Вечер на поета и преводача Иван Кьосев във Варна

◊ СЪБИТИЕТО

На 6 април (вторник) от 18.00 часа в кафе-театъра на Фестивален и конгресен център - Варна, ще се състои среща с варненския поет, преводач и художник Иван Кьосев. Ще бъде представена книгата му "Маймунски работи", която е продължение на сборника "Беглец" (2002, 2009), отличен с наградата за белетристика на СБП.

В литературно-музикалната вечер ще вземат участие бардът от Ловеч Милен Тотев и поетесата, композитор и изпълнител Наталья Барабанщикова.

Входът е свободен.


◊ ЗА АВТОРА

Иван Кьосев е роден в град Попово, Разградска област. Още като дете се премества да живее във Варна. През 1976 година завършва специалността романска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Специализира в университета „Париж ХI” във Франция. Работил е като преподавател, журналист и редактор. От 1995 г. е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Автор е на научни публикации, телевизионни сценарии, журналистически материали, както и на книги с разкази и стихотворения. Преводач е на френските писатели Жак Превер, Рьоне Гийо, Маргьорит Дюрас, Сент-Бьов, Жозеф дьо Местр, Жан-Пол Сартр и др. През 2003 г. за книгата си „Беглец” получава годишната награда за белетристика на СБП. Като любител художник има шест самостоятелни изложби – живопис. Негови картини са частно притежание в Австрия, САЩ и Франция. Член е на Съюза на българските  писатели.      


◊ ЗА КНИГАТА

Тези истории визират преживяванията на средностатистическия посттоталитарен българин и неговото поредно трансформиране в периферен човек. Става въпрос за маргинализирането на „малкия гражданин”, за отпадането му от „играта” и при демокрацията. Тук дегероизацията се разтваря до болезненост на отделния живот. „Безвремието” на така наречения преход е нарисувано чрез отделни битово-драматични или социални случки, чиято драма превръща трагедията на оцеляването в ирония на битието.

В центъра на авторовия обектив е травмираният от свободата българин, който очевидно има проблеми и с нея, и с демокрацията. Те сякаш му тежат, и още по-страшно – те сякаш не му трябват.