Премиера на "Живота слушам"от Людмила Иванчева

Поетична книга за мечтите, молитвите, знанието, любовта, всичко съкровено, чуто от живота

◊ СЪБИТИЕТО

10 юли 2009, петък, 18.30 ч., Радио Варна, Арт Салон 

Премиера на „Живота слушам” от Людмила Иванчева

. С участието на актрисите Величка Георгиева и Лиляна Ковачева, художника Иван Обретенов, цигуларката Десислава Чолакова и пианистката Лукреция Димова.

. Водеща Виолета Тончева


◊ ЗА КНИГАТА

Дочуто от поетичния дамаскин „Живота слушам”

Автор Людмила Иванчева, съставител Евгения Иванчева, коректор Петя Райкова, художник Иван Обретенов, ИК „Кала”, Варна, 2009 г.

В мълчанието ти узрели/ да бъдат с ярък аромат,/ словата сочно натежали/ от мъдростта на този свят е лиричната строфа, с която читателят влиза, най-напред в „Стихотворения” (ИК „Кала”, 2008 г.), след това и във втората книга на Людмила Иванчева „Живота слушам” (ИК „Кала”, 2009 г.). Ясно разпознаваеми, общите знаци тръгват от външното – оформлението на кориците с мантрата на състраданието и лотоса, за да се насочат към вътрешното и да разлистят внимателно съкровените пространства на един богат интелект. На една, колкото крехка и ранима, толкова и силна личност, която – врекла се веднъж завинаги в духовност – успява да надмогне повърхностно-битийното и да вникне в съдбовно-същностното. Успява да постигне себе си. Дори отвъд тленното: Не съм устроена да вярвам,/ че всичко има своя край…

Въпреки че непрекъснато пише, Людмила Иванчева отказва приживе всякакви публикации, все заради същата самовзискателност: За да си поет, трябва самота, трябва непревзет/ като висота/ да е твоят дух!  С произведенията си тя влиза post mortem* в живота. Събирането и издаването на нейните книги с лирика, преводи и есета е голямото майчинско дело на Евгения Иванчева, уважаван учител по литература на поколения варненци. Тя среща подкрепата на проф. Божидар Кунчев, проф. Милена Цанева, доц. д-р Людмила Стоянова, Йово Неделчев, Петя Райкова, Варненската литературна школа с председател Кръстина Манолова и много други съмишленици. Отзивите за литературната стойност на сътвореното от Людмила Иванчева, заедно с нейни рисунки, ръкописи и фотографии, създават цялостен облик и придават монографичен характер, особено на втората книга „Живота слушам”. Тя съдържа циклите: „Животът е приказна орис” (поезия, 1979-1996), „Векува си светът непроменен” (поезия, 1979-2007), „Басни”, „Импулси в стил хайку”, „Стихотворения, издиктувани от Людмила на брат й Огнен, една година след като напусна този свят”, „Записано от ученици на Людмила в курсовете по рейки” и „Отзиви”.

Етичните и философски съждения на Людмила Иванчева бележат спирките по онзи важен за всеки човек път, по който ecce homo** става такъв, какъвто е. В нейните артистични рефлексии мнозина биха припознали своите собствени. А близките, приятелите, колегите, учениците и всички, които са я познавали като вещ германист, надарен преводач и призван учител по рейки, ще усетят отново нейната благотворна ведрост и мисионерска съпричастност към чуждата болка. И едните, и другите ще се докоснат до ерудицията на една харизматична личност, която успоредява философската мъдрост на Запада и Изтока, екзистенциалното и езотеричното, пантеистичното и саркастичното, Томас Ман, Васил Левски, Непал и Тибет, Бог, творящата същност и служенето…

От програмните стихове на началото: Дали ще успея/ да надделея/ у мен страховете,/ у тях – виковете… до последния „Антиреквием”: Някой все ще се намери,/ зная, след това/ да раздуха с жар безмерна/ твоята искра…, Людмила Иванчева поверява на своя многообразен поетичен дамаскин*** „Живота слушам” всичко съкровено, чуто от живота. Мечтите. Молитвите. Любовта. Знанието. Предчувствието за споделена духовност. Посланието за непреходност, вградено в съвършеното съотнасяне на Човешкото с Божественото: Аз отразявам Божия светлик/ без граници и без конкретен лик, а също вездесъщото начало,/ в което всичко живо се е сляло:/ на цветето изящно простотата,/ на песъчинка лунната позлата,/ на птича песен ромонът прекрасен,/ шумът на морски струи с плисък ясен.


* post mortem – посмъртно, лат. (б.а.).
** ecce homo –  Фридрих Ницше, „Екке хомо: Как се става такъв, какъвто си”, Friedrich Nietzsche, “Ecce homo: Wie man wird, was man ist“, 1908 г., (б.а.).
***дамаскин – средновековно четиво с различи текстове в различни жанрове, вкл.  канонични (б.а.).

Автор:

Виолета Тончева

Публикация:

09.07.2009 г. 13:00

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Людмила ИванчеваПремиера

Посетено:

1270

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8220-premiera-na-zhivota-slusham-ot-lyudmila-ivancheva