Издания / премиери

Премиера на романа "Последните" от Марко Илиев във Варна

Последните, или голямото възкресение на малкото спомени

◊ СЪБИТИЕТО

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
Сдружение на писателите – Варна
Издателство „Славена” – Варна

Ви канят на
премиера на романа "Последните" от Марко Илиев



На
7 март 2009 г., 17.00 ч.
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
Основна сграда, камерна зала

Премиерата ще се проведе с участието на актьора Михаил Мутафов и с авторски музикален рецитал на Ния и Иво Боневи – пиано.


◊ ИЗ КНИГАТА

Нищо не се ражда без любов, нито птици, нито риби, нито насекоми даже; как могат да се раждат хора без любов. Столетия без любов. "Много просто - просто те не се раждат хора." А какви се раждат? "Раждат се менеподобни." Къде са те? "Тука, на земята". Кои са те? "Те са ти, те са той, те сме ние, те са те, те са всички, всички, всички като мен, всички - милиарди по земята, които можехме да видим, да усетим, да почувстваме; можехме да чуем, да изслушаме и да им помогнем, ако имахме очи и всички други сетива, които някога човек е притежавал.


◊ ДРУГИТЕ ЗА КНИГАТА

"Последните"
Така Марко Илиев е озаглавил последната си книга. Тя би могла да се казва и "Голямото възкресение на малкото спомени" - заключителни думи от негово стихотворение. Едно обобщение, което събира в себе си, ако не всичко, то поне огромна част от личните му преживявания. В 12-те глави на романа авторът успява да влезе в света на стотици свои съвременници, с които се е срещал през житейския си път. Да улови "неловящите слуха ми всевъзможни разговори (...) падащата над селото тишина, бродирана от нежните, приспивните гласчета на щуреца и неуморно утешаващия отговор на завинаги изгубения брат на кукувицата: "Чу-у-ух!", "Чу-у-ух!", "Чу-у-ух!". Или да опита "да превъзмогне наркотичното безволие "на времето" и се завърне най-после от дългото самоизгнание."...

...Вярно, че "Последните" е роман, който се чете трудно. Възприемането на литературните послания изисква много култура и висока интелигентност. Смисълът понякога се крие дори в една дума и пропускането й е причина четящият да загуби интерес към следващите редове.

... В "Последните" Марко Илиев се опитва да чуе всички хора, до които се е докоснал през своя живот. Неговият интерес е дори и към тези, които нямат какво да му кажат. Оказва се, че повечето от нашите съвременници са лишени от тази способност въпреки втората сигнална система, с която са дарени. Тяхното постоянно говорене не е нищо друго освен скудоумие, клюка и дребнотемие. То е една повторяемост на едно и също, изричано всеки път и от всеки - кажете нещо!

...Езикът на романа е точен, премерен и внушенията, които прави, на моменти са към самоизповед: "Бях човек на настроенията - ту замислен (като малко от съвременниците си), ту напълно безразличен към света, ту безпричинно весел (като малко от съвременниците си), човек, който рядко срещаше себеподобни, но не ги и търсеше."

Песимистичното заключение звучи и като предизвикателство, над което си струва да се замислим.
Ивайло Георгиев
Автор:
06.03.2009 г. 12:23
Посетено: 1278
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/7432-premiera-na-romana-poslednite-ot-marko-iliev-vav-varna