Издания / премиери
ИК "Жанет 45" на предстоящите "Майски празници на Книгата"
20-24 май 2009 г., НДК
◊ СЪБИТИЕТО
ИК „Жанет 45" има удоволствието да Ви покани на предстоящите "Майски празници на Книгата"
(20-24 май 2009 г.) в НДК. Заповядайте на етаж 7, зала 3, щанд № 3!
В рамките на "Майските празници на книгата" Издателска къща "Жанет 45" присъства със следните литературни събития:
1. Премиера на "Записки по българския преход... този скапан начин на живот" от Евгений Тодоров
. Представя Здравко Гълъбов
На 21 май 2009 (четвъртък), 18:30 ч.
Къща-музей "Иван Вазов"
2. Книга с автограф „Бавно“ на Мирела Иванова
На 23 май 2009 (събота), от 13:00 ч. до 14:00 ч.
зала No 3, щанд No 3, ИК „Жанет 45“
3. Срещи със създателите на детски книжки:
На 23 май 2009 (събота),
зала No 3, щанд No 3, ИК Жанет 45:
. 11-13 ч. - Яна Левиева – художник на книжките: „Чудовище вкъщи“, „Ние, мушмороците“, „Опако дете“,
„Ако искаш, вярвай: 13 приказки с десертчета“, „Весела чета с боси крачета"
. 14-15 ч. - Катя Воденичарова – автор на книжките: „Следвай ме, Бабо“, „Торта на патерица“
. 15-16 ч. - Росица Ячкова и Тодор Петков – създатели на книжката „Приказка за въпросителната“
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГИТЕ И АВТОРИТЕ
• "Записки по българския преход... този скапан начин на живот" от Евгений Тодоров
Тази книга се ражда в интернет – в един блог. Там тя изживява първия си живот – ден след ден, близо година. От дълбините на интернет-пространството изплуват стотици съавтори – одобряват, критикуват, добавят, размишляват. Евгений Тодоров неочаквано се превръща в един от най-популярните блогъри – броячът на читателите показва цифра над 200 000.
Настоящата книга едва ли би се превърнала в надгробен паметник над тези любопитни „записки по българския Преход“. По-вероятно е срещата с нея да провокира още хора да се включат със своите истории – блогът все още съществува и адресът му е: http://www.zaprehoda.blog.bg.
Кой е Евгений Тодоров? Пловдивчанин, роден в първата половина на миналия век. Журналист от крехка възраст, расте в йерархията на Пловдивския телевизионен център, печели една след друга телевизионни награди, прави филми… Докато през 1991 г. взема странното решение да скъса завинаги с досегашния си живот и да излезе на свободния пазар, за да срещне предизвикателствата на новото време.
Пробва какво ли не – амбулантен търговец, продавач на хороскопи, бакалин, кръчмар. Много години не написва и един ред – ако не се смятат фактурите и сметките в бакалските тефтери. С приятели, повечето от които също са минали през телевизията, произвеждат горчица, плодови сокове, шоколадови вафли. Пробват се в хазарта и чейнчаджийството. Оцеляват в най-борческото време. След 15 години се връщат към телевизията – само че сега започват на един таван, от нулата.
Уроците на всички тези „университети“, както би казал Горки, могат да се намерят в тази книга. И като се има предвид, че всички описани събития стават в един специален период, който свикнахме да наричаме „преход“, записките на Евгений Тодоров вероятно имат и някаква историческа стойност. Защото кой ли би описал изминалите 20 години от такава гледна точка?
Здравко Гълъбов
• "Бавно" от Мирела Иванова
"Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свърхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи новата си книга "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от в. "Дневник".
Преди месец Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел.
Престоят й там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи и работа над последната й книга “Бавно”, 11 разказа и 11 стихотворения с 11 илюстрации на художника Греди Асса.
За разказите в новата си книга поетесата казва, че е направила опит да разкаже историята на днешното време чрез историите на различни интересни хора. И веднага бърза да направи уточнението, че не става въпрос за мутри и аутсайдери, а за онези истински хора, които са се съхранили през годините на промените.
Мирела Иванова e родена на 11 май 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва висшето си образование в Пловдивския университет, специалност българска филология.
Автор на поетичните книги “Каменни криле” (второ изд., 2004); “Шепоти” (Самиздат, 1989); “Самотна игра”, 1990; “Памет за подробности”, 1992, 2003; “Разглобяване на играчките”, 1995; “Einsames Spiel” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2000 (32 стихотворения на немски език – превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов); “Еклектики”, 2002; “Versoenung mit der Kaelte” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2004 (52 стихотворения и есето “Призоваване на поезията” вместо послеслов – превод и бележки – д-р Габи Тиман).
Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на английски, немски, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, ирански и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина, печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници – "Ди Цайт", "Нойе Цюрхер Цайтунг", "Хюриет", "Газета виборча".
Мирела Иванова е имала авторски рецитали в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, взела е участие в редица авторитетни литературни форуми – “Европа пише”, “Поезия на съседите”, “Поезията в града”, “документа”.
• "Торта на патерица" от Катя Воденичарова
Знам!
Знам кога е празникът голям!
Когато случайно мама и татко
побъбрят с тебе, макар и за кратко,
такива заети и все уморени,
и вечно повтарящи: „Нямаме време!”
“Торта на патерица” напомня превърналите се вече в детска класика – “Войната на таралежите”, “Горе на черешата” и “Куче в чекмедже”. И тук се разказва за съвременни градски деца, чиито родители са вечно заети и бързат. И тук има бащи, майки, баби, дядовци и учители, които смятат, че за децата всичко е лесно, чудесно и безоблачно, но дали наистина е така... Ще разберете като проследите приключенията на Надето, Верчето, Чочко и останалите герои от книгата на Катя Воденичарова “Торта на патерица”, илюстрирана от Росица Ячкова.
Катя Воденичарова е родена в София през 1926 г. Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия, а след това специалността "Български език и литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи 33 години в БНР - редакция "Детско-юношески предавания" и редакция "Хумор, сатира и забава". Творчеството й е посветено на децата. Автор е на: осем радиопиеси, шест куклени пиеси, осем театрални пиеси, осем телевизионни пиеси и филми, десет книги - повести и разкази: "В първи клас", "Янка, бабино момиче", "Момче-юначе", "Приказка за Радослав", "Хоп Троп", "Артистът от нашата улица", "Един метър над земята", "Чочко тръгва по света", "Ела, Мони, изяж ме!" и "Следвай ме, бабо!".
През 2006 г. на Катя Воденичарова беше връчена Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос. На Международния ден на детската книга (2 април 2008) Катя Воденичарова получи националната наградата за цялостен принос в литературата за деца „Петко Р. Славейков” за 2007 г., присъдена й от Министерство на образованието и науката и Дом на детската книга.
• "Приказка за въпросителната" от Росица Ячкова и Тодор Петков
Без да са си поставили за цел да създават учебно помагало, авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са разказали по интригуващ начин патилата на една въпросителна из шарения свят на препинателните знаци. Получила се е история в думи, цвят и картина, която несъмнено ще допадне и на децата от най-различни възрасти, и на родителите с чувство за хумор и отношение към качествените книги за деца.
Заради оригиналните си илюстрации “Приказка за въпросителната” е чудесен подарък за малки деца, които още не умеят да четат. С малкото си текст тя е идеална и за онези, които тепърва усвояват четенето. Историята, в която увлекателно са представени ролята и значението на препинателните знаци, прави “Приказка за въпросителната” ценна и за по-големите деца, които се борят с пунктуацията, а родителите несъмнено ще харесат съвета на двете точки:
– Ето какво ти трябва:
сън, почивка и здрава храна.
Росица Ячкова е родена на 10.05.1983 г. в София. Завършва магистратура в специалността „Книга и печатна графика” в Националната художествена академия през 2008 г. На Събора на българската книга (2008) печели „Аметистова роза” за високо авторско постижение на художник с книгата „Приказка за въпросителната”, която защитава като бакалавърска дипломна работа през 2006 г. и на чийто текст е съавтор.
Тодор Петков е роден на 14.05.1967 г. в Харков, Украйна. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1991 г. Член на Института за критически социални изследвания и преподавател по логика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” от 1995 г. Превежда (и понякога пише) текстове предимно в областта на хуманитарните науки от и на различни езици. Публикувал е романа „Жива и Великият Тъмен” („Аля”, 1995, в съавторство с Мартин Гаврилов) и сборника с интервюта „Пътеводител за духовните общности в България” („Литавра”, 1998).
ИК „Жанет 45" има удоволствието да Ви покани на предстоящите "Майски празници на Книгата"
(20-24 май 2009 г.) в НДК. Заповядайте на етаж 7, зала 3, щанд № 3!
В рамките на "Майските празници на книгата" Издателска къща "Жанет 45" присъства със следните литературни събития:
1. Премиера на "Записки по българския преход... този скапан начин на живот" от Евгений Тодоров
. Представя Здравко Гълъбов
На 21 май 2009 (четвъртък), 18:30 ч.
Къща-музей "Иван Вазов"
2. Книга с автограф „Бавно“ на Мирела Иванова
На 23 май 2009 (събота), от 13:00 ч. до 14:00 ч.
зала No 3, щанд No 3, ИК „Жанет 45“
3. Срещи със създателите на детски книжки:
На 23 май 2009 (събота),
зала No 3, щанд No 3, ИК Жанет 45:
. 11-13 ч. - Яна Левиева – художник на книжките: „Чудовище вкъщи“, „Ние, мушмороците“, „Опако дете“,
„Ако искаш, вярвай: 13 приказки с десертчета“, „Весела чета с боси крачета"
. 14-15 ч. - Катя Воденичарова – автор на книжките: „Следвай ме, Бабо“, „Торта на патерица“
. 15-16 ч. - Росица Ячкова и Тодор Петков – създатели на книжката „Приказка за въпросителната“
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГИТЕ И АВТОРИТЕ
• "Записки по българския преход... този скапан начин на живот" от Евгений Тодоров
Тази книга се ражда в интернет – в един блог. Там тя изживява първия си живот – ден след ден, близо година. От дълбините на интернет-пространството изплуват стотици съавтори – одобряват, критикуват, добавят, размишляват. Евгений Тодоров неочаквано се превръща в един от най-популярните блогъри – броячът на читателите показва цифра над 200 000.
Настоящата книга едва ли би се превърнала в надгробен паметник над тези любопитни „записки по българския Преход“. По-вероятно е срещата с нея да провокира още хора да се включат със своите истории – блогът все още съществува и адресът му е: http://www.zaprehoda.blog.bg.
Кой е Евгений Тодоров? Пловдивчанин, роден в първата половина на миналия век. Журналист от крехка възраст, расте в йерархията на Пловдивския телевизионен център, печели една след друга телевизионни награди, прави филми… Докато през 1991 г. взема странното решение да скъса завинаги с досегашния си живот и да излезе на свободния пазар, за да срещне предизвикателствата на новото време.
Пробва какво ли не – амбулантен търговец, продавач на хороскопи, бакалин, кръчмар. Много години не написва и един ред – ако не се смятат фактурите и сметките в бакалските тефтери. С приятели, повечето от които също са минали през телевизията, произвеждат горчица, плодови сокове, шоколадови вафли. Пробват се в хазарта и чейнчаджийството. Оцеляват в най-борческото време. След 15 години се връщат към телевизията – само че сега започват на един таван, от нулата.
Уроците на всички тези „университети“, както би казал Горки, могат да се намерят в тази книга. И като се има предвид, че всички описани събития стават в един специален период, който свикнахме да наричаме „преход“, записките на Евгений Тодоров вероятно имат и някаква историческа стойност. Защото кой ли би описал изминалите 20 години от такава гледна точка?
Здравко Гълъбов
• "Бавно" от Мирела Иванова
"Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свърхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи новата си книга "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от в. "Дневник".
Преди месец Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел.
Престоят й там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи и работа над последната й книга “Бавно”, 11 разказа и 11 стихотворения с 11 илюстрации на художника Греди Асса.
За разказите в новата си книга поетесата казва, че е направила опит да разкаже историята на днешното време чрез историите на различни интересни хора. И веднага бърза да направи уточнението, че не става въпрос за мутри и аутсайдери, а за онези истински хора, които са се съхранили през годините на промените.
Мирела Иванова e родена на 11 май 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва висшето си образование в Пловдивския университет, специалност българска филология.
Автор на поетичните книги “Каменни криле” (второ изд., 2004); “Шепоти” (Самиздат, 1989); “Самотна игра”, 1990; “Памет за подробности”, 1992, 2003; “Разглобяване на играчките”, 1995; “Einsames Spiel” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2000 (32 стихотворения на немски език – превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов); “Еклектики”, 2002; “Versoenung mit der Kaelte” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2004 (52 стихотворения и есето “Призоваване на поезията” вместо послеслов – превод и бележки – д-р Габи Тиман).
Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на английски, немски, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, ирански и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина, печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници – "Ди Цайт", "Нойе Цюрхер Цайтунг", "Хюриет", "Газета виборча".
Мирела Иванова е имала авторски рецитали в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, взела е участие в редица авторитетни литературни форуми – “Европа пише”, “Поезия на съседите”, “Поезията в града”, “документа”.
• "Торта на патерица" от Катя Воденичарова
Знам!
Знам кога е празникът голям!
Когато случайно мама и татко
побъбрят с тебе, макар и за кратко,
такива заети и все уморени,
и вечно повтарящи: „Нямаме време!”
“Торта на патерица” напомня превърналите се вече в детска класика – “Войната на таралежите”, “Горе на черешата” и “Куче в чекмедже”. И тук се разказва за съвременни градски деца, чиито родители са вечно заети и бързат. И тук има бащи, майки, баби, дядовци и учители, които смятат, че за децата всичко е лесно, чудесно и безоблачно, но дали наистина е така... Ще разберете като проследите приключенията на Надето, Верчето, Чочко и останалите герои от книгата на Катя Воденичарова “Торта на патерица”, илюстрирана от Росица Ячкова.
Катя Воденичарова е родена в София през 1926 г. Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия, а след това специалността "Български език и литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи 33 години в БНР - редакция "Детско-юношески предавания" и редакция "Хумор, сатира и забава". Творчеството й е посветено на децата. Автор е на: осем радиопиеси, шест куклени пиеси, осем театрални пиеси, осем телевизионни пиеси и филми, десет книги - повести и разкази: "В първи клас", "Янка, бабино момиче", "Момче-юначе", "Приказка за Радослав", "Хоп Троп", "Артистът от нашата улица", "Един метър над земята", "Чочко тръгва по света", "Ела, Мони, изяж ме!" и "Следвай ме, бабо!".
През 2006 г. на Катя Воденичарова беше връчена Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос. На Международния ден на детската книга (2 април 2008) Катя Воденичарова получи националната наградата за цялостен принос в литературата за деца „Петко Р. Славейков” за 2007 г., присъдена й от Министерство на образованието и науката и Дом на детската книга.
• "Приказка за въпросителната" от Росица Ячкова и Тодор Петков
Без да са си поставили за цел да създават учебно помагало, авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са разказали по интригуващ начин патилата на една въпросителна из шарения свят на препинателните знаци. Получила се е история в думи, цвят и картина, която несъмнено ще допадне и на децата от най-различни възрасти, и на родителите с чувство за хумор и отношение към качествените книги за деца.
Заради оригиналните си илюстрации “Приказка за въпросителната” е чудесен подарък за малки деца, които още не умеят да четат. С малкото си текст тя е идеална и за онези, които тепърва усвояват четенето. Историята, в която увлекателно са представени ролята и значението на препинателните знаци, прави “Приказка за въпросителната” ценна и за по-големите деца, които се борят с пунктуацията, а родителите несъмнено ще харесат съвета на двете точки:
– Ето какво ти трябва:
сън, почивка и здрава храна.
Росица Ячкова е родена на 10.05.1983 г. в София. Завършва магистратура в специалността „Книга и печатна графика” в Националната художествена академия през 2008 г. На Събора на българската книга (2008) печели „Аметистова роза” за високо авторско постижение на художник с книгата „Приказка за въпросителната”, която защитава като бакалавърска дипломна работа през 2006 г. и на чийто текст е съавтор.
Тодор Петков е роден на 14.05.1967 г. в Харков, Украйна. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1991 г. Член на Института за критически социални изследвания и преподавател по логика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” от 1995 г. Превежда (и понякога пише) текстове предимно в областта на хуманитарните науки от и на различни езици. Публикувал е романа „Жива и Великият Тъмен” („Аля”, 1995, в съавторство с Мартин Гаврилов) и сборника с интервюта „Пътеводител за духовните общности в България” („Литавра”, 1998).
Автор:
ИК "Жанет 45"
Публикация:
20.05.2009 г. 18:20