Издания / премиери

Петър Маринов за съдбата на българомохамеданите след 09.09.1944

Очаквайте четвърта част от романизираната биография "Някога..."

Петър Маринов за съдбата на българомохамеданите след 09.09.1944


Нова книга на Петър Маринов разбулва мистерии около люшкането на българомохамеданите


В четвъртата част от романизираната биография “Някога...”, която предстои да бъде публикувана от Електронно издателство LiterNet, Петър Маринов, секретар на Дружба “Родина”, историк, родоповед и дългогодишен учител, разбулва посмъртно мистификации около дейността на партизаните Кирил Василев и Никола Палагачев. Поредната част на “Някога...” засяга периода 1944-1977 и недвусмислено показва ролята, която са играли първите “величия” на Смолянско за тласкането на българомохамеданите от едната в другата крайност. Тук е есента на 1944 година с първите събрания, на които в града обявяват смърт на “Родина” и твърдят, че тя е профашистка, а Атанас Примовски и Кирил Василев обикалят из селата на Горна Арда и държат речи за връщане на имена, фесове и фереджета, като част от свободите, които народът получавал. Някои агитатори дори споменават помашка република по подобие на Съветския съюз, нещо, което Петър Маринов с право възприема като антибългарска пропаганда.

Петър Маринов описва и митарствата си на учител в Родопите и в Пловдив, не пропуска да спомене за “турските паралелки” в пловдивското училище “Хр. Ботев” и записаните там българомохамедани, които не знаят езика, но се имат за турци. Неговите томове на Дружба “Родина” спасяват Васил Коларов на конференцията в Париж, като му помагат да докаже, че Родопите са населени от българи, а не от турци, каквито внушения се правят на Запад в първите години на социалистическа България.

В книгата си Петър Маринов цитира изявлението по повод “културната резилюция” на Салих Лущев от Смолян: “Смолянските управници Колю и Киро (т.е. Н. Палагачев и К. Василев) след 9 септември рекоха да излъжат нашите помаци и мислеха – като им върнат старото: фесове, фереджета и имена, ще тръгнат всички с тях! Нашите помаци пък излъгаха управниците, че щом върнат старото и развалят “Родина”, ще тръгнат с тях. Тъй те взаимно се лъжеха и се разви знамето на тюрлюкет и меморандумите. Кой е спечелил – Колю и Киро нищо не са спечелили, а са спечелили само нашите тюркофилци, които затвърдиха фанатизма у народа”. Малко преди 1970 година отново има преименуване. И тогава, виждайки отпечатания на турски календар, разпространен в Смолянско и използван като турска пропаганда, Петър Маринов възкликва: “Бог да ни е на помощ”. И се сеща за някогашния афуз Ариф Агуш, изселен от Могилица чак в Русе, но видял преди това промените в окръга: ”Доржите се, комшулар! Болгаресе сами ни помагат. От Турция да бехме тросили човек, не щеше тъй хубаво да го стори както Колю ефенди (т.е. Кирил Василев)”...

С такива горчиви истини ни среща Петър Маринов 50 години по-късно, за да се сетим, че историята се повтаря, а свободата не е нищо друго, освен онова, което сам си разрешиш, без да накърняваш общественото благо и идентичността си, която всеки народ трябва да притежава и да воюва за нея. Така, както нашият народ е правил повече от 1300 години по тези земи.

“Омръзна ми да сигнализирам за поправяне на една потъпкана историческа правда. Нека бъдните поколения знаят какво може да мисли и върши един човек със съзнание да бъде полезен на себеподобните по опазване монолитността на своя народ, за която той се е борил и  пазил от чуждо претопяване и изчезване” – заключава Петър Маринов.

Автор: Анна Койчева
22.09.2009 г. 19:21
Посетено: 1176
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8472-petar-marinov-za-sadbata-na-balgaromohamedanite-sled-09-09-1944