Научни форуми
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
17 образователни институции на "Паисиевите четения" в ПУ
Домакините на международния научен форум връчват почетен диплом на испанския посланик
◊ СЪБИТИЕТО
11 български и 6 чуждестранни образователни институции участват на традиционната конференция „Паисиеви четения” от 26 до 30 ноември, организирана ежегодно под тепетата от Филологическия факултет на Пловдивския университет. Това съобщи по време на откриването на международния научен форум деканът на факултета доц. Живко Иванов.
„Прелюдия” към форума беше Полско-българският колоквиум, чиито домакин през октомври тази година отново бе ФФ, обясни доц. Иванов. Той прикани присъстващите родни и чужди учени да се чувстват поканени на „Паисиевите четения” през 2011 година. Тогава пленарната програма ще бъде посветена на предстоящата догодина 50-годишнина на Пловдивския университет.
Сред българските участници в тазгодишната конференция с най-голям брой доклади и презентации са домакините. Научни трудове за историята и състоянието на българския език и литература, общото и сравнително езикознание и интеркултурната комуникация в Пловдив ще представят лектори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН, Бургаския свободен университет, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Центъра за езиково обучение на Университета по хранителни технологии – Пловдив, Медицинския университет – Пловдив, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Института по литература – БАН и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Филологическите си познания ще изложат и преподаватели от Масариковия университет в Бърно – Чехия, Анкарския университет – Турция, Варшавския университет – Полша, Гьотингенския университет – Германия, както и испанските университети на Валядолид и Гранада, потвърдиха домакините.
◊ В ПРОГРАМАТА НА ФОРУМА
С пленарен доклад за езикознанието на ХХ век начало на научните панели даде ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Иван Куцаров. В секция „История и съвременно състояние на българския език” днес изследване върху първия официален български правопис от 1890 г. ще представи проф. дфн Диана Иванова от Пловдивския университет. Вторият й научен труд по време на същия панел е посветен на библейските преводи на роден език и формиране на национална идентичност през Възраждането.
Характеристика на интонацията в речта на водещи и журналисти в някои национални и местни медии, епитетът в публицистичните текстове от пресата и някои заглавия в регионалните вестници „Вяра“ и „Струма“ също са част от изследователската работа на участниците в секция „История и съвременно състояние на българския език”.
Най-близо до темите, които вълнуват широката общественост, са въпросите, които ще се разглеждат в раздела „Общо и сравнително езикознание”. В него се анализират фразеологията в централните новинарски емисии на частните телевизии в България и Хърватия. Като опит за съпоставка на езиковите стратегии в славянските езици се използват добре познати примери за негативна предизборна кампания.
Секция „Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма” ще разгледа на 26 и 27 ноември необходимостта от езиковата култура и изключенията от нормите в нея. Гост лекторите ще изнесат доклади за правилното членуване, употребата на учтивата форма в българския език, пунктуацията и правописа на родния език.
На възрожденската белетристика е посветена секцията „Възраждането разказва”, а в „Разказването… продължава” се акцентира върху проблеми като междутекстови и жанрови смесвания, как разказва сериалът, мястото на читателя, художествения образ на България през погледа на автора чужденец, ролята на виртуалната библиотека и др.
Секциите „Руски език и литература” и „Англицистика” в два последователни дни – 26 и 27 ноември, ще разгледат съвременни тенденции и подходи в изучаването и преподаването на съответните чужди езици и литератури, рекламните послания, както и преводните белетристика и лирика.
В последния ден на „Паисиевите четения” – 30 ноември, вторник, в Заседателната зала на Пловдивския университет ще бъде представена единствено секцията „Език, литература и интеркултурна комуникация” с два сектора - „Немска и френска филология” от 10 до 12 ч. и „Испанска филология” от 13 до 15 ч.
Откриването на заседанието на испанския раздел ще започне с връчване на почетен диплом на Негово Превъзходителство посланика на Кралство Испания в Република България г-н Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга за многостранния му принос в разпространението и изучаването на испанския език и литература в ПУ „Паисий Хилендарски“, обясниха от висшето училище.
В рамките на международния форум за първи път се представят официално няколко книги. Веднага след откриването на „Паисиевите четения” днес от декана на Филологическия факултет доц. Живко Иванов, доц. Елена Гетова от същия факултет представи двата тома „Научни трудове” за 2009 г. По-късно доц. д-р Вера Маровска презентира сборника „Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма“ – плод на съвместните й усилия с доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език.
Автори на докладите в сборника са изтъкнати български езиковеди от СУ „Св. Климент Охридски“, Института за български език на БАН, ПУ „Паисий Хилендарски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Бургаския свободен университет и МУ – Пловдив. В изданието детайлно са разгледани онези аспекти на книжовната норма, които се нуждаят от преосмисляне с оглед на подготвяното ново академично издание на Правописния речник на съвременния български книжовен език, обясниха съставителите.
Нова книга за учителя и ученика към издателство „Просвета“, провокирана от трудностите при усвояване предимно на смисловия правописен принцип, показа хоноруваният преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски” Димитрия Желязкова. Гл. ас. Аспазия Борисова от СУ „Св. Климент Охридски“ представи сборника „1000 тестови задачи върху българския правопис“.
11 български и 6 чуждестранни образователни институции участват на традиционната конференция „Паисиеви четения” от 26 до 30 ноември, организирана ежегодно под тепетата от Филологическия факултет на Пловдивския университет. Това съобщи по време на откриването на международния научен форум деканът на факултета доц. Живко Иванов.
„Прелюдия” към форума беше Полско-българският колоквиум, чиито домакин през октомври тази година отново бе ФФ, обясни доц. Иванов. Той прикани присъстващите родни и чужди учени да се чувстват поканени на „Паисиевите четения” през 2011 година. Тогава пленарната програма ще бъде посветена на предстоящата догодина 50-годишнина на Пловдивския университет.
Сред българските участници в тазгодишната конференция с най-голям брой доклади и презентации са домакините. Научни трудове за историята и състоянието на българския език и литература, общото и сравнително езикознание и интеркултурната комуникация в Пловдив ще представят лектори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН, Бургаския свободен университет, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Центъра за езиково обучение на Университета по хранителни технологии – Пловдив, Медицинския университет – Пловдив, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Института по литература – БАН и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Филологическите си познания ще изложат и преподаватели от Масариковия университет в Бърно – Чехия, Анкарския университет – Турция, Варшавския университет – Полша, Гьотингенския университет – Германия, както и испанските университети на Валядолид и Гранада, потвърдиха домакините.
◊ В ПРОГРАМАТА НА ФОРУМА
С пленарен доклад за езикознанието на ХХ век начало на научните панели даде ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Иван Куцаров. В секция „История и съвременно състояние на българския език” днес изследване върху първия официален български правопис от 1890 г. ще представи проф. дфн Диана Иванова от Пловдивския университет. Вторият й научен труд по време на същия панел е посветен на библейските преводи на роден език и формиране на национална идентичност през Възраждането.
Характеристика на интонацията в речта на водещи и журналисти в някои национални и местни медии, епитетът в публицистичните текстове от пресата и някои заглавия в регионалните вестници „Вяра“ и „Струма“ също са част от изследователската работа на участниците в секция „История и съвременно състояние на българския език”.
Най-близо до темите, които вълнуват широката общественост, са въпросите, които ще се разглеждат в раздела „Общо и сравнително езикознание”. В него се анализират фразеологията в централните новинарски емисии на частните телевизии в България и Хърватия. Като опит за съпоставка на езиковите стратегии в славянските езици се използват добре познати примери за негативна предизборна кампания.
Секция „Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма” ще разгледа на 26 и 27 ноември необходимостта от езиковата култура и изключенията от нормите в нея. Гост лекторите ще изнесат доклади за правилното членуване, употребата на учтивата форма в българския език, пунктуацията и правописа на родния език.
На възрожденската белетристика е посветена секцията „Възраждането разказва”, а в „Разказването… продължава” се акцентира върху проблеми като междутекстови и жанрови смесвания, как разказва сериалът, мястото на читателя, художествения образ на България през погледа на автора чужденец, ролята на виртуалната библиотека и др.
Секциите „Руски език и литература” и „Англицистика” в два последователни дни – 26 и 27 ноември, ще разгледат съвременни тенденции и подходи в изучаването и преподаването на съответните чужди езици и литератури, рекламните послания, както и преводните белетристика и лирика.
В последния ден на „Паисиевите четения” – 30 ноември, вторник, в Заседателната зала на Пловдивския университет ще бъде представена единствено секцията „Език, литература и интеркултурна комуникация” с два сектора - „Немска и френска филология” от 10 до 12 ч. и „Испанска филология” от 13 до 15 ч.
Откриването на заседанието на испанския раздел ще започне с връчване на почетен диплом на Негово Превъзходителство посланика на Кралство Испания в Република България г-н Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга за многостранния му принос в разпространението и изучаването на испанския език и литература в ПУ „Паисий Хилендарски“, обясниха от висшето училище.
В рамките на международния форум за първи път се представят официално няколко книги. Веднага след откриването на „Паисиевите четения” днес от декана на Филологическия факултет доц. Живко Иванов, доц. Елена Гетова от същия факултет представи двата тома „Научни трудове” за 2009 г. По-късно доц. д-р Вера Маровска презентира сборника „Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма“ – плод на съвместните й усилия с доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език.
Автори на докладите в сборника са изтъкнати български езиковеди от СУ „Св. Климент Охридски“, Института за български език на БАН, ПУ „Паисий Хилендарски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Бургаския свободен университет и МУ – Пловдив. В изданието детайлно са разгледани онези аспекти на книжовната норма, които се нуждаят от преосмисляне с оглед на подготвяното ново академично издание на Правописния речник на съвременния български книжовен език, обясниха съставителите.
Нова книга за учителя и ученика към издателство „Просвета“, провокирана от трудностите при усвояване предимно на смисловия правописен принцип, показа хоноруваният преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски” Димитрия Желязкова. Гл. ас. Аспазия Борисова от СУ „Св. Климент Охридски“ представи сборника „1000 тестови задачи върху българския правопис“.
Автор:
Татяна Белева
Публикация:
26.11.2010 г. 17:37
Етикети:
Посетено:
1967
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/11245-17-obrazovatelni-institutsii-na-paisievite-cheteniya-v-pu