Издания / премиери
Премиера на нашумелия роман "Соло" от Рана Дасгупта във Варна
Столетието в съдбата на един българин
◊ СЪБИТИЕТО
Варна е последната спирка от голямото национално турне, с което ИК "Жанет 45" представя в България Рана Дасгупта, носител на литературните отличия Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „Соло”, разказващ надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин.
Премиерата ще се състои на 4 май (вторник) от 18.30 ч. в Арт салона на Радио Варна в присъствието на автора Рана Дасгупта и издателя Манол Пейков. Виолета Тончева ще представи романа, откъси от който ще чете актьорът Симеон Лютаков.◊ АВТОРЪТ
Рана Дасгупта (Rana Dasgupta) е роден през 1971 г. в Кентърбъри, Великобритания, отраства в Кеймбридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд, специализира във Франция и САЩ, работи като маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк, преди да се премести в Делхи, където живее и днес.
Рана Дасгупта прави своя дебют в литературата със сборника от къси разкази “Tokyo Cancelled” (“Токио: полет отменен”), който сега се превежда от ИК "Жанет 45". Второто му произведение, романът „Соло”, излиза през март 2009 г. и печели литературните награди Not the Booker Prize (2009), учредена от The Guardian, и престижната Commonwealth Writers’ Prize (2010). Рана Дасгупта е сред тримата най-харесвани автори в Индия.
◊ РОМАНЪТ
Романът „Соло” (Solo), автор Рана Дасгупта, превод Алена Ликова, ИК "Жанет 45", 2010, е мащабна сага за съдбовните превратности, които съпътстват живота на обикновения човек. Пресъздавайки върховете и спадовете във въобразената биография на героя, авторът търси проекциите на обществените промени върху всекидневието, но не за да открои политическото, а човешкото. Интересуват го механизмите на оцеляването - не толкова физическото, колкото духовното. Кое е всъщност онова, което съхранява личността във времената на фашизъм, капитализъм, комунизъм, демокрация? Кое удържа човек цял - въпреки всичко и въпреки всички? Това е екзистенциалният и универсален въпрос на романа, който би могъл да се отнася до всеки от нас, до всеки българин и до всеки човек.
И все пак защо българин? Избора си Рана Дасгупта (Rana Dasgupta) обяснява така: „Разбира се, за това има много причини. Започнах да слушам българска музика, покрай това прочетох и една книга за вашата история. Стана ми много интересно – отразяваше точно усещанията, които исках да изследвам в новата си книга. Това е бурна история, изпълнена с идеализъм, но сякаш без никаква посока или връзка с живота и емоциите, които поражда самата история. България ме привличаше все повече и повече. За първи път я видях през 2003 г., когато работих над “Токио: полет отменен”. Имаше нещо, което страшно ми хареса – духът, начинът на говорене, раздвоението на личността. България ми изглеждаше по-точно отражение на света, отколкото местата, в които бях живял преди това. Животът ми бе преминал във “великите сили”, които говорят за историята като за нещо, което сами са направили. В „Соло” исках да представя опита на аутсайдера – или пък на някой, чиято история е направлявана от други. Някой, който е наясно, че винаги извлича смисъл от други хора и места, а не от себе си. Така живеят повечето хора по света. Когато го забелязах в България, знаех, че това е мястото, което трябва да послужи за сцена на моя роман.”
◊ ДРУГИТЕ ЗА РОМАНА
Документален и фикционален едновременно, романът „Соло” (Solo) впечатлява световната литературна общност и предизвиква изключително ласкавите отзиви на известни писатели и критици. Някои от тях:
Салман Рушди
“Роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда Рана Дасгупта сред най-неочакваните и оригинални индийски автори на своето поколение.”
Джоан Хейдън, Sunday Buisness Post
„Соло" е симфоничен роман – елегичен и пророчески – подплатен с интелигентност, състрадание и великолепно въображение. Необходим и навременен роман."
Ендрю Стафъл, Time Out
„Само най-талантливите писатели, като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Сафран Фоър съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие. В редовете на този елит сега се нарежда и Рана Дасгупта. Магическият реализъм е неговата стихия, а дебютният му роман е великолепен.”
Найджъл Краут за “Соло”, The Australian
„Каква радост е да четеш автор, който е напълно наясно с живота, любовта, културата и политиката, който улавя в мрежата от идеологии, наука и лични спомени, ужаса на остаряването, лудостта на музиката, бича на организираната престъпност, семейните трагедии, изучавайки ги с упояваща яснота.”
Капка Касабова, The Guardian
„Соло” е истински незабравим в хумаността си. Той изсвирва вътрешните и външните мелодии от живота на един самотник, докато не се превръща в противоречива симфония на човешката същност."
Мат Боулър, The Nelson Mail
„Стилът на Дасгупта е истинскo откровение. Последната корица възхвалява романа като „опустошителен и възторжен”. Такъв е. Все още треперя.”