Издания / премиери

ИК "Жанет 45" на Аполония 2009

Представяне на три книги на Празниците на изкуствата в Созопол

ИК "Жанет 45" на Аполония 2009


◊ СЪБИТИЕТО

В рамките на 25-то юбилейно издание на Празниците на изкуствата Аполония в гр. Созопол, ИК "Жанет-45
" участва с три събития, на които любезно Ви кани:

1. На 2 септември (сряда) 2009 г. от 18 ч. в Художествената галерия е премиерата на книгата "Нервът Телевизия" от Митко Новков. За книгата ще говори проф. Божидар Манов
.

2. Същата вечер (2 септември) от 20:00 ч. отново в Художествената галерия ще представим книгата със стихове и разкази на Мирела Иванова - "Бавно
". На авторката ще акомпанира цигуларката Деница Казакова.

3. На 3 септември (четвъртък) от 18:00 ч. Художествената галерия е домакин на представянето на"Градът на амазонките
" от Миглена Николчина. Книгата ще представят Георги Господинов и проф. Богдан Богданов.

В периода от 01 до 06 септември ИК "Жанет 45" ще има и свой щанд пред Амфитеатър Аполония.

Очакваме ви!



◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРИТЕ И КНИГИТЕ

Митко Новков е роден на 25 юли 1961 година в старопланинското село Бързия, в подножието на връх Ком и прохода Петрохан. Средното си образование получава в ПГ "Д-р Иван Панов" в град Берковица. През 1988 година завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност психология и философия. Работи известно време като училищен психолог, в периода 1994-2001 година е журналист в бургаския вестник "Черноморски фар" като 13 години "пристанува" в морския град. В момента живее в София.

Публикува в местни и национални периодични издания от 1989 година. Неговите текстове са печатани във вестниците "Култура", "Литературен вестник", "Литературен форум", "Литературен глас", "Черноморски фар", "Дневник" и др., в списанията "Демократичен преглед", "Витамин Б", "Мост", "Страница", "Сезон", "Български месечник" и др. Носител за 1999 г. на наградата за белетристична книга "Пегас" на община Бургас и наградата за критика в конкурса, организиран от "Литературен форум" през 2001 г. по случай 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов. Автор е на книгите "Изядената ябълка. 101 управител'ски истории" (1999), издателство "Аб" и на "Бартвежи. Разни и по-разни писаници по повод и без повод" (2001) от поредицата "Тълкувания" на издателство "Литературен вестник". Книгата му "Подир сенките на литературата - цикли и зацикляния
" беше сред номинираните заглавия в секция "Хуманитаристика" на наградата "Хр. Г. Данов" през 2008. Телевизионен наблюдател на вестник "Култура".

"
Нервът Телевизия"
Книгата "Нервът телевизия" съдържа избрани текстове от водената девет години (1998-2007) от Митко Новков седмична наблюдателска рубрика за телевизионна критика на в. "Култура" Петък, ранна утрин. Текстовете обговарят най-бурните години от развитието на българската/българските телевизия/и, когато в ефир се появяват първите частни ефирни тв канали с национален обхват, създават се регулаторните органи на телевизионното пространство, разгръщат се reality-форматите, сутрешните блокове и т.н. Прямо, честно и задълбочено се поставят проблемите на българското телевизионно поле, пристрастно и безпристрастно се разглеждат неговите персони и най-ярки продукти.


Мирела Иванова
e родена на 11 май 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва висшето си образование в Пловдивския университет, специалност "Българска филология".

Автор на поетичните книги “Каменни криле” (второ изд., 2004); “Шепоти” (Самиздат, 1989); “Самотна игра”, 1990; “Памет за подробности”, 1992, 2003; “Разглобяване на играчките”, 1995; “Einsames Spiel
” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2000 (32 стихотворения на немски език – превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов); “Еклектики”, 2002; “Versöhnung mit der Kälte” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2004 (52 стихотворения и есето “Призоваване на поезията” вместо послеслов – превод и бележки – д-р Габи Тиман).

Стихотворенията на Мирела Иванова (Mirela Ivanova) са превеждани на английски, немски, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, ирански и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина (Die balkanischen Alphabete: Bulgarien: Gedichte
), печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници – "Ди Цайт", "Нойе Цюрхер Цайтунг", "Хюриет", "Газета виборча".

Мирела Иванова е имала авторски рецитали в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, взела е участие в редица авторитетни литературни форуми – “Европа пише”, “Поезия на съседите”, “Поезията в града”, “документа”.

"Бавно"
"Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи новата си книга "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от в. "Дневник".
   
Преди месец Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят й там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи и работа над последната й книга “Бавно”, 11 разказа и 11 стихотворения с 11 илюстрации на художника Греди Асса.

За разказите в новата си книга поетесата казва, че е направила опит да разкаже историята на днешното време чрез историите на различни интересни хора. И веднага бърза да направи уточнението, че не става въпрос за мутри и аутсайдери, а за онези истински хора, които са се съхранили през годините на промените.

"Накратко: Мирела Иванова и като прозаик. От разказите в тази "двойна" книга бъдещите читатели могат да си съставят доста правдоподобен (авто)портрет на българската жена (независима интелектуалка, свободна в жаждите и илюзиите си) от края на XX и началото на XXI век. В стихотворенията ще могат да видят дълбокия пейзаж на българското битие - със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. А стиховете наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на XXI век."
Пламен Дойнов, "Литературен вестник"


Миглена Николчина
е преподавателка в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет и главна редакторка на списанието за философия, социални науки и хуманитаристика „Алтера академика“. Авторка е на стихосбирките „Три след полунощ“ (1985), „Скръб по Далчев“ (1993), „Асимволия“ (1995), „Кратки разкази за любовта и писането“ (1998); сборника с разкази „Билет за Вега“ (1990) и теоретичните книги „Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм“ (1988), „Човекът-утопия“ (1992), „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“ (1997), „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история” (2002). „Смисъл и майцеубийство“ се появи на английски, руски, унгарски и македонски. В момента Николчина завършва теоретична книга, озаглавена „Западът като интелектуална утопия. Изгубените еднорози на източноевропейските революции“.

"
Градът на амазонките"
Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от Орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове „Градът на амазонките“ включва нови образувания като жанра на зирката („жанрът на зирката е процеп в съня“) и лирическия абект („абектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка“).

Книгата събира както вече издавани - Градът на амазонките (LiterNet, 2004)
, така и непубликувани досега стихотворения, като по такъв начин чертае път от мистично-приповдигнатите нагласи на 80-те години през сътресенията и асимволиите на прехода към разомагьосания елегизъм на една сдържана конкретика с днешна дата.
Автор: ИК "Жанет 45"
31.08.2009 г. 13:13
Посетено: 962
Етикети: Аполония
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8373-ik-zhanet-45-na-apoloniya-2009