Издания / премиери

Премиера на романа "Улица Игрище" от Георги Илиев

Животът и литературата като игрище. Интервю с автора

Премиера на романа "Улица Игрище" от Георги Илиев


◊ СЪБИТИЕТО

По случай Деня на Кърджали Общината и клуб „Неиздадени ръкописи” към Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” ще представят на 24 октомври от 17.30 ч. в Керимовата къща дебютния роман на нашия съгражданин инж. Георги Илиев „Улица Игрище”.

Нейният издател – поетът-драматург Петър Анастасов, казва, че това заглавие е изключително попадение, изразяващо многозначните ни избори в живота и в литературата. Защото игрището, като метафора, изразява арената, ринга, мястото на полесражението за осъществяването на нашето собствено аз. Но същото важи и за изкушените в писането, които търсят възможност да предизвикат съвестта на днешните и утрешните поколения.
    
Георги Илиев не е школуван в някакви литературни лаборатории, нито е наследил литературните сараи на именити родители, казва Анастасов, но може би затова прави своите първи стъпки в игрището на литературата с чисто перо и с ритуално, свято преклонение пред олтара на истината, както и с покъртителна вярност към болката, но и към надеждата и любовта. Романът му проследява един преднамерен опит за едно перфидно убийство, но заедно с това е и запис на едно възкресение, което удивлява със силата на човешката воля. Романът ”Улица Игрище” впечатлява с благородството на своята хуманистична природа, защото заклеймява, без да проповядва мъст и озлобление. А това го сродява с автентичните ценности на класическата художествена литература и затова гордата и праведна крачка на Георги Илиев ще трябва да продължи и по-нататък, за да защити правото си на свое място в истинската литература, по думите на Анастасов.


◊ ИНТЕРВЮ С ГЕОРГИ ИЛИЕВ

- Гошо, в града ни си познат като изявен строителен инженер и спортен деятел (тенис на маса), завоювал за отборите ни доста награди. Откъде ти дойде идеята да напишеш роман?
- Идеята ми се зароди още преди 25 години. По това време в града ни гостуваше Николай Волев, аз се сприятелих с него и му обещах да направя за него нещо като сценарий. След толкова време той може и да е забравил за моето обещание, но аз ще му го припомня.

- Как се спазва такова обещание с толкова дълга давност?

- Не само с оптимизъм и доверие в собствените си сили. А и с още нещо, което е много важна черта на човека, а именно силната воля и свободния дух. Затова на всеки един екземпляр от книгата си собственоръчно изписах думите: „Посвещавам на всички хора със силна воля и свободен дух!”

- Четейки романа ти, човек има чувството, че описаното в него е лично преживяно, така ли е?
- Нормално е, когато човек се осмели да пише роман, разказ или стих, да е изживял събитията, описани в тях. Пък и тогава са по-истински, автентични, човешки.

- Доколко се вписваш в силно драматичните преживявания на своя герой?

- В много голяма степен. Аз съм един от героите на романа, само че под друго име. Имам намерение да напиша и негово продължение, в което всички герои ще носят истинските си имена. Ще имам още много какво да разказвам, защото съм имал много добри и много лоши моменти в живота си, но не съм корил и съдил никого досега. Именно в това се състои човешкото достойнство.

- Финалните думи на твоя герой казват същото, би ли ги повторил?

- „Светослав се обърна рязко и изтича по стълбището. Страховита бе съдбата му, си мислеше, докато се прибираше в Кунево. После, докато пътуваше с автобуса до квартирата си, мислеше: „Господи, този свят е едно игрище”. Но докато играчите в истинското игрище могат да си позволят да недоволстват от съдията, този съдия тук бе Бог или Природата, или както искате го назовете.”


Автор: Лияна Фероли
22.10.2008 г. 12:49
Посетено: 947
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6671-premiera-na-romana-ulitsa-igrishte-ot-georgi-iliev