Издания / премиери
Юз Алешковски за втори път в България
Премиера на новия му роман "Предпоследен живот"
◊ СЪБИТИЕТО
Българското национално радио и Издателство „Факел Експрес“ Ви канят
на авторския концерт на Юз Алешковски „Историята в песни“ („Товарищ Сталин, Вы большой ученый“)
. Китара: Огнян Видев
Ще бъде представен и новият роман на Юз Алешковски „Предпоследен живот“.
На 23 септември (сряда), 19.00 ч.
Първо студио на БНР
◊ ПОВЕЧЕ ЗА СРЕЩАТА
Една от легендите на днешната руска литература Юз Алешковски е роден през 1929 г. Младостта му минава по военните кораби на Тихоокеанския флот и сибирските лагери, откъдето излиза през 1953 г. Зад бодливата тел Алешковски пише своите знаменити песни “Другарю Сталин, вий голям сте учен”, “Съветска великденска”, “Угарчица”, “Персонално свиждане”, "Съветска лесбийска", които за разлика от автора им стават всенародно известни и се превръщат в народен фолклор. През 1979 г. Юз излиза от анонимност, публикувайки част от тях в нелегалния алманах “Метропол”, и е принуден да емигрира в САЩ.
Оттогава насам песните му претърпяват десетки издания, а блестящата му сатирична проза (“Николай Николаевич”, “Кенгуру”, “Ръката”, “Маскировка”, “Синичка скромна забрадка”, “Смърт в Москва”, “Тангото на бълхите”, “Руру”) обикаля света.
Преди повече от 20 години Бродски нарече Алешковски “гениален, с феномален слух за езика автор” и го нареди до най-големите руски писатели на миналия век. Признат като родоначалник на руската авторска песен, много преди Висоцки, Галич и Окуджава, днес Юз Алешковски живее крайно уединено в щата Кънектикът в САЩ и рядко откликва на всякакви покани, дори от собствената му родина.
Изключителна чест за българската публика е, че след посещението му в София през 2007 г., Юз Алешковски прие за втори път поканата на списание "Факел" (издателство "Факел експрес") да гостува у нас и на 23 септември отново да изнесе авторски концерт и да представи новия си роман "Предпоследен живот", който излиза най-напред в България. На 24 септември ще участва в конференцията "Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото" заедно с Владимир Буковски.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЮЗ АЛЕШКОВСКИ
Най-големият руски сатирик днес Юз Алешковски е роден през 1929 г. в Красноярск, Сибир. През 1950-а, преди още да изкара службата си във флота, е осъден на четири години затвор “за хулиганство”. В затвора Юз, както вече го знаят всички, написва своите прочути лагерни песни “Другарю Сталин, вий голям сте учен” и става не само предвестник на руската авторска песен, но и най-популярният анонимен автор, чиито стихове се носят от уста на уста по цялата бивша империя, а отделни редове от тях се превръщат в пословици и афоризми. След лагера работи като шофьор и строител, пише всенародно известни детски книжки, които се филмират, а когато войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия да спасяват социализма, прекъсва всички свои договорни отношения със студии и издателства в страната си и започва да пише книги, предварително обречени на самиздат. Така той постепенно става известен като един от “класиците на самиздата” и “символ на епохата”. Истината всъщност е, че за него свободата не е философско понятие, а същност и житейско поведение, начин на живот. През 1979 г. заради участието си в нелегалния алманах “Метропол”, излязъл същата година в САЩ, Юз е принуден да емигрира. Заселва се в Мидълтаун, щата Кънектикът, където живее и до днес, напускайки крайно рядко дома си. В САЩ Юз издава всички свои, написани преди и след емигрирането му книги с проза и се превръща в жива легенда. Самият Бродски, с когото двамата са особено близки, трудно прикрива своя възторг и в предговора си към първото събрание на съчиненията му в Русия през 1995 г. не се поколебава да сложи името му до това на Николай В. Гогол, Андрей Платонов и Михаил Зошченко.
Основните книги на Юз Алешковски са „Николай Николаевич“ (1970), „Кенгуру“ (1975), „Рука“ (1977), „Маскировка“ (1978), „Карусель“ (1979), „Синенький скромный платочек“ (1980), „Книга последних слов“ (1984), „Смерть в Москве“ (1985), „Маленькая повесть об одном безумце и сломанной собаке“ (1985), „Блошиное танго“ (1985), „Руру“ (1989), „Перстень в футляре“ (1992), „Тройка, семерка, туз (эскизы к киноповести)“. През 1996 г. в московското издателство „ННН“ излиза „Собрание сочинений в 3-х томах“ с предговор от Йосиф Бродски и послеслов от Андрей Битов, последвано от „Еще один том“. Още пет тома от събраните му съчинения излизат през 2007 г.
През май 2007 г. Юз Алешковски гостува в България по покана на сп. „Факел“ и изд. „Факел експрес“ и „Жанет-45“. Легендарният писател изнесе авторски концерт пред българската публика, включен в програмата на Салона на изкуствата, и представи сборника с разкази „Светлина в края на дулото. Книга с криминални истории“, издадена за първи път в България.
На български са публикувани и "Николай Николаевич. Кенгуру" (повест и роман) в поредицата „Нова проза“ (2006, „Факел експрес“, „Жанет 45“). Току-що излезе от печат най-новата книга на Алешковски „Предпоследeн живот“ с марката на издателство "Факел експрес", откъси от която са публикувани за първи път в света в сп. „Факел”.
В Бургаския театър е поставен моноспектакъл по повестта “Николай Николаевич”, предстои поставянето на неговата пиеса "Синичка скромна забрадка" в Народния театър "Иван Вазов".
От 2008 г. Юз Алешковски е член на редакционния екип на сп. „Факел“.
Публикации в сп. „Факел”:
. Факел, кн. 5 / 1993 - Николай Николаевич, повест; Другарю Сталин, вий голям сте учен; Угарчица, песни
. Факел, кн. 1 / 1996 - Случай в мъжката тоалетна; Жак Кусто в коняка, разкази
. Факел, кн. 1, 2 / 1998 - Кенгуру, роман
. Факел, кн. 2 / 1998 - Песни
. Факел, кн. 2 / 2001 - Показания, разкази; Нашите групировки стигнаха до Антарктида”, разговор
. Факел, кн. 1 / 2002 - Светлина в края на дулото, разкази
. Факел, кн. 2 / 2006 - Листенца чай, пътни бележки; “Добрият писател трябва да е авантюрист”, разговор; Стихове, писани с гъше перо
. Факел, кн. 1 / 2007 - Светлина в края на дулото, разкази
. Факел, кн. 4 / 2007 - Песни; Времето знае всичко, разговор
. Факел, кн. 3 / 2008 - Предпоследната смърт, откъс от роман; Срещу полуистините на времето, есе
◊ ДРУГИТЕ ЗА КНИГАТА
Юз Алешковски. Предпоследен живот
Превод Иван Тотоманов
Редактор Георги Борисов
Художник Георги Станков
Георги Борисов:
“Предпоследен живот” е най-новият роман на големия руски писател емигрант писател Юз Алешковски, писан от него през последните две години и току-що завършен.
Смело може да се каже, че това внушително по своя обем и идейно-художествени решения произведение представлява венецът на крайно своеобразното творческо дело на този “гениален, с феномален слух за езика автор” (Бродски). Дори нещо повече: “Предпоследен живот” (засега!) е до голяма степен и художественото завещание на Юз Алешковски, синтез на целия му духовен и жизнен опит, обществено-политически, философски, естетически, религиозни, исторически възгледи, поднесени за пореден път в един непредвидим за читателите сюжет от съвременната руска действителност и в любимата на Алешковски монологична форма.
Романът е с подзаглавие “Записки на късметлията” и макар действието му да започва от началото на 30-те години на миналия век, той обхваща, макар и бегло, периода на перестройката и най-вече годините на нестихващата според автора и до днес гражданска война в Русия за преразпределяне на националната собственост и “превръщането на социалистическия застой в мафиозен капитализъм”.
“Всяка нова за изкуството психологическа или естетическа действителност е вече стара за следващия му деец” – пише Бродски в есето си “Въздушни катастрофи”, посветено на руската проза. Тия толкова горчиви, но точни думи, изглежда обаче не се отнасят до изключителната жизненост на Юз и прозата му в новата му книга, в която той като същински барон Мюнхаузен успява да надскочи собствената си сянка, да се отдели от гравитацията на създадената от самия него през миналия век територия.
За пореден път особено силно ни привлича "речеватата стихия" на произведението, която подлага на истинско изпитание и за най-изобретателните преводачи и е сред най-сериозните причини този гениален писател да не заеме изцяло мястото си в пантеона на световната литература. Крайно време е обаче и това да се случи. Защото освен с езиковото си великолепие, романът "Предпоследен живот" изумява с дълбочината и библейската мъдрост на прозренията си за днешния свят и утрешния ден на човечеството. Той е нова страница не само за творчеството на Юз Алешковски, но и за прозата на ХХІ век, капката мед в бурето с катран на нашето време.
Олга Шамборант:
Курс по най-нова история с елементи на анализ, изпълнен във фирмения Юзов "оригинален жанр". "Предпоследен" опит за формулиране на собствените зрели мисли колкото може по-близо до собствените презрели чувства, лирични, трагични, пророчески, религиозни... за създаване на йероглиф, описващ цялата пълнота на усещането за собственото пребиваване на земята между другите вечности...
"Доверие" като творчески метод и изключително рисковано за нощна пеперудка-мислител ПРИБЛИЖАВАНЕ до същия онзи пламък на окончателното ЗНАНИЕ, което спасително или чрез жертване преминава в огромно НЕЗНАНИЕ.
Отчаян опит за поглед отстрани към стадо свине, полетели с ускорение към бездната "под мъдрото ръководство" на вселилите се в тях демони...
Книга за вкусния и здравословен живот с неочаквано хубав край и лоша прогноза...
Автор:
Изд. "Факел експрес"
Публикация:
21.09.2009 г. 00:00
Етикети:
Посетено:
1110
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8467-yuz-aleshkovski-za-vtori-pat-v-balgariya