизатор на събитието, докторант към УАСГ по темата за опазването на архитектурното наследство от периода на социализма в България, член на ИКОМОС България, член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век) представи рисковете пред архитектурата от социалистическия период. Основни акценти са липсата на съзнание за нейната ценност, асоциацията с отхвърления режим, поляризирането на общественото мнение и безразличието.
Доц. д-р арх. Мария Давчева (Институт за изследване на изкуствата към БАН, главен редактор на сп. “Архитектура“) обърна внимание на архитектурните комплекси на Черноморието от периода на социализма. Като добър пример с постигнат и запазен до днес синтез на изкуствата, тя посочи "Албена", а като лоша практика и крайна загуба на ценност - "Слънчев бряг".
Арх. Стела Дулева представи проблемите около един типичен за периода обект - хотел "Рилец" в зоната на Рилски манастир.
Мария Маламатенова (художник, член на СБХ, член на ИКОМОС България) коментира създаването и актуалните проблеми около монументалните художествени произведения в архитектурна среда.
Арх. Русу Думитру (член на ИКОМОС Румъния, член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век) представи 4 примера от Молдова и обобщи сходни проблеми и рискове пред архитектурата от социализма както у нас.
Проф. Йорг Хаспел (президент на ИКОМОС Германия и директор на институция за опазване на паметниците на културата в Берлин и член на Международния научен комитет за наследството на ХХ век) изказа тезата си, че лошата система или диктатор не произвежда лоша архитектура и че социалистическото архитектурно наследство е място на паметта, където би трябвало да се срещнат различните гледни точки за него. Проф. Хаспел сподели, че в списъка на ЮНЕСКО има само два примера за наследство от втората половина на ХХ век и това трябва да бъде променено в стремежа за една обективна и уравновесена листа, която отразява всички човешки постижения типологично, хронологично и тематично.
В края на програмата бяха представени предложения за бъдещо използване на два паметника в риск - "1300 г. България" пред НДК и "Бузлуджа". Арх. Делчо Делчев (докторант към БАН по темата за развитие на панелните комплекси) представи проекта "Мемориалити", който предлага нов смисъл и прочит на паметника, изваден от политическото напрежение, за да заживее самостоятелен живот и да се самофинансира.
Арх. Дора Иванова (съорганизатор на събитието, автор на проекта "Бузлуджа - паметта на времето") представи предложение за преустройство на паметника "Бузлуджа" като монумент на националната памет, разказващ емоционално историята на България чрез атмосферата на съществуващата архитектура. Тя предлага консервиране на паметника в днешния му вид.
В последвалата активна дискусия изразиха мнение архитекти, граждани и активни общественици. Събитието приключи с желанието и убедеността на участниците от необходимостта от продължение по темата и провеждането на следващи събития и инициативи.
Автор:
А. Александров
Публикация:
21.08.2015 г. 17:15
Етикети:
архитектурапаметници на културатаСАБкръгла маса
ИКОМОС
Български национален комитет
Социалистическото наследство - наследство в риск
Посетено:
1441
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/21849-kragla-masa-sotsialisticheskoto-nasledstvo-nasledstvo-v-risk