Научни форуми
Национална научна конференция "1962"
Покана за участие
◊ СЪБИТИЕТО
Седми форум от поредицата „Годините на литературата”
Департамент "Нова българистика" на Нов български университет
кани представителите на академичната и литературна общност
да заявят теми за участие в
Националната научна конференция „1962”
По повод 50-годишния юбилей
на най-паметната година от българското „размразяване“
Конференцията ще се проведе
на 1 юни 2012 г. (петък) от 10.00 ч.
в Нов български университет – София.
Времето за представяне на всеки доклад не бива да надвишава 15 минути.
Краен срок за заявяване на теми: 20 май 2012 г.
Адрес за подаване на заявки:
Пламен Дойнов – dojnovpl@abv.bg
Телефон за контакти: НБУ – (02) 8110 112;
Такса за правоучастие няма.
Командировъчните разходи са за сметка на участниците.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
Целта на конференцията е да бъде осмислено, разказано и анализирано най-яркото време на българското „размразяване“, в чийто център се откроява 1962 година.
Това е българската политическа година, в която Вълко Червенков е изключен от Комунистическата партия, критиките срещу „култа към личността“ се превръщат в публицистична мода, първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков става министър-председател и взема цялата власт в НРБ, а на своя VIII конгрес БКП приема програма за влизане в комунизма към 1980 г.
Това е финансово-икономическата година на криза в българската социалистическа икономика и на паническо търсене на възможности за излизане от нея. Година, която започва със смяна на парите в НРБ – един нов лев се равнява на десет стари.
Това е международната политическа година, в която Карибската криза за първи път изправя света пред реалността на ядрената катастрофа; Алжир извоюва независимостта си; Нелсън Мандела е арестуван в ЮАР и все още не знае, че ще прекара в затвора 27 години.
Това е литературната година, в която излизат романите „Мъже“ от Георги Марков, „Мария против Пиралков“ от Атанас Наковски, трета част на „Иван Кондарев“ от Емилиян Станев, „Приключенията на Авакум Захов“ от Андрей Гуляшки, „Ивайло“ от Стоян Загорчинов, „Хилендарският монах“ от Димитър Талев, „Пътят към София“ от Стефан Дичев, сборниците с разкази „Обърнато небе“ от Йордан Радичков, „Човекът и земята“ и „Малката мина“ от Васил Попов, стихосбирките „Далечно плаване“ от Иван Пейчев, „На гости у дявола“ от Добри Жотев, „Далечините обещават“ от Първан Стефанов, „Работнически влак“ от Андрей Германов, „Позиция“ от Любомир Левчев, „Желязно време“ от Владимир Башев… Но и рецензиите на Иван Пауновски и Александър Миланов срещу книгите на Левчев и Башев – първите прозорливи прочити на онова, което ще се втвърди по-късно като „априлско поколение“.
Това е и годината, в която Валери Петров получава Димитровска награда за поемата „В меката есен“; Константин Павлов очаква да влезе в печатница стихосбирката му „Спомен за страха“, но не дочаква; Атанас Славов неуспешно се опитва да пробие в издателство „Български писател“ с дебютен стихотворен ръкопис и отпечатва във вестник „Литературни новини“ три скандални стихотворения; философът Иван Кирилов прави на пух и прах конюнктурния догматизъм на Тодор Павлов и т.н. Разпалва се дискусията за свободния стих, за „селско“ и „градско“ в поезията, за новото поколение в литературата…
В СССР излиза „Един ден на Иван Денисович“ от Солженицин, а Евтушенко отпечатва в „Правда“ стихотворението „Наследниците на Сталин“.
В западните литератури изгряват „Полет над кукувиче гнездо“ на Киси и „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ на Олби, по екраните преминават „Птиците“ на Хичкок, „Лолита“ на Кубрик, „Процесът“ на Орсън Уелс, „Развод по италиански“ с Мастрояни в главната роля и дори първият филм за Джеймс Бонд – „Доктор Но“.
През същата година в САЩ при неизяснени обстоятелства умират актрисата Мерлин Монро, а при изяснени писателят Уилям Фокнър. Това са месеците, в които „Бийтълс“ работят по първия си сингъл… Иначе по това време (почти) всички млади танцуват туист.
Що за противоречива и средищна година е 1962-а? Как литературата се възползва от политическото „размразяване“? Но и как „размразяването“ се възползва от литературата? Кой, как и защо приема и/или отхвърля процесите на частична либерализация в едно все пак тоталитарно общество? Защо в крайна сметка антисталинисткият проект остава незавършен в НРБ? Кога приключва 1962 година – може би на 15 април 1963-а, когато Т. Живков произнася речта си пред дейците на изкуството и културата, за да сложи временно край на българското „размразяване“.
След конференциите „1956”, „1907”, „1968”, „1989”, „1910“, „1925“, провеждани ежегодно от 2006 г. насам, това е седмият форум от поредицата „Годините на литературата” – един проект на Департамент „Нова българистика” на НБУ.
Текстовете от конференцията ще бъдат публикувани в сборник от поредицата „Годините на литературата”.
Седми форум от поредицата „Годините на литературата”
Департамент "Нова българистика" на Нов български университет
кани представителите на академичната и литературна общност
да заявят теми за участие в
Националната научна конференция „1962”
По повод 50-годишния юбилей
на най-паметната година от българското „размразяване“
Конференцията ще се проведе
на 1 юни 2012 г. (петък) от 10.00 ч.
в Нов български университет – София.
Времето за представяне на всеки доклад не бива да надвишава 15 минути.
Краен срок за заявяване на теми: 20 май 2012 г.
Адрес за подаване на заявки:
Пламен Дойнов – dojnovpl@abv.bg
Телефон за контакти: НБУ – (02) 8110 112;
Такса за правоучастие няма.
Командировъчните разходи са за сметка на участниците.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
Целта на конференцията е да бъде осмислено, разказано и анализирано най-яркото време на българското „размразяване“, в чийто център се откроява 1962 година.
Това е българската политическа година, в която Вълко Червенков е изключен от Комунистическата партия, критиките срещу „култа към личността“ се превръщат в публицистична мода, първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков става министър-председател и взема цялата власт в НРБ, а на своя VIII конгрес БКП приема програма за влизане в комунизма към 1980 г.
Това е финансово-икономическата година на криза в българската социалистическа икономика и на паническо търсене на възможности за излизане от нея. Година, която започва със смяна на парите в НРБ – един нов лев се равнява на десет стари.
Това е международната политическа година, в която Карибската криза за първи път изправя света пред реалността на ядрената катастрофа; Алжир извоюва независимостта си; Нелсън Мандела е арестуван в ЮАР и все още не знае, че ще прекара в затвора 27 години.
Това е литературната година, в която излизат романите „Мъже“ от Георги Марков, „Мария против Пиралков“ от Атанас Наковски, трета част на „Иван Кондарев“ от Емилиян Станев, „Приключенията на Авакум Захов“ от Андрей Гуляшки, „Ивайло“ от Стоян Загорчинов, „Хилендарският монах“ от Димитър Талев, „Пътят към София“ от Стефан Дичев, сборниците с разкази „Обърнато небе“ от Йордан Радичков, „Човекът и земята“ и „Малката мина“ от Васил Попов, стихосбирките „Далечно плаване“ от Иван Пейчев, „На гости у дявола“ от Добри Жотев, „Далечините обещават“ от Първан Стефанов, „Работнически влак“ от Андрей Германов, „Позиция“ от Любомир Левчев, „Желязно време“ от Владимир Башев… Но и рецензиите на Иван Пауновски и Александър Миланов срещу книгите на Левчев и Башев – първите прозорливи прочити на онова, което ще се втвърди по-късно като „априлско поколение“.
Това е и годината, в която Валери Петров получава Димитровска награда за поемата „В меката есен“; Константин Павлов очаква да влезе в печатница стихосбирката му „Спомен за страха“, но не дочаква; Атанас Славов неуспешно се опитва да пробие в издателство „Български писател“ с дебютен стихотворен ръкопис и отпечатва във вестник „Литературни новини“ три скандални стихотворения; философът Иван Кирилов прави на пух и прах конюнктурния догматизъм на Тодор Павлов и т.н. Разпалва се дискусията за свободния стих, за „селско“ и „градско“ в поезията, за новото поколение в литературата…
В СССР излиза „Един ден на Иван Денисович“ от Солженицин, а Евтушенко отпечатва в „Правда“ стихотворението „Наследниците на Сталин“.
В западните литератури изгряват „Полет над кукувиче гнездо“ на Киси и „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ на Олби, по екраните преминават „Птиците“ на Хичкок, „Лолита“ на Кубрик, „Процесът“ на Орсън Уелс, „Развод по италиански“ с Мастрояни в главната роля и дори първият филм за Джеймс Бонд – „Доктор Но“.
През същата година в САЩ при неизяснени обстоятелства умират актрисата Мерлин Монро, а при изяснени писателят Уилям Фокнър. Това са месеците, в които „Бийтълс“ работят по първия си сингъл… Иначе по това време (почти) всички млади танцуват туист.
Що за противоречива и средищна година е 1962-а? Как литературата се възползва от политическото „размразяване“? Но и как „размразяването“ се възползва от литературата? Кой, как и защо приема и/или отхвърля процесите на частична либерализация в едно все пак тоталитарно общество? Защо в крайна сметка антисталинисткият проект остава незавършен в НРБ? Кога приключва 1962 година – може би на 15 април 1963-а, когато Т. Живков произнася речта си пред дейците на изкуството и културата, за да сложи временно край на българското „размразяване“.
След конференциите „1956”, „1907”, „1968”, „1989”, „1910“, „1925“, провеждани ежегодно от 2006 г. насам, това е седмият форум от поредицата „Годините на литературата” – един проект на Департамент „Нова българистика” на НБУ.
Текстовете от конференцията ще бъдат публикувани в сборник от поредицата „Годините на литературата”.
Автор:
Департамент „Нова българистика”, НБУ
Публикация:
19.03.2012 г. 21:58
Посетено:
1431
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/14355-natsionalna-nauchna-konferentsiya-1962