Научни форуми
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
ХI международна научна конференция "Българите в Северното Причерноморие"
Посветена на 100-годишнината от изследванията на академик Николай С. Державин в Бесарабия
◊ СЪБИТИЕТО
На 15-16 октомври 2010 г. в таврийския град Мелитопол се състоя поредната XI Международна научна конференция ‘‘Българите в Северното Причерноморие”, посветена на 100-годишнината от изследванията на академик Николай С. Державин в Бесарабия. По традиция първите осем конференции се провеждат в България - в град Велико Търново, след това срещите на учените-българисти се преместват в градовете Одеса и Измаил. Този път щафетата бе приета от българите в Таврия.
Организатори на научния форум са: Великотърновският университет ‘‘Св. св. Кирил и Методий”, България, Запорожката областна държавна администрация, Асоциацията на българите в Украйна, Държавната агенция за българите в чужбина, Одеското научно дружество на българистите, Мелитополското дружество за българска култура ‘‘Балкани”, Изпълнителният комитет на Мелитополския градски съвет, Мелитополският краеведски музей. Домакин е Мелитополският държавен педагогически университет ‘‘Богдан Хмелницки”.
На конференцията бяха представени следните държави: България (Благоевград, Бургас, Велико Търново, София, Шумен), Молдова (Кишинев), Полша (Познан), Русия (Белгород), САЩ (Чикаго), Украйна (Бердянск, Горловка, Днепропетровск, Донецк, Запорожие, Мариупол, Мелитопол, Одеса, Полтава, Суми, Харков).
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
С пленарно заседание, открито с приветствено слово на и.д. ректора на Мелитополския държавен педагогически университет ‘‘Богдан Хмелницки” к.геол.н., доцент В. В. Молодченко започна работната среща на участниците във форума. Всички присъстващи бяха запознати с доклада на проф. д.и.н. Иван Стоянов от Великотърновския университет на тема ‘‘Южноруските българи като фактор за появата на русофобството сред българската емиграция”. Своя голям проект ‘‘Българите в Руската империя, СССР, Прибалтиийските страни и ОНД. Том 2. Биографски речник” представи проф. д.и.н. М. Г. Станчев от Харковския национален университет ‘‘В. Н. Каразин”.
По време на конференцията работиха три секции.
Първата секция ‘‘История на българите и българите в историята. История на българистиката в Украйна и Молдова” се ръководи от д-р Пламен Павлов, доц. на Великотърновския университет ‘‘Св. св. Кирил и Методий” и д-р В. И. Милчев, доцент от Запорожкия национален университет. Важен научен принос представляват докладите и съобщенията на доц. Пламен Павлов ‘‘Българи и татари: исторически извори и фолклора”, на доц. В. Милчев ”Деецът на българското Възраждане в Таврия Афанасий Василевич Върбански (1862-1916): учен, просветител”, на д-р Сергей Пачев, доц. от Запорожкия национален университет – ”История на българското население на Украйна в научната дейност на М. Д. Дихан”, на аспирантите от Одеския национален университет ‘‘И. Мечников” Д. Петков и А. Бургеля ”Из всекидневния живот на българите от Бесарабия в началото на ХХ век (по материали от личния архив)”, на д-р Н. Самойленко (Полтавски национален технически университет "Ю. Кондратюк") - ”В. Н. Жук като историк на България”, доц. С. Страшнюк (Харковски национален университет ‘‘В. Н. Каразин”) - ”Под натиска на Тито и диктата на Сталин: как и заради какво се внедряваше македонското национално самосъзнание сред българите от Пиринския край през 1944-1946 година”, на доц. В. Турков (Сумски държавен педагогически университет ‘‘А. С. Макаренко”) - ”Икономическо положение на българското население от Украйна през 20-те години на ХХ век”, на д-р Ю. Хатлас (Познански университет, Полша) - ‘‘Българите и историята на град Познан”, на докторанта от ВТУ ‘‘Св. св. Кирил и Методий” Н. Хрисимов - ‘‘Отношения между славяни и прабългари по време на основаването на българската държава”.
Втората секция ‘‘Традиция и съвременност в културата. Българските диаспори по света” се ръководи от доц. д-р А. Пригарин (Одески университет ‘‘И. Мечников”), който запозна аудиторията с резултатите от експедиционни проучвания. Той спря вниманието върху народната архитектура на българите-чушмелийци и направи паралел между селищата Невша, Криничное, Богдановка, разгледа историко-етнографската перспектива за устойчивостта и адаптивността на традициите. Тук интересни и значими доклади за съвременната българска етнология, етнография и културология, изнесоха и трима учени от Института по етнология и фолклор и Етнографския музей при БАН, София – н.с. I ст. д-р Елена Водинчар – ‘‘Българите в Приазовието – в търсене на етническа самоидентификация”, н.с. I ст. д-р Галин Георгиев – ‘‘За вярата на една българка от с. Хасан Батър. Личен религиозен опит и общности, образи на памет и идентичност”, н.с. I ст. д-р Валентин Лазаров – ‘‘Земеделието – основен поминък на българските преселници в Бесарабия”. Своите научно-изследователски работи представиха д-р Олга Неделчева-Водинчар (редакция на в. ‘‘Роден край”, Одеса) – ‘‘Религиозното възпитание – представи и нагласи на българската младеж в Бесарабия”, доц. д-р А. Ганчев (Одеска национална академия по телекомуникации "А. С. Попов") – ‘‘Миграционните настроения на бесарабските българи-студенти в Бесарабия”. Марина Филипова, аспирантка от Одеския университет ‘‘И. Мечников”, сподели своите виждания за особеностите на брачния модел на българите в Бесарабия през първата половина на XIX век с акцент върху техните демографски, нормативни и социокултурни измерени. Г-жа Райна Манджукова (Държавна агенция за българите в чужбина, през 1993-2007 и 2009-2010 г. София, България) в доклада си ‘‘България и българите в Украйна и Молдова – институции и гражданско общество” съобщи за важните за българите проблеми в сферата на образованието и гражданските права, които предизвикаха бурни обсъждания сред участниците на конференцията, тъй като днес пред младите българи, завършили висше образование в България, стоят редица неразрешени въпроси относно признаването на магистърските и докторски дипломи в Украйна, тяхната професионална реализация и други.
Под ръководство на доц. д-р Страшимир Цанов (Шуменски университет ‘‘Епископ Константин Преславски”) и д-р на филол.н. проф. В. Горпинич (Днепропетровски национален университет) работи третата секция ‘‘Литературно наследство. Проблеми на езикознанието”. Тук за своите открития във връзка с антропонимните традиции на българската диаспора в Приазовието съобщи проф. А.Ф. Михина от Донецкия национален университет. За теренни проучвания на българските диалекти в Запорожка област разказа д-р Валентина Пачева. Интересна тема представи доц. С. Цанов ‘‘Свинепасът цар Ивайло – поетика на харизмата”.
В рамките на конференцията се състоя и Втория международен семинар ‘‘Българите от Северното Приазовие: традициите и интеркултурността”, където бяха разгледани въпроси, засягащи културата на таврийските българи. Темата за поминалната обредност на българите в Северното Приазовие бе засегната в доклада на д-р Наталия Краско (Мелитополски държавен педагогически университет). За проблемите, свързани с трудовата миграция на българите в Донбас през 1957-1960 г. говори аспирантката Яна Комар (Горловски държавен педагогически университет). Акцент за толерантност като адаптивна стратегия в живота на българите в Приазовието се постави в доклада на преподавателя от Мелитополския университет д-р О. М. Симан.
Участниците на конференцията имаха добрата възможност да се запознаят с културните забележителности на многонационалния град Мелитопол и неговите околности. Те разгледаха уникалните експонати на Мелитополския краеведски музей и чудната местност на Националния историко-археологически музей-резерват ‘‘Каменната могила”, с неговите особености като древен храмов комплекс със свое население и култура. Интерес представляваше и подготвената екскурзия в музея на самия университет. Всички бяха любезно поканени на концерт по случай 15-годишнината на Мелитополското дружество ‘‘Балкани” и на тържествата, свързани с това събитие.
Топли приятелски срещи, гостоприемство, внимание, загриженост към всички участници на конференцията в Мелитопол се създадоха и със специалната организация на г-жа Наталия Краско и г-н Сергей Пачев и техните помощници. След успешното приключване на конференцията предстои публикуване на материалите в следващия том от поредицата ‘‘Българите в Северното Причерноморие”.
На 15-16 октомври 2010 г. в таврийския град Мелитопол се състоя поредната XI Международна научна конференция ‘‘Българите в Северното Причерноморие”, посветена на 100-годишнината от изследванията на академик Николай С. Державин в Бесарабия. По традиция първите осем конференции се провеждат в България - в град Велико Търново, след това срещите на учените-българисти се преместват в градовете Одеса и Измаил. Този път щафетата бе приета от българите в Таврия.
Организатори на научния форум са: Великотърновският университет ‘‘Св. св. Кирил и Методий”, България, Запорожката областна държавна администрация, Асоциацията на българите в Украйна, Държавната агенция за българите в чужбина, Одеското научно дружество на българистите, Мелитополското дружество за българска култура ‘‘Балкани”, Изпълнителният комитет на Мелитополския градски съвет, Мелитополският краеведски музей. Домакин е Мелитополският държавен педагогически университет ‘‘Богдан Хмелницки”.
На конференцията бяха представени следните държави: България (Благоевград, Бургас, Велико Търново, София, Шумен), Молдова (Кишинев), Полша (Познан), Русия (Белгород), САЩ (Чикаго), Украйна (Бердянск, Горловка, Днепропетровск, Донецк, Запорожие, Мариупол, Мелитопол, Одеса, Полтава, Суми, Харков).
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
С пленарно заседание, открито с приветствено слово на и.д. ректора на Мелитополския държавен педагогически университет ‘‘Богдан Хмелницки” к.геол.н., доцент В. В. Молодченко започна работната среща на участниците във форума. Всички присъстващи бяха запознати с доклада на проф. д.и.н. Иван Стоянов от Великотърновския университет на тема ‘‘Южноруските българи като фактор за появата на русофобството сред българската емиграция”. Своя голям проект ‘‘Българите в Руската империя, СССР, Прибалтиийските страни и ОНД. Том 2. Биографски речник” представи проф. д.и.н. М. Г. Станчев от Харковския национален университет ‘‘В. Н. Каразин”.
По време на конференцията работиха три секции.
Първата секция ‘‘История на българите и българите в историята. История на българистиката в Украйна и Молдова” се ръководи от д-р Пламен Павлов, доц. на Великотърновския университет ‘‘Св. св. Кирил и Методий” и д-р В. И. Милчев, доцент от Запорожкия национален университет. Важен научен принос представляват докладите и съобщенията на доц. Пламен Павлов ‘‘Българи и татари: исторически извори и фолклора”, на доц. В. Милчев ”Деецът на българското Възраждане в Таврия Афанасий Василевич Върбански (1862-1916): учен, просветител”, на д-р Сергей Пачев, доц. от Запорожкия национален университет – ”История на българското население на Украйна в научната дейност на М. Д. Дихан”, на аспирантите от Одеския национален университет ‘‘И. Мечников” Д. Петков и А. Бургеля ”Из всекидневния живот на българите от Бесарабия в началото на ХХ век (по материали от личния архив)”, на д-р Н. Самойленко (Полтавски национален технически университет "Ю. Кондратюк") - ”В. Н. Жук като историк на България”, доц. С. Страшнюк (Харковски национален университет ‘‘В. Н. Каразин”) - ”Под натиска на Тито и диктата на Сталин: как и заради какво се внедряваше македонското национално самосъзнание сред българите от Пиринския край през 1944-1946 година”, на доц. В. Турков (Сумски държавен педагогически университет ‘‘А. С. Макаренко”) - ”Икономическо положение на българското население от Украйна през 20-те години на ХХ век”, на д-р Ю. Хатлас (Познански университет, Полша) - ‘‘Българите и историята на град Познан”, на докторанта от ВТУ ‘‘Св. св. Кирил и Методий” Н. Хрисимов - ‘‘Отношения между славяни и прабългари по време на основаването на българската държава”.
Втората секция ‘‘Традиция и съвременност в културата. Българските диаспори по света” се ръководи от доц. д-р А. Пригарин (Одески университет ‘‘И. Мечников”), който запозна аудиторията с резултатите от експедиционни проучвания. Той спря вниманието върху народната архитектура на българите-чушмелийци и направи паралел между селищата Невша, Криничное, Богдановка, разгледа историко-етнографската перспектива за устойчивостта и адаптивността на традициите. Тук интересни и значими доклади за съвременната българска етнология, етнография и културология, изнесоха и трима учени от Института по етнология и фолклор и Етнографския музей при БАН, София – н.с. I ст. д-р Елена Водинчар – ‘‘Българите в Приазовието – в търсене на етническа самоидентификация”, н.с. I ст. д-р Галин Георгиев – ‘‘За вярата на една българка от с. Хасан Батър. Личен религиозен опит и общности, образи на памет и идентичност”, н.с. I ст. д-р Валентин Лазаров – ‘‘Земеделието – основен поминък на българските преселници в Бесарабия”. Своите научно-изследователски работи представиха д-р Олга Неделчева-Водинчар (редакция на в. ‘‘Роден край”, Одеса) – ‘‘Религиозното възпитание – представи и нагласи на българската младеж в Бесарабия”, доц. д-р А. Ганчев (Одеска национална академия по телекомуникации "А. С. Попов") – ‘‘Миграционните настроения на бесарабските българи-студенти в Бесарабия”. Марина Филипова, аспирантка от Одеския университет ‘‘И. Мечников”, сподели своите виждания за особеностите на брачния модел на българите в Бесарабия през първата половина на XIX век с акцент върху техните демографски, нормативни и социокултурни измерени. Г-жа Райна Манджукова (Държавна агенция за българите в чужбина, през 1993-2007 и 2009-2010 г. София, България) в доклада си ‘‘България и българите в Украйна и Молдова – институции и гражданско общество” съобщи за важните за българите проблеми в сферата на образованието и гражданските права, които предизвикаха бурни обсъждания сред участниците на конференцията, тъй като днес пред младите българи, завършили висше образование в България, стоят редица неразрешени въпроси относно признаването на магистърските и докторски дипломи в Украйна, тяхната професионална реализация и други.
Под ръководство на доц. д-р Страшимир Цанов (Шуменски университет ‘‘Епископ Константин Преславски”) и д-р на филол.н. проф. В. Горпинич (Днепропетровски национален университет) работи третата секция ‘‘Литературно наследство. Проблеми на езикознанието”. Тук за своите открития във връзка с антропонимните традиции на българската диаспора в Приазовието съобщи проф. А.Ф. Михина от Донецкия национален университет. За теренни проучвания на българските диалекти в Запорожка област разказа д-р Валентина Пачева. Интересна тема представи доц. С. Цанов ‘‘Свинепасът цар Ивайло – поетика на харизмата”.
В рамките на конференцията се състоя и Втория международен семинар ‘‘Българите от Северното Приазовие: традициите и интеркултурността”, където бяха разгледани въпроси, засягащи културата на таврийските българи. Темата за поминалната обредност на българите в Северното Приазовие бе засегната в доклада на д-р Наталия Краско (Мелитополски държавен педагогически университет). За проблемите, свързани с трудовата миграция на българите в Донбас през 1957-1960 г. говори аспирантката Яна Комар (Горловски държавен педагогически университет). Акцент за толерантност като адаптивна стратегия в живота на българите в Приазовието се постави в доклада на преподавателя от Мелитополския университет д-р О. М. Симан.
Участниците на конференцията имаха добрата възможност да се запознаят с културните забележителности на многонационалния град Мелитопол и неговите околности. Те разгледаха уникалните експонати на Мелитополския краеведски музей и чудната местност на Националния историко-археологически музей-резерват ‘‘Каменната могила”, с неговите особености като древен храмов комплекс със свое население и култура. Интерес представляваше и подготвената екскурзия в музея на самия университет. Всички бяха любезно поканени на концерт по случай 15-годишнината на Мелитополското дружество ‘‘Балкани” и на тържествата, свързани с това събитие.
Топли приятелски срещи, гостоприемство, внимание, загриженост към всички участници на конференцията в Мелитопол се създадоха и със специалната организация на г-жа Наталия Краско и г-н Сергей Пачев и техните помощници. След успешното приключване на конференцията предстои публикуване на материалите в следващия том от поредицата ‘‘Българите в Северното Причерноморие”.
Автор:
Олга Неделчева-Водинчар, Мелитопол-Одеса
Публикация:
30.10.2010 г. 03:25
Посетено:
2022
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/11027-hi-mezhdunarodna-nauchna-konferentsiya-balgarite-v-severnoto-prichernomorie