Петър Маринов за съдбата на българомохамеданите след 09.09.1944

Очаквайте четвърта част от романизираната биография "Някога..."

Нова книга на Петър Маринов разбулва мистерии около люшкането на българомохамеданите

В четвъртата част от романизираната биография “Някога...”, която предстои да бъде публикувана от Електронно издателство LiterNet, Петър Маринов, секретар на Дружба “Родина”, историк, родоповед и дългогодишен учител, разбулва посмъртно мистификации около дейността на партизаните Кирил Василев и Никола Палагачев. Поредната част на “Някога...” засяга периода 1944-1977 и недвусмислено показва ролята, която са играли първите “величия” на Смолянско за тласкането на българомохамеданите от едната в другата крайност. Тук е есента на 1944 година с първите събрания, на които в града обявяват смърт на “Родина” и твърдят, че тя е профашистка, а Атанас Примовски и Кирил Василев обикалят из селата на Горна Арда и държат речи за връщане на имена, фесове и фереджета, като част от свободите, които народът получавал. Някои агитатори дори споменават помашка република по подобие на Съветския съюз, нещо, което Петър Маринов с право възприема като антибългарска пропаганда.

Петър Маринов описва и митарствата си на учител в Родопите и в Пловдив, не пропуска да спомене за “турските паралелки” в пловдивското училище “Хр. Ботев” и записаните там българомохамедани, които не знаят езика, но се имат за турци. Неговите томове на Дружба “Родина” спасяват Васил Коларов на конференцията в Париж, като му помагат да докаже, че Родопите са населени от българи, а не от турци, каквито внушения се правят на Запад в първите години на социалистическа България.

В книгата си Петър Маринов цитира изявлението по повод “културната резилюция” на Салих Лущев от Смолян: “Смолянските управници Колю и Киро (т.е. Н. Палагачев и К. Василев) след 9 септември рекоха да излъжат нашите помаци и мислеха – като им върнат старото: фесове, фереджета и имена, ще тръгнат всички с тях! Нашите помаци пък излъгаха управниците, че щом върнат старото и развалят “Родина”, ще тръгнат с тях. Тъй те взаимно се лъжеха и се разви знамето на тюрлюкет и меморандумите. Кой е спечелил – Колю и Киро нищо не са спечелили, а са спечелили само нашите тюркофилци, които затвърдиха фанатизма у народа”. Малко преди 1970 година отново има преименуване. И тогава, виждайки отпечатания на турски календар, разпространен в Смолянско и използван като турска пропаганда, Петър Маринов възкликва: “Бог да ни е на помощ”. И се сеща за някогашния афуз Ариф Агуш, изселен от Могилица чак в Русе, но видял преди това промените в окръга: ”Доржите се, комшулар! Болгаресе сами ни помагат. От Турция да бехме тросили човек, не щеше тъй хубаво да го стори както Колю ефенди (т.е. Кирил Василев)”...

С такива горчиви истини ни среща Петър Маринов 50 години по-късно, за да се сетим, че историята се повтаря, а свободата не е нищо друго, освен онова, което сам си разрешиш, без да накърняваш общественото благо и идентичността си, която всеки народ трябва да притежава и да воюва за нея. Така, както нашият народ е правил повече от 1300 години по тези земи.

“Омръзна ми да сигнализирам за поправяне на една потъпкана историческа правда. Нека бъдните поколения знаят какво може да мисли и върши един човек със съзнание да бъде полезен на себеподобните по опазване монолитността на своя народ, за която той се е борил и  пазил от чуждо претопяване и изчезване” – заключава Петър Маринов.

Автор:

Анна Койчева

Публикация:

22.09.2009 г. 19:21

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1395

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8472-petar-marinov-za-sadbata-na-balgaromohamedanite-sled-09-09-1944