Научни форуми

В памет на Георги Гачев (1929-2008)

85 години от рождението на Г. Гачев - философ, културолог, литературовед, писател

В памет на Георги Гачев (1929-2008)


◊ ПОКАНА

Българско общество "Достоевски", Институт за литература на БАН, СУ "Св. Климент Охридски", Национална библиотека "Св. св. Климент Охридски"
организират поредица събития

В памет на Георги Гачев (1929-2008)
София. 8–9 април 2014


8 април, вторник
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
14.00-18.00

14.00-16.45
Кръгла маса на тема: „Творческото наследство на Георги Гачев”.
Зала на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (2 етаж)

17.00-17.15
Откриване на изложба, посветена на 85-годишнината на Г. Гачев.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (партер, западно крило)

17.15-18.00
Спомени за Г. Гачев. Прожекция на филма „Георгий Гачев”.
Зала на Национална библиотека, 2 етаж.


9 април, сряда
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
11.00-13.00

Публична лекция на Анастасия Гачева на тема:
„Георги Гачев: живот, творчество, идеи”

(Лекцията е на български език)
Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски”.
Ректорат, северно крило, 2 ет., вход откъм ул. „Шипка”


◊ ЗА ГЕОРГИ ГАЧЕВ

Георги
Димитров Гачев (Георгий Дмитриевич Гачев) (1 май 1929 – 23 март 2008) е философ, културолог, литературовед, естетик, писател. Син е на българския естетик, музиковед и музикант Димитър Гачев (1902–1945), пристигнал през 1925 г. в Съветска Русия и загинал в колимските лагери. Автор е на 40 книги и повече от 400 статии по руска, българска и световна литература и култура.

Георги Гачев дължи известността си на теорията за ускореното развитие на културата, според която народите, чието културно развитие по силата на историческите обстоятелства е забавено, след това за кратко време преминават основните фази на световното духовно развитие, „догонвайки” Европа, където тези фази понякога са траели с векове. Като литературовед-теоретик той изследва проблема за развитието на образното съзнание в руската и световната литература и издига идеята за съдържателността на художествените форми.

Главният труд на Георги Гачев е многотомната поредица „Националните образи на света” (60-те години на ХХ в. – 2007 г.), посветена на анализа на националните менталности. Философът разработва методология, позволяваща всеки национален организъм да бъде видян като цялостност и да се схване идеята му, която се проявява на различни равнища: природа, бит, език, култура, научни и философски теории. Г. Гачев въвежда понятието национален Космо-Психо-Логос: единството на природата, в която живее народът, националният характер и начинът на мислене.

В стремежа си към цялостна картина на света, Г. Гачев се занимава с проблема за диалога между естествознанието и хуманитарната култура, като демонстрира как един и същи сегмент на битието се отразява в науките за природата и в науките за човека. Утвърждавайки цялостността на познанието (синтезът на образното и разсъдъчното, на метафората и понятието), взаимната преплетеност на мисълта и живота, Г. Гачев нарича своя тип мислене „ПРИ-влечен”, като се стреми да покаже как вътрешният, личен опит на познаващия субект се отразява върху хода на анализа. Той работи в жанра на житейско-философския дневник, на „жизнемисълта”, в рамките на който пише своите трактати и изследвания.

Мислител с универсалистки хоризонт, „всечовек”, както го наричат съвременниците му, човек, който се чувства у дома в различни култури, Георги Гачев никога не забравя родината на предците си. За баща си Димитър Гачев той написа есето „Възпаметование за отците”, подготви двутомното издание на неговите съчинения, публикацията на колимските му писма. Книгата „Ускореното развитие на литературата" (М., 1964) беше написана върху материал от българската литература. В 1979 г. тя е преведена на български, а за нея Г. Гачев е награден с ордена „Паисий Хилендарски” на Българската академия на науките. Отделна книга от серията „Национални образи на света” е посветена на изследването на българския Космо-Психо-Логос. В Института по славянознание и балканистика на Руската академия на науките, където Г. Гачев работи през последните 25 години от живота си, той ръководеше проекта „България и Русия (XVIII–XX в.): представи и реалност”, посветен на проблема за „взаимопознанието” и културния диалог между двата славянски народа. За приноса му в изследването на българската и световната литература на Георги Гачев беше присвоено званието doctor honoris causa на Великотърновския университет (2004) и на Софийския университет (2006).




Автор:
Българско общество "Ф. Достоевски"
Публикация:
03.04.2014 г. 14:47
Посетено:
3628
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/18889-v-pamet-na-georgi-gachev-1929-2008