Научни форуми
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Българската литература в превод след 1989 г.: състояние и възможни политики
Кръгла маса по повод доклада „Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки”
◊ СЪБИТИЕТО
Фондация "Следваща страница" ви кани на кръгла маса на тема:
Българската литература в превод след 1989 г.: състояние и възможни политики
на 18 май 2011 г., сряда, от 14:00 до 17:00 ч.
в залата на Гьоте Институт София, ул. "Будапеща" 1
Повод за дискусията е публикуваният по поръчка на фондация „Следваща страница” доклад „Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки”. При подготовката на доклада са събрани библиографски данни за преводните издания от български език и са анкетирани ключови посреднически фигури (преводачи, издатели, чуждестранни българисти, институции). За първи път се предлага базиран на данни стратегически анализ - както на случилото се през последните 20 години, така и на възможните бъдещи политики за подкрепа на участието на България в глобалната литературна комуникация.
Каним ви да отворим отново дискусията за това какви са подходящите, реалистични и ефективни мерки, които държавните, частните и граждански институции биха могли да предприемат за по-плътното участие на българската литература в световния обмен на преводи.
На кръглата маса ще бъдат представени и програмите за подкрепа на превода на Румънски културен институт (Румъния) и Министерство на културата на Сърбия.
За участие и коментар са поканени представители на държавни, общински и международни институции, български автори, преводачи и издатели.
◊ ПОВЕЧЕ
За изследването и доклада „Превод и преход”
„Превод и преход” е изследване на случилото се през последните 20 години с литературните преводи от български на чужди езици, но и стратегически анализ на възможните бъдещи политики за подкрепа на участието на България в глобалната литературна комуникация.
Кой и защо превежда българска литература на други езици след разпадането на плановото книгоиздаване през 1989? Кой издава българска литература в превод? Как чуждестранните издатели избират заглавия за превод? Кои са най-превежданите след 1989 г. автори? Какво означава „пазарен успех”?
Какво може да се направи за по-активното присъствие на българската литература в световната литературна комуникация?
Това са въпросите, на които докладът „Превод и преход” отговаря, като събира и анализира библиографски данни и анкетира над 60 преводачи от български, чуждестранни издатели и културни институции. Докладът е допълнен и от детайлни индивидуални изследвания със специален фокус върху ситуацията с превода на българска литература във Франция, Италия, Испания, Германия, Австрия и Чехия.
Подобно изследване досега е правено само за аржентинската литература, при това базирано само на данни от един-единствен библиографски източник. „Превод и преход” събира и разширява 16 библиографски бази данни за преводните книги от български на 39 езика, издадени в повече от 40 държави.
Събраната библиография включва 721 единици, от които 631 авторски книги и 90 антологии. Езиците, на които най-много се превежда от български след 1989 г. са френски (с 98 заглавия), руски (84) и немски език (71). Наличието на добри преводачи и ангажирани издателства, но и на местни финансиращи институции са основни фактори за по-значителния брой преводи в определени езикови територии. Преводите на руски, макар и значителен брой в самото начало на деветдесетте години, напълно замират след това. Изобщо, цялостната картина на преводите регистрира ръст в самото начало на 90-те и след това едва след 2000-та година. Особено „оскъдни“ години са 1992 и 1996, когато годишният брой преводи се срива на около 10, тръгвайки от над 50 за 1989 г. На първите три места на най-активни чуждестранни издателства се оказват вече несъществуващото "L’Esprit des Péninsules" (Франция) със 17 заглавия, македонското "Makaвej" с 15 и "Wieser Verlag" от Австрия с 13.
Българските преводи почти никога не се случват по пътя, типичен за голяма част от продажбите на литературни права в света - чрез активен литературен агент, чрез критически успех на даден автор в превод на друг език или чрез успех на предишно подобно заглавие на съответния езиков пазар. Основен двигател и посредник при издаването и популяризирането на българска литература в превод са преводачите от български.
Докладът представя и някои хипотези за причините, довели до почти незабележимото и неравномерно присъствие на българска литература след 1989 в световния културен обмен. Сред тях и е фактът, че през последните 20 години българските културни институции не се развиха като добри посредници в осигуряването нито на литературно-гостоприемна среда, нито на понятна и приложима извън България представа за българския литературен контекст.
От 2000 година насам, всички настоящи и бъдещи страни-членки на Европейския съюз развиват последователна политика и откриват специални програми за подкрепа на превода, за да представят литературата си на други езици. Единствено в България (и Македония) такива програми не съществуват, а държавната подкрепа за промоция на литературния превод и представяне на други езици се активира само по инцидентни поводи.
Стратегическата част на доклада предлага общи подходи и конкретни препоръки за възможни бъдещи политики за промоция на българска литература извън страната.
Изследването е осъществено от екип от литератори, преводачи и културни мениджъри по поръчка на фондация „Следваща страница”. Фондацията „Следваща страница” е международна нестопанска организация, която подкрепя независимото книгоиздаване, превода и междукултурната комуникация между Европа и съседните й региони.
◊ ПРОГРАМА НА КРЪГЛАТА МАСА
14:00 ч. – Откриване
. Рудолф Барч, Гьоте институт - София
. Яна Генова, Фондация „Следваща страница”
14:20 ч. – Основни изводи в доклада "Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки"
Модератор: Георги Тенев
. Езици и преводачи, Биляна Курташева, член на авторския екип
. Чуждестранните издатели на българска литература, Надежда Радулова, член на авторския екип
. Проблеми и подходи при подкрепа на българската литература в превод, Яна Генова, фондация „Следваща страница”
15:00 ч. – кафе пауза
15:20 ч. – Коментари
Модератор: Георги Тенев
. Игор Чипев, началник сектор „Културно наследство”, Министерство на културата
. Людмила Димитрова, директор, Държавен културен институт към МВнР, Представител на НФ „Култура”
. Светлозар Желев, издателство „Сиела”
. Ани Бурова, литературовед
15:50 ч. – Програми за подкрепа на превода в Румъния и Сърбия
Модератор: Георги Тенев
. Флорин Бикан, ръководител програма „Преводачески стипендии”, Румънски културен институт - Букурещ
. Младен Вескович, Министерство на културата на Сърбия
16:30 – Дискусия
Фондация "Следваща страница" ви кани на кръгла маса на тема:
Българската литература в превод след 1989 г.: състояние и възможни политики
на 18 май 2011 г., сряда, от 14:00 до 17:00 ч.
в залата на Гьоте Институт София, ул. "Будапеща" 1
Повод за дискусията е публикуваният по поръчка на фондация „Следваща страница” доклад „Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки”. При подготовката на доклада са събрани библиографски данни за преводните издания от български език и са анкетирани ключови посреднически фигури (преводачи, издатели, чуждестранни българисти, институции). За първи път се предлага базиран на данни стратегически анализ - както на случилото се през последните 20 години, така и на възможните бъдещи политики за подкрепа на участието на България в глобалната литературна комуникация.
Каним ви да отворим отново дискусията за това какви са подходящите, реалистични и ефективни мерки, които държавните, частните и граждански институции биха могли да предприемат за по-плътното участие на българската литература в световния обмен на преводи.
На кръглата маса ще бъдат представени и програмите за подкрепа на превода на Румънски културен институт (Румъния) и Министерство на културата на Сърбия.
За участие и коментар са поканени представители на държавни, общински и международни институции, български автори, преводачи и издатели.
◊ ПОВЕЧЕ
За изследването и доклада „Превод и преход”
„Превод и преход” е изследване на случилото се през последните 20 години с литературните преводи от български на чужди езици, но и стратегически анализ на възможните бъдещи политики за подкрепа на участието на България в глобалната литературна комуникация.
Кой и защо превежда българска литература на други езици след разпадането на плановото книгоиздаване през 1989? Кой издава българска литература в превод? Как чуждестранните издатели избират заглавия за превод? Кои са най-превежданите след 1989 г. автори? Какво означава „пазарен успех”?
Какво може да се направи за по-активното присъствие на българската литература в световната литературна комуникация?
Това са въпросите, на които докладът „Превод и преход” отговаря, като събира и анализира библиографски данни и анкетира над 60 преводачи от български, чуждестранни издатели и културни институции. Докладът е допълнен и от детайлни индивидуални изследвания със специален фокус върху ситуацията с превода на българска литература във Франция, Италия, Испания, Германия, Австрия и Чехия.
Подобно изследване досега е правено само за аржентинската литература, при това базирано само на данни от един-единствен библиографски източник. „Превод и преход” събира и разширява 16 библиографски бази данни за преводните книги от български на 39 езика, издадени в повече от 40 държави.
Събраната библиография включва 721 единици, от които 631 авторски книги и 90 антологии. Езиците, на които най-много се превежда от български след 1989 г. са френски (с 98 заглавия), руски (84) и немски език (71). Наличието на добри преводачи и ангажирани издателства, но и на местни финансиращи институции са основни фактори за по-значителния брой преводи в определени езикови територии. Преводите на руски, макар и значителен брой в самото начало на деветдесетте години, напълно замират след това. Изобщо, цялостната картина на преводите регистрира ръст в самото начало на 90-те и след това едва след 2000-та година. Особено „оскъдни“ години са 1992 и 1996, когато годишният брой преводи се срива на около 10, тръгвайки от над 50 за 1989 г. На първите три места на най-активни чуждестранни издателства се оказват вече несъществуващото "L’Esprit des Péninsules" (Франция) със 17 заглавия, македонското "Makaвej" с 15 и "Wieser Verlag" от Австрия с 13.
Българските преводи почти никога не се случват по пътя, типичен за голяма част от продажбите на литературни права в света - чрез активен литературен агент, чрез критически успех на даден автор в превод на друг език или чрез успех на предишно подобно заглавие на съответния езиков пазар. Основен двигател и посредник при издаването и популяризирането на българска литература в превод са преводачите от български.
Докладът представя и някои хипотези за причините, довели до почти незабележимото и неравномерно присъствие на българска литература след 1989 в световния културен обмен. Сред тях и е фактът, че през последните 20 години българските културни институции не се развиха като добри посредници в осигуряването нито на литературно-гостоприемна среда, нито на понятна и приложима извън България представа за българския литературен контекст.
От 2000 година насам, всички настоящи и бъдещи страни-членки на Европейския съюз развиват последователна политика и откриват специални програми за подкрепа на превода, за да представят литературата си на други езици. Единствено в България (и Македония) такива програми не съществуват, а държавната подкрепа за промоция на литературния превод и представяне на други езици се активира само по инцидентни поводи.
Стратегическата част на доклада предлага общи подходи и конкретни препоръки за възможни бъдещи политики за промоция на българска литература извън страната.
Изследването е осъществено от екип от литератори, преводачи и културни мениджъри по поръчка на фондация „Следваща страница”. Фондацията „Следваща страница” е международна нестопанска организация, която подкрепя независимото книгоиздаване, превода и междукултурната комуникация между Европа и съседните й региони.
◊ ПРОГРАМА НА КРЪГЛАТА МАСА
14:00 ч. – Откриване
. Рудолф Барч, Гьоте институт - София
. Яна Генова, Фондация „Следваща страница”
14:20 ч. – Основни изводи в доклада "Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки"
Модератор: Георги Тенев
. Езици и преводачи, Биляна Курташева, член на авторския екип
. Чуждестранните издатели на българска литература, Надежда Радулова, член на авторския екип
. Проблеми и подходи при подкрепа на българската литература в превод, Яна Генова, фондация „Следваща страница”
15:00 ч. – кафе пауза
15:20 ч. – Коментари
Модератор: Георги Тенев
. Игор Чипев, началник сектор „Културно наследство”, Министерство на културата
. Людмила Димитрова, директор, Държавен културен институт към МВнР, Представител на НФ „Култура”
. Светлозар Желев, издателство „Сиела”
. Ани Бурова, литературовед
15:50 ч. – Програми за подкрепа на превода в Румъния и Сърбия
Модератор: Георги Тенев
. Флорин Бикан, ръководител програма „Преводачески стипендии”, Румънски културен институт - Букурещ
. Младен Вескович, Министерство на културата на Сърбия
16:30 – Дискусия
Автор:
Фондация "Следваща страница"
Публикация:
12.05.2011 г. 15:18
Посетено:
1917
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/12376-balgarskata-literatura-v-prevod-sled-1989-g-sastoyanie-i-vazmozhni-politiki