Издания / премиери

Премиера на сборника "Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война"

Историята на женската литература в България

Премиера на сборника "Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война"


◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на издателство "Алтера"

На 17.11.2009 г. от 18.00 часа.
София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, 2 ет.

Модератор: Милена Кирова


„Неслученият канон: Български писателки от Възраждането до Втората световна война

(сборник под редакцията на Милена Кирова)

Изданието е стъпка в написването на съвременна история на женската литература в България, полезно за изследователи и студенти, поучително за младите писателки и забавно за литературните фенове.

Издателство "Алтера
" ви кани на разговор за възможните пътища, по които може да бъде написана една История на българската литература, създадена от жени.


◊ ЗА КНИГАТА

Канон в Древна Гърция е означавало мярка, а литературният канон постепенно се е превърнал в начин да се измерва значимостта на явленията във всяка национална литература. Само че кой и как е определял тази значимост? Кои са били институциите-диригенти на литературния вкус? И преди всичко: какво е оставало извън единствения Канон? На тези и други въпроси се опитва да отговори поредицата Неслученият канон.

Първата книга „Български писателки от Възраждането до Втората световна война” е посветена на научния опит да бъде реабилитирано женското писане в българската литература. Сборникът съдържа статии на български литературоведи, които разглеждат, от една страна, начините, по които са пренебрегвани жените писателки и техните произведения, а от друга – механизмите на компенсация, чрез които българската женска литература все пак е успяла да оцелее през десетилетията. По тези теми мнение дават както утвърдени литературоведи (Милена Цанева, Иван Радев, Милена Кирова
, Инна Пелева), така и млади авторки (Илиана Павлова, Кристина Йорданова).

Каква е цената на литературната слава, която една жена трябва да заплати, за да бъде наречена велика писателка или поетеса? Как Багряна
възприема и преосмисля „мъжките” ценности на романтическата възвишеност? Каква писателка е можела да стане Мария Грубешлиева? Въпросите се отнасят до случилата се литературна история и до несъстоялата се, осуетената „женска” литературна история. Понякога литературните анализи се оказват недостатъчни и се налага да се докоснем до биографиите на писателките и духа на времето. Припомнени са забравени факти и произведения като литературният скандал между Ана Карима и Евгения Марс, който довежда до съдебен процес; предизвикателното поведение на една българска интелектуалка от XIX в. (Екатерина Каравелова); литературният опит, заключен в писмата на Мина Тодорова. Ребусът на забравената литература предизвиква използването на интересни изследователски методи като социологията на Пиер Бурдийо и психоанализата на Ана Фройд.

Заслужава си да се отбележи също така, че сборникът не създава песимистична картина за литературната съдба на българката. Все пак това е книгата, от която можем да научим как българската писателка феминистка Ана Карима е изпреварила Вирджиния Улф
в идеята за „собствена стая” и за самостоятелно интелектуално развитие на жената.


◊ ОТКЪСИ

„Не помня где бях чела за Елеонора Дузе (италианска актриса – б.м.), че въпреки своята некрасивост привързвала хората към себе си с удивителната изразителност на лицето си: всяко душевно движение осветлявало чертите й и им придавало хубост и привлекателност. Тогава (в ученическите години в Русия – б.м.), па почти и до днес, по лицето ми, по очите ми всеки можеше да чете като в открита книга всяка моя мисъл и душевно вълнение или настроение”  (Екатерина Каравелова, цитирана от Илиана Павлова)


„Марс е, която даде на българката позорния път за печелене на писателска слава. Прочутият италиански писател Питигрили в един свой разказ сатира казва, че съществувал писателски бацил и като разправя за една куртизанка, която, заживяла с поет, почнала да пише стихове, казва…: „Писателският бацил заразява жените през вагината”. (Ана Карима, цитирана от Инна Пелева)


„Както е известно, присъдата на Славейков над писането на жените в „На Острова на блажените” е тежка – за тях той казва, че много пишат стихове, но не са поетеси, защото не успяват да направят нищо друго, освен да „кастрират мъжките чувства”. За да станат поетеси, те или трябва да пишат това, което като жени чувстват, или – което е най-доброто – да проникват в себе си. И там да открият това, което Вита Деледа, една от двете поетеси, удостоени да попаднат в Славейковата антология, осъзнава - трябва да се живее с мисълта за смъртта, да се отглежда тя и да се знае, че най-истинската връзка е с нея.” (Амелия Личева)


„Веднъж закрепена в правото да говори поезия, тя “обръща” половата позиция на лирическия човек. Всичко, което е означавало способността да бъдеш модерен до този момент, е било привилегия и симптом на мъжкото преживяване. Героинята на Багряна „влиза” в готовите форми на този модел, обживява неговата тематика. Случаят Багряна е типичен за това как канонът пише поетите, от които изпитва потребност, за да го въплътят.”  (Милена Кирова)


„Онова друго, онзи вътрешен Друг, заради когото да си успяла жена творец – и успяла, и жена, и творец – е невъзможно.” (Инна Пелева)


„Най-подир ви обзема гнет... няма ли стрелата на едно чувство, на едно впечатление да пробие мрежата на съзерцателност, в която искат да го скътат, и да избие в една жива реакция за нещата!”. (Владимир Василев за Мара Белчева)


„Опитах се по тези стихове да възсъздам облика на лирическото Аз на поетесата. И за пореден път се убедих, че в него са намерили израз най-съкровените черти на нейната човешка, женска същност.” (Милена Цанева)



√  Прочетете предговора към сборника - в Електронно списание LiterNet,
29.07.2009, № 7 (116): Милена Кирова "Жените и канонът: мярката, която не е една"

√  Прочетете статия от сборника - в
Електронно списание LiterNet, 08.02.2009, № 2 (111): Инна Пелева "Български писателки - формули на неуспеха"
Автор: алтера
13.11.2009 г. 21:56
Посетено: 1070
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8866-premiera-na-sbornika-neslucheniyat-kanon-balgarski-pisatelki-ot-vazrazhdaneto-do-vtorata-svetovna-voyna