Научни четения в Сливен, посветени на д-р Иван Селимински

След проведената през 2000 г. национална научна конференция Сливен е домакин на научни четения по случай 205-тата годишнина от рождението на големия учен-енциклопедист д-р Иван Селимински и приносите му в науката и обществения живот на България и Сливен през 19. век. Научният форум бе организиран от община Сливен, Историческия музей в града и научни звена от страната. Доц. д-р Иван Андреев – председател на общинския съвет, приветства участниците от водещите научни институти, изследващи личността и общественото дело на хуманиста. Тук бе и началничката на отдел „Култура и вероизповедания” в общината, Дора Ескидарова. Чрез докладите и научните съобщения в четенията нови данни по темата споделиха историци от Института по балканистика при БАН, Института по история при БАН, Главно управление на архивите при МС, от СУ „Св. Климент Охридски”, музейни работници от Сливен и Котел и др. Присъстваха преките родственици на възрожденеца - Георги и Марина Селимински, които оповестиха дарение за ИМ – Сливен, от документи относно завещанието му, снимки и др. Докладите на доц. д-р Пламен Митев (СУ „Климент Охридски”) и на д-р Йордан Желев (Главно управление при архивите на МС) очертаха още щрихи към личността на д-р Иван Селимински и познанието за биографията му. Интерес предизвикаха изследванията, разкриващи нови данни за Сливен и манастирите му от 17. век, от Истанбулския архив (д-р Стефка Първева – Институт по история на БАН). С особено внимание бе изслушан докладът на научната ръководителка на конференцията, проф. Надя Данова от Института по балканистика при БАН, на тема: „Нови материали за Сливен от гръцки източници през 18-19 век”. На приносите и връзките на д-р Иван Селимински с родния Сливен бяха посветени докладите на специалистите от Историческия музей в града Васил Дечев и Росица Георгиева, а Мария Кирова е изследвала проблема за „голямото преселение” през Добруджа (1830 г.). Този въпрос,както и докладът „Живата история” (Една експедиция в Добруджа) на доц. д-р Елка Дроснева - СУ „Кл. Охридски”, утвърждават тезата за нуждата от по-нататъшни интердисциплинарни проучвания. Други докладчици осветиха въпросите за философското, педагогическото и мемоарното наследство на учения, както и отношението му към идеите на българското Възраждане. На пресконференция Георги Кюпчуков – директор на ИМ - Сливен, оповести възстановената традиция за продължаване на изданието „Известия на музеите от Югоизточна България”. В издателския съвет са включени директорите на музеите от селищата на региона, а в редакционната колегия - видни специалисти - историци, археолози, музейни работници. Бяха анализирани рубриките на новоизлезлия том, участниците в изданието, проблематиката на материалите, имената на някои автори (сред които – четирима от ИМ – Сливен), характера на научната информация и др. В рамките на културната програма за празника на града – Димитровден, пред сливенци ще бъде представена (чрез ретро-ревю на живо) част от градското облекло от 19. век, експонирана в Историческия музей.