Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Представяне на книгата за Нончо Воденичаров "Рицар на доброто" в Раднево
Сборник с интервюта и спомени за Нончо – рицарят на доброто
◊ СЪБИТИЕТО
На 16 ноември 2009 (понеделник) в Раднево ще бъде представена книгата на издателство „Захарий Стоянов“ „Рицар на доброто“ - сборник, посветен на Нончо Воденичаров – кмет на град Раднево, певец с уникален глас, личност, която притегляше като магнит редица известни хора на духа писатели, музиканти, певци, актьори – и ги спечелваше за истинско приятелство.
Съдбата реши да изтръгне твърде рано тази удивителна личност и да я изпрати на последно далечно пътешествие. Покрусените другари на Нончо решиха да съберат в едно томче негови интервюта, спомени за него от някои от най-добрите му съмишленици интелектуалци, като Антон Дончев, Тончо Русев, Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Дончо Цончев, Иван Гранитски, Валентин Герасимов, както и богат снимков и илюстративен материал.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Първата част на книгата, озаглавена „Неспокоен и динамичен дух“ съдържа споделеното за „рицаря на доброто“, втората „Народен водач с артистичен талант“ предлага интервюта на Нончо Воденичаров и публикации в медиите за него, които го характеризират като ръководител, общественик, широко строена личност, човек с харизма. Човекът на действието, който „не тлее, а гори“ най-ярко се очертава от делата си, а това красноречиво е показано в книгата. Третата част „Покруса и шок“ отразява раздялата с „владетеля на светлината“, както го е нарекла поетесата Маргарита Петкова в стихотворение, посветено нему.
Ето какво е написал акад. Антон Дончев за Нончо: „Нончо Воденичаров имаше душа на кръстоносец. Не от ония, тръгнали уж да освобождават Божигроб, а отдадени на грабеж и печалба. Той имаше душата на тези, които са коленичили със свален шлем в левицата, а с десницата са забивали мечовете си в земята. За да освободят ръка да направят с непокрита глава кръстен знак пред сърцата си. Не оня, изпразнен от вяра знак, който виждаме всеки ден да превят в черквите, а знакът, обет пред Бога, че ще вървиш до смърт по пътя към Голгота.
Нончо Воденичаров умееше и успяваше и в най-трудните мигове, и в най-обърканата блъсканица да остане сам, да създаде силово поле, което го отделяше от временното, нетрайното и неважното. Да го кажа по-точно – той оставаше сам, заедно с оная сила, която свързва видимото и невидимото, която е навсякъде, а това означава и в нас. Нончо можеше да я повика – и тя идваше при него.“
Тази книга не е само спомен за Нончо, а продължение на неговия живот в сърцата на приятелите му и на безброй почитатели и симпатизанти.
Автор:
Издателство „Захарий Стоянов“
Публикация:
13.11.2009 г. 22:54