Издания / премиери
Представяне на "Живият разказвач Николай Хайтов" в Кърджали
Литературни срещи 2008
◊ СЪБИТИЕТО
Доц. Владимир Янев представя в Кърджали книгата си "Живият разказвач Николай Хайтов"
На 3 декември 2008, от 15 часа
в Университетската библиотека на Филиала на ПУ „Любен Каравелов”.
. Организатори на културната проява са Пловдивският филиал „Любен Каравелов” и Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” – Кърджали.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Животът в изкуството е живот в живото. И то в много по-голяма степен, отколкото в реалния живот. Защото той, по думите на Пол Сезан, е живот с Бога, в който видяното и почувстваното е едно и също нещо. Без много да сме го съзнавали, преди някой да го е назовал, всички ние сме чувствали, че това е един от най-важните критерии за подсъзнателното ни усещане за истинското творчестгво.
Наскоро излязлата книга на доц. Владимир Янев „Живият разказвач Николай Хайтов” ни казва същото и тази максима важи, както за разказвача, така и за този, за който се разказва в нея. Затова, може би, двамата така са си допаднали в няколкото лични срещи, които са имали помежду си.
Нелека задача си е поставил Владимир Янев, искайки с книгата си да оживи живото в Хайтовата гора от думи, образи и случки. Дори на пръв поглед изглежда непосилна. Но пък как ще разбереш дали можеш да успееш, ако не опиташ. Четейки книгата му, читателят разбира, че нейният автор е осъзнавал значимостта на своя труд, защото е знаел, че дори малките приноси към пълноводието на родопския сладкодумец помагат то да достигне до повече читатели. В това число и до тези, които не са имали нужда от такива предизвикателства. Това е най-ценното тук, защото знаем, че имащите нужда от подобни насърчавания сами си ги намират. Да „тласнеш” вече оформилите мнението си за даден автор, както и тези, които изобщо са нямали мнение за него, е истинсата задача на литературните изследвания. Иначе щяха да си бъдат като познатите ни досега дърдорения на всяка цена.
От такива прочити има сега нужда нашата литература. И точно те ще „тласнат” нейното поречие към нови брегове. Към ново гледане и чуване на словото, към търсените в него на скрити послания, каквито в повечето случаи се намират. Неочаквани и за самите пишещи дори. И ако успееш да извадиш точно тях на повърхността, ако си чел между думите и между буквите, значи си успял. Владимир Янев го е постигнал със своята искреност, със своите споделени съмнения дори. Това е присъщо за неговото говорене и затова съм сигурна, че пак така би го нописал и ако Николай Хайтов беше жив.
Владимир Янев умее да говори за тези неща и индиректно, почти притчово. Той разказва един анекдот за един актьор и неговото кученце, неслучайно харесван и от Хайтов. В него кученцето на актьора винаги разпознавало театралното, фалшивото говорене и го заклеймявало със своя лай. Докато естественото и автентичното винаги одобрявало със своето мълчеливо и дълго търпение. Така и Майсторът на словото (Хайтов), казва Владо Янев, хваща читателя не със словесни трици, а с „живо месо”, както се ловят и орлиците на мижу Селим. И това никак не е трудно за знаменития родопски разказвач, тъй като той изрича не чужди думи и реплики, а изказва себе си чрез героите. В резултат на което и читателят бива подмамен да подложи шепи под бистрата бълбукаща „жива вода” на високото творчество. Но реката с тази вода можеше да си бъде все там, където е била, и пак да не я видим. А когато погледът към нея те изненада със своята интригуваща непосредственост, предизвиква „късото съединение”, т.е. моста, по който непознатото познато те изненадва и те приковава, заставя те да гледаш свежо, неподправено. Като за първи път. Така, както гледат децата. Гледане, в което обект и субект се сливат.
Книгата на Владимир Янев „Живият разказвач Николай Хайтов” е поглед в тази посока. Едно твърде емоционално наситено лично преживяване, за да бъде истинско. И един от безспорните начини да се съхрани и предаде във времето силата на живите думи от Хайтовата гора. А, опазвайки тази „гора”, опазваме и целия живот, по думите на нашия талантлив литературовед.
Срещата с него и с неговата книга ще бъде седмица преди да пристигне в Кърджали и Пътуващата библиотека. А именно на 3 декември от 15 часа в Университетската библиотека на Филиала на ПУ „Любен Каравелов”. Един добър и много удачен предислов към Голямото четене в Кърджали.
Доц. Владимир Янев представя в Кърджали книгата си "Живият разказвач Николай Хайтов"
На 3 декември 2008, от 15 часа
в Университетската библиотека на Филиала на ПУ „Любен Каравелов”.
. Организатори на културната проява са Пловдивският филиал „Любен Каравелов” и Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” – Кърджали.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Животът в изкуството е живот в живото. И то в много по-голяма степен, отколкото в реалния живот. Защото той, по думите на Пол Сезан, е живот с Бога, в който видяното и почувстваното е едно и също нещо. Без много да сме го съзнавали, преди някой да го е назовал, всички ние сме чувствали, че това е един от най-важните критерии за подсъзнателното ни усещане за истинското творчестгво.
Наскоро излязлата книга на доц. Владимир Янев „Живият разказвач Николай Хайтов” ни казва същото и тази максима важи, както за разказвача, така и за този, за който се разказва в нея. Затова, може би, двамата така са си допаднали в няколкото лични срещи, които са имали помежду си.
Нелека задача си е поставил Владимир Янев, искайки с книгата си да оживи живото в Хайтовата гора от думи, образи и случки. Дори на пръв поглед изглежда непосилна. Но пък как ще разбереш дали можеш да успееш, ако не опиташ. Четейки книгата му, читателят разбира, че нейният автор е осъзнавал значимостта на своя труд, защото е знаел, че дори малките приноси към пълноводието на родопския сладкодумец помагат то да достигне до повече читатели. В това число и до тези, които не са имали нужда от такива предизвикателства. Това е най-ценното тук, защото знаем, че имащите нужда от подобни насърчавания сами си ги намират. Да „тласнеш” вече оформилите мнението си за даден автор, както и тези, които изобщо са нямали мнение за него, е истинсата задача на литературните изследвания. Иначе щяха да си бъдат като познатите ни досега дърдорения на всяка цена.
От такива прочити има сега нужда нашата литература. И точно те ще „тласнат” нейното поречие към нови брегове. Към ново гледане и чуване на словото, към търсените в него на скрити послания, каквито в повечето случаи се намират. Неочаквани и за самите пишещи дори. И ако успееш да извадиш точно тях на повърхността, ако си чел между думите и между буквите, значи си успял. Владимир Янев го е постигнал със своята искреност, със своите споделени съмнения дори. Това е присъщо за неговото говорене и затова съм сигурна, че пак така би го нописал и ако Николай Хайтов беше жив.
Владимир Янев умее да говори за тези неща и индиректно, почти притчово. Той разказва един анекдот за един актьор и неговото кученце, неслучайно харесван и от Хайтов. В него кученцето на актьора винаги разпознавало театралното, фалшивото говорене и го заклеймявало със своя лай. Докато естественото и автентичното винаги одобрявало със своето мълчеливо и дълго търпение. Така и Майсторът на словото (Хайтов), казва Владо Янев, хваща читателя не със словесни трици, а с „живо месо”, както се ловят и орлиците на мижу Селим. И това никак не е трудно за знаменития родопски разказвач, тъй като той изрича не чужди думи и реплики, а изказва себе си чрез героите. В резултат на което и читателят бива подмамен да подложи шепи под бистрата бълбукаща „жива вода” на високото творчество. Но реката с тази вода можеше да си бъде все там, където е била, и пак да не я видим. А когато погледът към нея те изненада със своята интригуваща непосредственост, предизвиква „късото съединение”, т.е. моста, по който непознатото познато те изненадва и те приковава, заставя те да гледаш свежо, неподправено. Като за първи път. Така, както гледат децата. Гледане, в което обект и субект се сливат.
Книгата на Владимир Янев „Живият разказвач Николай Хайтов” е поглед в тази посока. Едно твърде емоционално наситено лично преживяване, за да бъде истинско. И един от безспорните начини да се съхрани и предаде във времето силата на живите думи от Хайтовата гора. А, опазвайки тази „гора”, опазваме и целия живот, по думите на нашия талантлив литературовед.
Срещата с него и с неговата книга ще бъде седмица преди да пристигне в Кърджали и Пътуващата библиотека. А именно на 3 декември от 15 часа в Университетската библиотека на Филиала на ПУ „Любен Каравелов”. Един добър и много удачен предислов към Голямото четене в Кърджали.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
02.12.2008 г. 16:13
Етикети:
Посетено:
1241
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6953-predstavyane-na-zhiviyat-razkazvach-nikolay-haytov-v-kardzhali