Научни форуми
Кръгла маса в Сливен: "Фестивалът. Книгите. Четенето. Петнадесет години"
В рамките на Националния фестивал на детската книга
◊ СЪБИТИЕТО
Повече от десетилетие Кръглата маса в Сливен е важен и очакван с нетърпение форум на творци по време на Националния фестивал на детската книга (автори на произведения за деца, издатели, илюстратори, библиотечни работници и др.), на който се дискутират значими проблеми от книгоиздателската дейност, насочена към потребностите на „малките” читатели. Досега провелите се през годините са били насочени към темите за четенето, мотивацията и подходите за успешните практики в тази сфера, ролята на комикса, за табутата в детската литература и т.н.
През настоящата, юбилейна година, участниците в XV Национален фестивал в града под Сините скали в два последователни дни обобщават по своеобразен начин и синтезират успехите и проблемите през изминалия немалък път на съществуване на културния форум с международно участие, свързан с битието на книгите и четенето сред децата и подрастващите - път за тяхното развитие. В начинанието участват творци, научни работници от университетите и колежите в страната и чужбина, от институтите на БАН, училищни преподаватели, библиотекари и др. Тук присъстваха Игор Чипев – началник на отдел „Литературно наследство” в Министерството на културата, Надя Попова – главен редактор на в-к „Словото днес”, издание на Съюза на българските писатели и др.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
И тази година бе спазена традицията Кръглата маса да бъде открита (от 2004 година насам) от областния управител и кандидат за депутат Марин Кавръков, който участва в работата й с интересни исторически препратки и предложения за развитието на Фестивала и за стимулиране на интереса към четенето. Форумът продължава в два дни (7 и 8 май т.г.) и е воден от директора на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” Росица Петрова–Василева, чийто екип е организатор на проявата, както и на издаването на сборника с научни доклади и съобщения (съставител и редактор Р. Петрова). В своето слово на научния форум тя подчерта дългогодишните и перспективни във времето идеи на националния Фестивал на детската книга: „Той има своите ясно изразени цели: популяризира творчеството на съвременните български детски автори, които творят както в страната, така и извън нейните граници, активно съдейства за подобряване на взаимодействието между авторите, издателите и разпространителите на детските книги, предизвиква дебат и влияе на издателските политики, налага нови модели за създаване на интерес към книгите и четенето, вдъхновява децата към творчество”.
Въведението към сборника ясно очертава тематичните и жанрови търсения на провелите се през годините Кръгли маси, чиято тематика е показателна с оглед на търсенията за дискусии през некраткия период на провеждането им: по важните въпроси „на съвременната литература за деца и нейното бъдещо развитие, на интереса на децата към определени жанрове, тематика и съдържание на детската книга през новия информационен век; на хибридизацията на жанровете, разрушаването на класическите жанрови форми и появата на нови; на визуализацията на поетичния изказ, скъсването с лексикалния изказ на традиционната литература за деца и появата на нова изразност; на представите за новия облик, новото съдържание на детския роман, на табутата в детската литература и тяхното разрушаване и демистифициране; на комикса и отражението му върху мисленето на детето-читател и на развитието на детската илюстрация и влиянието й върху детското четене”.
Много от авторите се стремяха да обозрят развоя на изминалите петнадесет години в различни направления и посоки, видно от тематиката на докладите, търсейки главно „тенденциите и перспективите в детското четене” (Лили Спасова, Държавна агенция за българите в чужбина). На проблемите на децата, книгите и четенето бе посветен и докладът на госта от Унгария (гр. Печ) д-р Йожеф Керестури. Участниците във форума видяха визията и мисията” на Фестивала на детската книга в Сливен (Мира Тасич, Небойша Васич, Народна библиотека „Стеван Сремац”, гр. Ниш, Сърбия). Авторите осмислиха ролята на Фестивала „като поле на нови идеи и перспективи” (доц. д-р Вихрен Чернокожев, Институт за литература при БАН) или като място за срещи на медиаторите на четенето на децата” (доц. д-р Добринка Стойкова, Университет по библиотекознание и информационни технологии, София). Търсеха се и ракурсите на подхода към Фестивала „с любов и отговорност към бъдещето” (Божана Апостолова, писател и издател). Бе изтъкнато и значението „на психоаналитични модели на литературата за деца във фестивалното пространство” (Росица Чернокожева, Институт за литература, БАН).
Други автори търсиха в детската литература пресечните точки на изкуството, пазара и публиката (гл. ас., д-р Радостина Нейкова.) По-различен – емоционален, бе подходът към ролята на Фестивала в Сливен през 15-те години на съществуването му в „любовното обяснение” на Петя Александрова, както го определя авторката. Създателката на творчество за деца Весела Фламбурари прояви интересен творчески подход, сътворявайки пред присъстващите приказка, визуализирайки я със създадени от самата нея „материали”. Така бяха онагледени „методът и школата й” в общуването с децата, раждането на изкуството и въздействието му върху слушателите. И в доклада на Шимо Ешич (гр.Тузла, Босна и Херцеговина), Фестивалът в Сливен бе интерпретиран „като стимул за творците и читателите”. Концепцията на Фестивала, развоя му през годините и неговото отглеждане като „люляна рожба” са разкрити в доклада на Мила Васов (гр. Ниш, Сърбия), акцентирайки и на международното му значение.
Организаторите и гостите отчитат уникалността и полезността на Националния фестивал на детската книга в Сливен и на мястото за дискусии и творческо общуване – научния форум, като средство за обмяна на ценни идеи и опит по проблемите на въздействието чрез книгите и изкуствата върху подрастващите.
Повече от десетилетие Кръглата маса в Сливен е важен и очакван с нетърпение форум на творци по време на Националния фестивал на детската книга (автори на произведения за деца, издатели, илюстратори, библиотечни работници и др.), на който се дискутират значими проблеми от книгоиздателската дейност, насочена към потребностите на „малките” читатели. Досега провелите се през годините са били насочени към темите за четенето, мотивацията и подходите за успешните практики в тази сфера, ролята на комикса, за табутата в детската литература и т.н.
През настоящата, юбилейна година, участниците в XV Национален фестивал в града под Сините скали в два последователни дни обобщават по своеобразен начин и синтезират успехите и проблемите през изминалия немалък път на съществуване на културния форум с международно участие, свързан с битието на книгите и четенето сред децата и подрастващите - път за тяхното развитие. В начинанието участват творци, научни работници от университетите и колежите в страната и чужбина, от институтите на БАН, училищни преподаватели, библиотекари и др. Тук присъстваха Игор Чипев – началник на отдел „Литературно наследство” в Министерството на културата, Надя Попова – главен редактор на в-к „Словото днес”, издание на Съюза на българските писатели и др.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
И тази година бе спазена традицията Кръглата маса да бъде открита (от 2004 година насам) от областния управител и кандидат за депутат Марин Кавръков, който участва в работата й с интересни исторически препратки и предложения за развитието на Фестивала и за стимулиране на интереса към четенето. Форумът продължава в два дни (7 и 8 май т.г.) и е воден от директора на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” Росица Петрова–Василева, чийто екип е организатор на проявата, както и на издаването на сборника с научни доклади и съобщения (съставител и редактор Р. Петрова). В своето слово на научния форум тя подчерта дългогодишните и перспективни във времето идеи на националния Фестивал на детската книга: „Той има своите ясно изразени цели: популяризира творчеството на съвременните български детски автори, които творят както в страната, така и извън нейните граници, активно съдейства за подобряване на взаимодействието между авторите, издателите и разпространителите на детските книги, предизвиква дебат и влияе на издателските политики, налага нови модели за създаване на интерес към книгите и четенето, вдъхновява децата към творчество”.
Въведението към сборника ясно очертава тематичните и жанрови търсения на провелите се през годините Кръгли маси, чиято тематика е показателна с оглед на търсенията за дискусии през некраткия период на провеждането им: по важните въпроси „на съвременната литература за деца и нейното бъдещо развитие, на интереса на децата към определени жанрове, тематика и съдържание на детската книга през новия информационен век; на хибридизацията на жанровете, разрушаването на класическите жанрови форми и появата на нови; на визуализацията на поетичния изказ, скъсването с лексикалния изказ на традиционната литература за деца и появата на нова изразност; на представите за новия облик, новото съдържание на детския роман, на табутата в детската литература и тяхното разрушаване и демистифициране; на комикса и отражението му върху мисленето на детето-читател и на развитието на детската илюстрация и влиянието й върху детското четене”.
Много от авторите се стремяха да обозрят развоя на изминалите петнадесет години в различни направления и посоки, видно от тематиката на докладите, търсейки главно „тенденциите и перспективите в детското четене” (Лили Спасова, Държавна агенция за българите в чужбина). На проблемите на децата, книгите и четенето бе посветен и докладът на госта от Унгария (гр. Печ) д-р Йожеф Керестури. Участниците във форума видяха визията и мисията” на Фестивала на детската книга в Сливен (Мира Тасич, Небойша Васич, Народна библиотека „Стеван Сремац”, гр. Ниш, Сърбия). Авторите осмислиха ролята на Фестивала „като поле на нови идеи и перспективи” (доц. д-р Вихрен Чернокожев, Институт за литература при БАН) или като място за срещи на медиаторите на четенето на децата” (доц. д-р Добринка Стойкова, Университет по библиотекознание и информационни технологии, София). Търсеха се и ракурсите на подхода към Фестивала „с любов и отговорност към бъдещето” (Божана Апостолова, писател и издател). Бе изтъкнато и значението „на психоаналитични модели на литературата за деца във фестивалното пространство” (Росица Чернокожева, Институт за литература, БАН).
Други автори търсиха в детската литература пресечните точки на изкуството, пазара и публиката (гл. ас., д-р Радостина Нейкова.) По-различен – емоционален, бе подходът към ролята на Фестивала в Сливен през 15-те години на съществуването му в „любовното обяснение” на Петя Александрова, както го определя авторката. Създателката на творчество за деца Весела Фламбурари прояви интересен творчески подход, сътворявайки пред присъстващите приказка, визуализирайки я със създадени от самата нея „материали”. Така бяха онагледени „методът и школата й” в общуването с децата, раждането на изкуството и въздействието му върху слушателите. И в доклада на Шимо Ешич (гр.Тузла, Босна и Херцеговина), Фестивалът в Сливен бе интерпретиран „като стимул за творците и читателите”. Концепцията на Фестивала, развоя му през годините и неговото отглеждане като „люляна рожба” са разкрити в доклада на Мила Васов (гр. Ниш, Сърбия), акцентирайки и на международното му значение.
Организаторите и гостите отчитат уникалността и полезността на Националния фестивал на детската книга в Сливен и на мястото за дискусии и творческо общуване – научния форум, като средство за обмяна на ценни идеи и опит по проблемите на въздействието чрез книгите и изкуствата върху подрастващите.
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
08.05.2013 г. 14:26
Етикети:
Посетено:
1377
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/16950-kragla-masa-v-sliven-festivalat-knigite-cheteneto-petnadeset-godini