Научни форуми
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"Дни на българската наука" в Сливен
За ролята на българската наука в развитието на региона
Община Сливен, Българската академия на науките, Регионалният академичен център, Историческият музей, Инженерно-педагогическият факултет и Колежът при Техническия университет – София, организираха в града под Сините скали „Дни на българската наука”. Със съдържателни инициативи националният академичен институт отбелязва 145 години от създаването си, осъществявайки и ценна практическа помощ във функционирането на науката, иновациите и развоя на бизнеса в редица регионални селища на страната. Академични центрове вече са изградени и работят в 13 селища на България, като „воеводският град” е сред провелите научен форум в чест на юбилея още два университетски (Пловдив и Благоевград).
Преди началото на събитието, гостуващите в Сливен научни работници от БАН: акад. Константин Косев, акад. Евгени Головински, чл. кор. Димитър Димитров – съветник на председателя на БАН, проф. дн Гарабед Минасян и проф. Петър Петров, дадоха съвместна пресконференция с кмета на града инж. Кольо Милев и ректора на Инженерно-предагогическия факултет в Сливен, към Техническия университет – София, проф. д-р инж. Станимир Карапетков.
На форума в зала „Май” присъстваха водещи специалисти от БАН и ИПФ към ТУ - София, научни работници от региона, депутати, музейни специалисти от РИМ – Сливен и музеите в страната, общественици. Участниците бяха приветствани от кмета на Сливен К. Милев – инициатор, съвместно с БАН и председателя й, акад. Стефан Воденичаров - за създаване на Регионален научен център в Сливен и за провеждане тук на „Дни на науката”. „Българските учени трябва да присъстват много по-осезаемо в икономическия живот на страната и да се вслушваме всички повече в думите и препоръките им. Смятам, че специалистите от БАН могат да подпомогнат дейността на всяка община с осигуряване на експертни становища по различни проекти”, подчерта сливенският градоначалник.
Научната общност от региона се представи като организатор на респектираща инициатива – кръгла маса, (организирана от Регионалния исторически музей в града с директор Николай Сираков и от Съюза на учените - клон Сливен, председател Михаела Топалова). Темата й беше „Културно-историческо наследство, влияние на науката и образованието върху социално-икономическото развитие на град Сливен и Сливенския регион”.
На пленарното заседание присъстващите чуха интересните доклади на акад. Константин Косев „Освободителната руско-турска война” и на акад. Евгени Головински, на тема: „Многостранните таланти – учените, които стават „хора на изкуството”, породили много въпроси от участниците във форума. В програмата бяха включени и актуалните теми за „археологическата карта на България и мястото на град Сливен и Сливенския регион” (доц. д-р Г. Нехризов от Националния археологически институт и музей на БАН), както и темата за „музикалния фолклор на Тракия”, представена от проф. дн Лозанка Пейчева от Института за етнология и фолклористика при БАН. Следва да откроим интереса на присъстващите към проучванията, обобщени в докладите на домакините: на директора на РИМ Николай Сираков, на тема: „Сакрални топоси на траките в Сливенско”, подкрепени визуално и чрез наблюденията на гостите в залите на Музея в града, както и доклада на етнолога д-р Владимир Демирев „Местното знание – динамично ядро в КИМ и културен топос в туристическия продукт” – с вплетени в интересен разказ предания и данни за личности и местности, представящи процеса на „културните наслагвания и пластове”, както и характера, същността и „преображенията” на „местното знание” за тях. В програмата на конференцията бе включен доклад на проф. дн Диана Гергова за наблюденията върху селищната могила при с. Дядово, Новозагорско; за резултатите от българо-японското археологическо сътрудничество, научните открития и ресурси като фактори за устойчиво развитие (Национален археологически институт и музей при БАН).
По време на форума бе осъществена дискусия на тема: „Наследства и местно развитие на регион Тракия”, след представения доклад на доц. д-р Валя Райчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Дискусията по проблема „Инвестиции и икономически растеж” бе водена от проф. дн Гарабед Минасян (БАН). При изследване многостранното влияние на науката в развитието на регионите следва да се отчита и влиянието й върху „демографските проблеми на Република България и мястото на Сливенския регион (в доклад на д-р Камелия Лилова. Институт за изследване на населението и човека, БАН).
През втория ден от научното събитие (25 март т.г.), в една от залите на ИПФ – Сливен, учените от звената на БАН: Института по механика, Института по полимери, Института по инженерна химия, Института по електроника, Института по астрономия и от Инженерно-педагогическия факултет в Сливен към ТУ – София, дискутираха в своите доклади и научни съобщения проблеми с особено значение за стимулиране на иновациите и икономическото развитие на региона-домакин, както следва: проф. дтн Васил Каварджиков – по въпроса за научната тематика, експертиза и работа по международни проекти, сътрудничество с фирми от България чрез изпълнение на проекти, финансирани от Националния иновационен фонд; от доц. д-р Нели Косева – по темата за изследователския и иновационен потенциал; от проф. дхн Венко Бешков – за подходите по получаване на енергия от възобновяеми енергийни източници; от проф. дфн Лъчезар Аврамов - по въпросите в биофотониката - революцията на интерфейса: наука-технология. Доц. д-р Таню Бонев представя в доклада си „заниманията по астрономия за привличане на младите хора към природните науки”.
Проблемът за мястото и ролята на педагогическата наука и образование е изследван от доц. д-р Красимир Спиров (катедра „Педагогика и мениджмънт в ИПФ – Сливен). Участниците в научния форум осъществиха в двата дни и неформални дискусии и срещи по научни направления, както и обсъждане на съвместни проекти, на възможностите за съвместни изследвания и участия в научно-изследователски проекти.
В програмата на събитието „Дни на българската наука в Сливен” присъстващите и гостите на града можаха да разгледат в Регионалния исторически музей „съкровищата” на културния институт – по направления, и особено находките от археологическите разкопки, доказващи тезата на изследователите за „пространствата на тракийските царе, достигащи до Сливенско”. Гостите посетиха и откритата в деня изложба „Мила Родино!”, посветена на живота и делото на Цветан Радославов.
Преди началото на събитието, гостуващите в Сливен научни работници от БАН: акад. Константин Косев, акад. Евгени Головински, чл. кор. Димитър Димитров – съветник на председателя на БАН, проф. дн Гарабед Минасян и проф. Петър Петров, дадоха съвместна пресконференция с кмета на града инж. Кольо Милев и ректора на Инженерно-предагогическия факултет в Сливен, към Техническия университет – София, проф. д-р инж. Станимир Карапетков.
На форума в зала „Май” присъстваха водещи специалисти от БАН и ИПФ към ТУ - София, научни работници от региона, депутати, музейни специалисти от РИМ – Сливен и музеите в страната, общественици. Участниците бяха приветствани от кмета на Сливен К. Милев – инициатор, съвместно с БАН и председателя й, акад. Стефан Воденичаров - за създаване на Регионален научен център в Сливен и за провеждане тук на „Дни на науката”. „Българските учени трябва да присъстват много по-осезаемо в икономическия живот на страната и да се вслушваме всички повече в думите и препоръките им. Смятам, че специалистите от БАН могат да подпомогнат дейността на всяка община с осигуряване на експертни становища по различни проекти”, подчерта сливенският градоначалник.
Научната общност от региона се представи като организатор на респектираща инициатива – кръгла маса, (организирана от Регионалния исторически музей в града с директор Николай Сираков и от Съюза на учените - клон Сливен, председател Михаела Топалова). Темата й беше „Културно-историческо наследство, влияние на науката и образованието върху социално-икономическото развитие на град Сливен и Сливенския регион”.
На пленарното заседание присъстващите чуха интересните доклади на акад. Константин Косев „Освободителната руско-турска война” и на акад. Евгени Головински, на тема: „Многостранните таланти – учените, които стават „хора на изкуството”, породили много въпроси от участниците във форума. В програмата бяха включени и актуалните теми за „археологическата карта на България и мястото на град Сливен и Сливенския регион” (доц. д-р Г. Нехризов от Националния археологически институт и музей на БАН), както и темата за „музикалния фолклор на Тракия”, представена от проф. дн Лозанка Пейчева от Института за етнология и фолклористика при БАН. Следва да откроим интереса на присъстващите към проучванията, обобщени в докладите на домакините: на директора на РИМ Николай Сираков, на тема: „Сакрални топоси на траките в Сливенско”, подкрепени визуално и чрез наблюденията на гостите в залите на Музея в града, както и доклада на етнолога д-р Владимир Демирев „Местното знание – динамично ядро в КИМ и културен топос в туристическия продукт” – с вплетени в интересен разказ предания и данни за личности и местности, представящи процеса на „културните наслагвания и пластове”, както и характера, същността и „преображенията” на „местното знание” за тях. В програмата на конференцията бе включен доклад на проф. дн Диана Гергова за наблюденията върху селищната могила при с. Дядово, Новозагорско; за резултатите от българо-японското археологическо сътрудничество, научните открития и ресурси като фактори за устойчиво развитие (Национален археологически институт и музей при БАН).
По време на форума бе осъществена дискусия на тема: „Наследства и местно развитие на регион Тракия”, след представения доклад на доц. д-р Валя Райчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Дискусията по проблема „Инвестиции и икономически растеж” бе водена от проф. дн Гарабед Минасян (БАН). При изследване многостранното влияние на науката в развитието на регионите следва да се отчита и влиянието й върху „демографските проблеми на Република България и мястото на Сливенския регион (в доклад на д-р Камелия Лилова. Институт за изследване на населението и човека, БАН).
През втория ден от научното събитие (25 март т.г.), в една от залите на ИПФ – Сливен, учените от звената на БАН: Института по механика, Института по полимери, Института по инженерна химия, Института по електроника, Института по астрономия и от Инженерно-педагогическия факултет в Сливен към ТУ – София, дискутираха в своите доклади и научни съобщения проблеми с особено значение за стимулиране на иновациите и икономическото развитие на региона-домакин, както следва: проф. дтн Васил Каварджиков – по въпроса за научната тематика, експертиза и работа по международни проекти, сътрудничество с фирми от България чрез изпълнение на проекти, финансирани от Националния иновационен фонд; от доц. д-р Нели Косева – по темата за изследователския и иновационен потенциал; от проф. дхн Венко Бешков – за подходите по получаване на енергия от възобновяеми енергийни източници; от проф. дфн Лъчезар Аврамов - по въпросите в биофотониката - революцията на интерфейса: наука-технология. Доц. д-р Таню Бонев представя в доклада си „заниманията по астрономия за привличане на младите хора към природните науки”.
Проблемът за мястото и ролята на педагогическата наука и образование е изследван от доц. д-р Красимир Спиров (катедра „Педагогика и мениджмънт в ИПФ – Сливен). Участниците в научния форум осъществиха в двата дни и неформални дискусии и срещи по научни направления, както и обсъждане на съвместни проекти, на възможностите за съвместни изследвания и участия в научно-изследователски проекти.
В програмата на събитието „Дни на българската наука в Сливен” присъстващите и гостите на града можаха да разгледат в Регионалния исторически музей „съкровищата” на културния институт – по направления, и особено находките от археологическите разкопки, доказващи тезата на изследователите за „пространствата на тракийските царе, достигащи до Сливенско”. Гостите посетиха и откритата в деня изложба „Мила Родино!”, посветена на живота и делото на Цветан Радославов.
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
25.03.2014 г. 22:33
Етикети:
Посетено:
1301
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/18824-dni-na-balgarskata-nauka-v-sliven