Издания / премиери

Премиера на "Адриана" от Теодора Димова във Варна

По случай 100-годишнината от рождението на Димитър Димов

Премиера на "Адриана" от Теодора Димова във Варна


◊ СЪБИТИЕТО

По повод Международния ден на книгата и авторското право, както и 100-годишнината от рождението на големия български писател Димитър Димов
, РБ „Пенчо Славейков” – Варна организира

на 23 април 2009, от 18 ч.

• откриване на изложба, предоставена от националния литературен музей „Димитър Димов”

• варненската премиера на последния роман на Теодора Димова „Адриана
”, който е реплика към недовършения „Роман без заглавие” на Димитър Димов.

. Представя Виолета Тончева


◊ ЗА РОМАНА

"Роман без заглавие" получава, 41 години по-късно, заглавието си. „Адриана”. Логично/лаконично, то влага в собственото име на героинята смисъла не просто на продължението, а на превъплъщението. Първото, както знаем, невинаги предполага второто. Подобно на самия живот, който натрупва години, но те невинаги се съотнасят към духовните натрупвания. Именно това най-съкровено интелектуално пътешествие на Адриана във времето от младостта към зрелостта проследява Теодора Димова
: „Трябва да умееш да пътуваш във възрастта на хората”, казва тя чрез героинята си. И за да открои по-добре многозначността на прозренията, се взира в тях в ретроспекция. И ги провижда в безпощадното огледало за вътрешно, за обратно виждане, в което 93-годишната Адриана среща 29-годишната Адриана: „все едно, че от огледалната повърхност на едно езеро, разчупвайки тази повърхност на хиляди отровни, блестящи, попадащи право в сърцето стъкълца, е изригнало някакво допотопие…”

В един много оспорван някога роман, Блага Димитрова нарече това „Пътуване към себе си”. Теодора Димова предпочита да го нарича „усещане за себе си”. Или „чувство за себе си”. Определението се появява на много места в романа и на мен то ми допада, защото добавя към метафората за продължителността на съзряването у Блага Димитрова допълнителни смислови нюанси. За емоционалното и менталното, за сложния синхрон между тях. Също за интуитивното – онова най-важно (защото е най-вярно!) чувство. Закърнялото сетиво. Инстинктът за духовно оцеляване, който в хода на материалното общество, трябва да признаем, все по-трудно оцелява. 

В този смисъл „Адриана” е роман, който търси чувството за себе си. И така  кореспондира с изгубеното време на Марсел Пруст
. Сигурно и с други литературни произведения, които изследват духовните лабиринти на човешкото, залутани между противоположностите на ада и рая. Заложено е сякаш дори в самото име на Адриана. Тук някъде, на фаталната граница между тези опозиции се разделят и двете героини - Адриана на Димитър Димов и Адриана на Теодора Димова. Първата - обречена на порока, втората - надмогнала порока. Едната осъдена, другата намерена душа, ако използваме сравнението с едно друго прочуто произведение на Димитър Димов.

И така нататък…
Автор: Виолета Тончева
22.04.2009 г. 16:23
Посетено: 933
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/7733-premiera-na-adriana-ot-teodora-dimova-vav-varna