Публична лекция на Юлия Кръстева в София

◊ СЪБИТИЕТО

Посолство на Франция в София,
Френският културен институт в България,
Културният център на СУ
и Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“
ви канят на:

Публична лекция на
Юлия Кръстева
"Нови форми на бунта"

26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“


◊ ТЕМАТА

Нови форми на бунта

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент.

Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в затвори, карнавални процеси и кървави бани. Ще успее ли бунтът, наричан в Мрежата „riot”, да събуди пресметливото човечество в цифровата ера от хипер-свързания му сън? Или бунтуването е само хитрост на спектакъла, необходима му, за да продължи?” (Из „Нови форми на бунта”)

Темата за революцията и бунта в техните многопластови исторически значения и проявления занимава Юлия Кръстева още от времето на младежкия й magnum opus „Революцията в поетическия език” (1974). По-късно, в перспективата на настъпилите социални и политически промени в света, тя се връща към тази тема в крупните си изследвания „Смисъл и безсмислица на бунта” (1996) и „Съкровеният бунт” (1997). В лекцията си пред академичната общност на Софийския университет Кръстева ще постави тази проблематика в контекста на глобализацията с нейните инструменти да превръща всяка съпротива в зрелище и в интегрална част от обществото на спектакъла. Днес страдаме от заболяване на идеалността. Между нихилизма и фундаментализма, които са симптоматиката на тази болест, какви могат да бъдат „новите форми на бунта”? Според Юлия Кръстева те непременно трябва да тръгнат от революцията в себе си и наличието на душевен живот.


◊ ЗА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, е родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 - Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български), "Обладаване" (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.