Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Представяне на "Горе ръцете" от Петко Каневски в Кърджали
Времето на “поетите – най-крехките деца на Истината”
◊ СЪБИТИЕТО
На 17 юни 2009 от 17.30 ч. в Керимовата къща
Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” - Кърджали ще представи
"Горе ръцете" - новата книга на Петко Каневски
Стихове от представяната книга ще прочете актьорът от димитровградския театър “Апостол Карамитев” Константин Стайков.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Във време, когато “нощта е на мода” и в което “дните дълго кървят”, всяка малка светлинка е ценна. И най-вече тази, която още има куража да “свети в добрите очи”. В болното ни време, което тече, отмервано от “змийския живак на термометъра” и в което “мъртвите очите ни отварят”, болезнено се нуждаем от мъничката светла надежда, спусната пред “смръщената завеса на живота” ни. Особено в нашата “кремирана на клада” “страна на убитите поети”. В която дори “облаците са безродни”.
С този свой вик, ударно произнесен в новата му поетична книга “Горе ръцете”, Петко Каневски от Димитровград ни приканва да станем посланици на Утрото, което тихо в залеза се провира. Макар очакването му в тази посока да е насочено най-много към поетите – “звездните пазачи със звънци”, които в недостатъчно пометения от Твореца свят измитат илюзията, фалша, суетата. И осветяват мрака с искри от Божественото слово.
Точно на тях възлага надеждите си Петко, на тези “неслучайни пришълци” и “най-крехки деца на Истината”, дошли като “сълзи от вятъра” да ни “целуват с весела тъга” и да ни прегръщат с гордостта на родното. Вярващи в прераждането, не страдат техните сърца на клада, а търпеливо отглеждат надеждата, върху която се крепи вечността. С име мама. И с име Пенелопа.
Нищо, че сега очакваната светлина само “виси на перваза на времето” и нашите прозорци уморено й се кълнат във вярност. И това не може да спре Гълъба, отгледан от Пикасо, да долети от Изток. Оттам, откъдето спасеното Утро ще освети навсякъде света. Тъй като твърде дълго жадната Земя го чака, подготвя неговото пришествие и засява в своите бразди барута на Божиите плодове. Кълновете на приближаващата се като “сълза от звездния покров” с размерите на Земята Любов. Сгъстеното време на “Бога в движение”. Чийто глашатай е Петко Каневски. И чиято съдба е огледало на съдбата на народа. Клокочеща от “вулкани-сълзи и песнопения”. И търсеща единственото спасение – в лоното на природното безсмъртие.
С този Пенелопен свят, поетично разкрит в “Горе ръцете”, четвъртата книга на Петко Каневски (след “Виж луната”, “Живот на кредит”, “Звездни вулкани”) ще ни запознае Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” - Кърджали на 17 юни от 17.30 ч. в Керимовата къща. Стихове от представяната книга ще прочете актьорът от димитровградския театър “Апостол Карамитев” Константин Стайков.
Горе ръцете
О, Боже, доживях жестоко време –
мъртвите очите ни отварят.
Земята жадна все сънува семе,
а безродниците – незасети се повтарят.
Продават майките, бащи ругаят,
че не са оставили наследство –
еничари в душата ми копаят
кладенци, забравени от детство.
И пука се Светът квадратно-кръгъл,
на хиляди измислени лъжи,
че щастието спи на всеки ъгъл,
че само болката е без очи.
О, Боже, питам мрачните джобове,
защо ли Мойсей не идва днес?
Навярно вързал е библейските волове,
за вятъра, в пустинята нощес.
Затуй, горе ръцете, момчета.
Да стиснем за гърлото Небето.
Докато не спусне Хвърковатата чета.
И тръгнем боси по острието…
Петко Каневски
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
15.06.2009 г. 18:00
Етикети:
Посетено:
1459
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8114-predstavyane-na-gore-ratsete-ot-petko-kanevski-v-kardzhali