Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Премиера на книгата "На изток – в рая" от Изабела Шопова
Книга за Нова Зеландия, разказана с любов и почуда
◊ СЪБИТИЕТО
Издателство "Колибри" има удоволствието да ви покани на
представянето на книгата на Изабела Шопова „На изток - в Рая”
Това е книга за Нова Зеландия, илюстрирана с богат снимков материал и разказана с любов и почуда, книга, която не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече.
Авторката пристига от Австралия за премиерата, където се надяваме да създадем непринудена, неформална, приятелска атмосфера, типична за новозеландската култура.
Ще слушаме традиционна маорска музика, ще дегустираме любимия на всеки новозеландец Мърмайт или Веджемайт, ще си поговорим и за това колко малко се знае в България за Нова Зеландия, ще пием новозеландски чай и българско вино.
Очакваме ви на 29 юни 2009 (понеделник) от 19 часа
в Арт клуба на ул. "Цар Иван Асен" II № 6
◊ КНИГАТА
Вместо увод
Аз съм потомствена емигрантка.
Майка ми е от бежански род. Животът на семейството ѝ бил белязан от бедност и изолация. Нали били другоселци.
Моите родители се преселили от село в града. Така че и аз израснах като имигрантка. Без да го знам. Пак сред бедност и изолация. Пак бяхме другоселци.
Съпругът ми също е наследник на емигранти. Родът на баща му е бежански – маджури от Беломорска Тракия (от турско-арабската дума „мухаджир“ – изселник, емигрант, чужденец). Майка му също е изселена от родния си град – от комунистите. Пак бедност и дълъг процес на адаптация.
Ние на свой ред емигрирахме в Нова Зеландия. Продължихме изселническата традиция. С такова родово наследство просто нямахме избор.
Дъщеря ни е потомствена емигрантка. Наследник на семейната традиция. Не смея дори да гадая къде ще живеят внуците ми.
Докато се преборвахме с културния шок в чуждата, чуждоезична, невъобразимо далечна страна, непрекъснато ми се натрапваха паралели с живота на моите родители в чуждия окръжен град. Разликите бяха малко. Имаше повече прилики. После прочетох някъде термина „вътрешна имиграция“ и внезапно проумях, че всички сме имигранти. Емиграцията не е временно явление, нито е ограничена географски, нито е предопределена икономически, исторически, политически. Нито е обвързана с паспорти.
Емиграцията е състояние на духа, самоопределение, принадлежност към онази част от човечеството, дето все търси и не намира, дето не може мирно да седи. Любимият ми Яворов стих, сега разбирам, е квинтесенция на емигрантската душа.
Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден,
без там пристанище да зная...
Никога не съм възприемала живота ни в Нова Зеландия като изгнаничество, нито емиграцията като мъченическа. Животът ни в Аотеароа беше приключение и предизвикателство.
Тази книга е опит да разкажа за трудностите и възторзите, страданията и радостите, ежедневното и необичайното, приключенското и баналното, с които се сблъскахме през шестте години в Нова Зеландия. За приятелите, които намерихме. За клишетата, които преборихме. За чудесата, които видяхме. За хората, които срещнахме. За уроците, които научихме. За страната, която обикнахме.
За Аотеароа – Земята на дългия бял облак.
За Нова Зеландия – от обратната страна на света.
Изабела Шопова
Така започва тази забележителна книга, която не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече.
„На изток – в рая“ е книга, написана на цветист език, с много жизнерадост и с истинско удоволствие. Поради което и се чете с удоволствие. Феновете на Изабела, които са чели писмата й в интернет, знаят за какво става дума. А тези, които ще се запознаят за пръв път с нея, ще открият в текста й всичко, което са искали да научат за Нова Зеландия, илюстрирано с богат снимков материал и разказано с любов и почуда. Ще открият и авторката – човек с богата култура, непокътната жизненост и бликащо чувство за хумор, която прекарва „шест години в Страната на дъжда, в последния земен рай, в най-приказно красивия ад, в Земята на дългия бял облак, в далечната, екзотична и все още непозната Тера инкогнита“.
◊ ЗА АВТОРА
Изабела Шопова е родена през 1971 година в град Варна. Завършва Математическата гимназия и Техническия университет в родния си град. През 2002 година емигрира със съпруга си и дъщеря си в Нова Зеландия. Понастоящем живее в Бризбън, Австралия.
Казва за себе си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа; че има два паспорта и адреси в три държави; че обича да пътува и да разказва за приключенията си. И че точно затова пише.
Автор:
Жаклин Вагенщайн
Публикация:
24.06.2009 г. 22:58
Етикети:
Посетено:
1400
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8168-premiera-na-knigata-na-iztok-v-raya-ot-izabela-shopova