Сборник с унгарски разкази "Протегнати за прегръдка ръце"

◊ СЪБИТИЕТО

Представяне на сборника с унгарски разкази "Протегнати за прегръдка ръце"

20 ноември (четвъртък) от 18.00 часа
Унгарски културен институт (София, ул. "Аксаков" 16).

Книгата ще бъде представена от Дьорд Сонди и Йонка Найденова.


◊ ЗА АВТОРИТЕ В СБОРНИКА

Сборникът „Протегнати за прегръдка ръце” включва разкази и новели на едни от най-известните унгарски белетристи: Ищван Йоркен, Карой Сакони, Габор Гьоргеи, Тибор Дюркович, Ференц Шанта и Миклош Мате-Тот.

. Ищван Йоркен (1912-1979) е един от най-значимите унгарски драматурзи, изключително силен в своите т.нар. „едноминутни новели”.

. Писателят и драматург Карой Сакони (1931) е представен с десет разказа и новели. Интересното при него е, че от най-обикновените делнични събития, хора, преживявания и др. той изгражда образи, размисли, сенки и полусенки от сложната човешка галактика.

. Габор Гьоргеи (1929), драматург и белетрист, е представен с четири новели, в които авторът с лека гротеска и сарказъм разкрива човешките слабости.

. Тибор Дюркович (1931) е драматург, но дълги години е работил в областта на лечебната педагогика и вероятно благодарение на този му опит в много от неговите разкази откриваме действия, които са в разрез с общоприетото и представляват анализ на човешкото подсъзнание и психика.

. Ференц Шанта (1927), който е бил и събеседник по желание в предаването „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, присъства в сборника с два разказа, единият от които („Малка птичка”) „може да трогне и най-коравосърдечния човек”.

. В творчеството на Миклош Тот-Мате (1936), драматург, актьор и режисьор и представен в сборника с два разказа, откриваме дълбока човечност, тънка ирония, лек хумор, сарказъм и гротеска.


◊ ЗА СЪСТАВИТЕЛКАТА

Съставителката на сборника и негов преводач Илияна Михайлова-Сопкова се занимава с превод от 1983 г. Публикува предимно разкази и новели. Превела е и двадесет пиеси, десет от които са поставяни на българска сцена (напр. „Лицева опора”, Дюркович, „Ах, този секс”, по Гьоргеи, „Месарят”, Сакони), както и няколко телевизионни филма. Автор на няколко сценарии на детско-юношески филми.

С този сборник се осъществява една идея на преводачката: да ни покаже и другото лице на всеки един от авторите. Освен призванието им като драматурзи те се изявяват и като великолепни белетристи (единствено Ференц Шанта не е писал пиеси, но прозата му неведнъж е била екранизирана).