Издания / премиери

Премиера на Ангел Г. Ангелов в Рождественския салон на изкуствата

"Ходене по вода" като един литературен модел на интроспективизма

Премиера на Ангел Г. Ангелов в Рождественския салон на изкуствата


◊ СЪБИТИЕТО

На 16 декември 2009 от 18.00 ч. в Арт салона на Радио Варна ще се състои премиерата на „Ходене по вода”, автор Ангел Г. Ангелов, художник Христо Гочев, ИК „Жанет-45”, Пловдив, 2009.

Виолета Тончева ще представи сборника с разкази, от който актрисата Мария Гинкова ще прочете откъси.


◊ КНИГАТА

„Ходене по вода” като един литературен модел на интроспективизма

Ако вече сте прочели тази книга, знаете, че „Ходене по вода” и Ангел Г. Ангелов са претенциозни събеседници, които изискват от читателя известни интелектуални усилия, каквито и те самите са положили, за да формулират посланията си. Претенцията се състои в това, че авторът се опитва в 150 страници да обхване космогонния проект за Реалността, „невидимо видима в една вечна тайна", според един ключов цитат, както и да даде отговор на въпроса на въпросите: Защо се случва всичко, което се случва?

Мега намерението „обзема времепространството на цялата човешка вселена, както и тъмните територии на догадаемата, но непостигната (пред)история”, според Ангел Дюлгеров. Ваня Колева пък окачествява литературния резултат от това намерение като „естетизирана и философски осмислена картина за света, за родовия Космос, който се разширява и всеобема Времена, Пространства, Епохи, обръща се към древни мотиви и символи, към протообрази, към предходни езици, за да ги преосмисли, обнови, трансформира”. Тя съпоставя „чудото и реалността”, докато той обобщава разсъжденията си върху сборника като „Земен съд”. Двата текста са интересни не по-малко от самата книга – някъде се срещат, някъде се разминават - може дори да се разкодират като мъжката и женската гледна точка към едно и също нещо, свидетелстват най-вече за многовариантността на прочитите.

Възможен е още един прочит, който би могъл да разгледа разказите от сборника във философския дискурс, свързан с работата на съзнанието и неговите механизми да разпознава света. Как се осъществява връзката между външното (света) и вътрешното (съзнанието) и защо тази връзка функционира толкова различно за различни хора изследва в известната си теория за интроспективизма австрийският философ Лудвиг Витгенщайн (1889-1951). Обосновавайки научно съжденията си за априорното разминаване във възприятията на хората за околната среда и един за друг, заради различните езици, на които те говорят, философът утвърждава в някаква степен непознаваемостта на света от човека и постулира: „Смисълът на света трябва да се намира извън човека”. И още: „Нима този вечен живот не е точно толкова загадъчен, колкото и сегашният. Решението на загадката на живота в пространството и времето се намира извън пространството и времето.”

В очевиден паралел „Ходене по вода” на Ангел Г. Ангелов изповядва същата философия, наемайки се да я изпълни с литературно съдържание, да я насели с реални картини и имагинерни визии, да я въплъти в образи и сюжети. Получава се един своеобразен мистифициран continuum, един science fiction конструкт, в чиято архитектура са вградени посланията за тоталния дисбаланс във взаимоотношенията между хората и между хората и природата. Това са послания за забравеното знание, изгубената цел, сбърканата комуникация, релативизираната истина, всепозволеността и предизвестения край.

Най-важното послание е първото – изгубеният език. Всичко започва и завършва с езика в тази книга. Езикът е главният герой, комуто всичко е позволено. Той фетишизира писателското наблюдение, превръща го в истинско преживяване, довежда го до екстаз. Езикът се опива от собствената си литературност в дългите безглаголни изречения, нанизващи определение след определение, от умението да борави с думите и техните значения, от играта с асоциации и метафори, от вникването и усъмняването в смисли. Изискан или административен, езоповски или жаргонен, фриволен, понякога дори вулгарен, езикът на „Ходене по вода” е натоварен с ролята, вменена му още от Витгенщайн.

Неговият интроспективен модел, макар и критикуван, продължава да бъде почти единственият начин, който ни дава представа за това, как менталното има формата, която има. Формата, в която информацията от външната среда намира отзвук във вътрешната, Витгенщайн нарича тази форма метафора, доколкото метафората е представата за нещо, а не самото нещо. За да общува с външното, съзнанието произвежда метафори, които се ословесяват, съобщават се чрез езика. И тъй като представите никога не могат да бъдат напълно еднакви, респективно метафорите и езикът също, то се оказва, че в употребата на езика ние боравим не с истината, а с нейните приблизителни стойности. Метафоричният език, от една страна, способства, от друга, изкривява общуването. Хосе-Ортега-и Гасет също изтъква тази диаболичност на езика: „ако двама казват едно и също... то не е същото", пише той, т.е. различните ситуации носят различен замисъл и предизвикват друго осмисляне. В този контекст разказът от книгата на Ангел Г. Ангелов „Звуците” е нарицателен. 

Проблематиката занимава, разбира се, теорията на комуникацията, както и други сфери на познанието и – философски осъзната или не, представлява основен обект на изследване в художествената литература. Различното при „Ходене по вода” е опитът от една по-висока и по-дистанцирана позиция да се обозре проблема в неговата глобалност, за да се постанови диагнозата на болестта - разминаването между човеците във фалшивия превод на езика и оттам загубата на инстинкта за самосъхранение. Нима съществува по-голяма и по-общовалидна първопричина за тоталния провал на целия експеримент с планетата Земя…

Творецът срещу своето творение – алюзията с Иисус Христос тръгва от самото заглавие на книгата „Ходене по вода”, което не оставя и знак за съмнение, че чудото го може само Създателят. Препратките към библейското знание са структуроопределящи за целия сборник, съставен от 12 разказа, подобно на 12-те евангелия и 12-те месеца в християнския календар. Втъкани на различни равнища, те говорят с главните букви на своите особени персонажи - Вечността, Водачът, Спътницата, Трапезата, Групата и т.н. Лишени от личностни, за да придобият типични характеристики, те споделят с читателя съмнението си, че уеднаквяването, униформирането и механичното свеждане на ценностите до някаква матрица е дело градивно, дело добро – най-вече за политици (да не се пропускат пасажите, в които се разпознава българския преход).

Посланията в книгата са подведени под общия знаменател на Любовта. Естествено, също с главна буква. Повечето книги, както знаем, са написани заради Любовта: „… едва я удържам”, изповяда в една от стихосбирките си Божана Апостолова. Не знаем как да я съхраним, репликира с екзистенциална тъга книгата на Ангел Г. Ангелов. Не знаем как да я преведем от божествения на своя език, защото любовта - също като ходенето по вода, е чудо…
Автор: Виолета Тончева
15.12.2009 г. 15:51
Посетено: 1024
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/9087-premiera-na-angel-g-angelov-v-rozhdestvenskiya-salon-na-izkustvata