„Въглените още парят” от Константин Шарков

В Клуба на дейците на културата в Сливен почитателите на словото се докоснаха до посмъртно издадените лирични откровения на видния сливенски творец Константин Шарков - чрез поетичния сборник „Въглените още парят”. Той е дело на ИК „Жажда” - Сливен, с подбор на стихотворения, включени в излезлите през годините (от 1965 г. до 2002 г.) негови книги, сред които: „Крехък кремък”, „Мълчанието казва всичко”, ”Свободни нощни стихове”, „Елегичен дъжд”, „Земни олтари” и „Сонети”. Съставител на сборника е съпругата на поета Веселина Шаркова, а редактор – сливенският автор Павел Веснаков - приятел и поетически събрат на покойния творец. Книгата стана факт чрез „оказаното морално и материално съдействие от община Сливен и Съюза на независимите български писатели”, за което семействито на К. Шарков изразява своята признателност.

Уводните думи на редактора Веснаков, онасловени „Мъдрост, обсебваща читателя”, насочват към творческите инвенции и поетични търсения на автора: „Всичко,до което се докосваше той, се е превърнало в доблестен стих. За мене сонетите на Шарков са едни от най-добрите му творби.

Винаги ме е удивлявало умението на поета да намери най-точните думи, в които да отлее невероятно точната си мисъл. Той винаги е избягвал натруфената изказност и се е стремял към съвършенство от по-друг разред. Мъдростта на Шарков обсебва читателя изведнаж, почти внезапно, при това житейски просто и красиво. Аз винаги съм се възхищавал на неговия словоред, на майсторството му при извеждането на поетическото внушение.”

Действително, то е градирано чрез умелия подбор и подредбата на стихотворенията в няколко цикъла, допринасящи за единното звучене на личностно и общественозначими теми: „Коренът живее в мен”, „Мойте дни са жива песен”, „Искра от първата любов” и „Завинаги оставам и в куплети”.

Майсторството на поета успоредява строфи, посветени на изконни национални ценности: началата и родната стряха, Сливен и България, но и на интимните човешки въжделения по обич, взаимност и пантеистично преклонение пред природата. Сборникът показва овладяността на различни стихотворни техники, особено на „класическия щрих” и сонета, на средствата за поетическо себеизразяване и филигранно извайване на стиха, което нарежда К. Шарков до поетите със свой глас и творчески пространства в съвременната българска поезия.

Ето някои от Шарковите преображения на живота и света около нас: с авторовата философска проникновеност, лиризма, сливането на всекидневните и вековечните неща, които остават във времето:

„Това усещане, че бяга
нощта с невидими крила!
Топи се утринната влага
и само голите била
задържат скъсаните ризи
на мълчаливите мъгли.
Увити в лозови филизи,
узряват гроздове... Нали
все пак и утрото, и ние
безсмислено ще отшумим,
ако не дремеше стихия
във всяка клетка, капка, дим?
От гроздето ще стане вино,
мъглата ще попий в бразда
и напористо, и причинно
ще грейне бисерно света.
Така легендата е верна,
че се примесват пръст и плът.
...Изтлява пак звезда вечерна,
всевечно утро търси път.

(„Зазоряване”)