Издания / премиери
Писателят Димитър Атанасов гостува в Силистра с премиера на две нови книги
"Запазено място" и "Храм Свети великомъченик Димитър в Старинен Пловдив"
◊ СЪБИТИЕТО
На 8 септември 2008 г., понеделник, от 17 часа
в комплекс “Данубе” – Силистра.
Юбилейна вечер на Димитър Атанасов – белетрист, драматург и журналист.
Представяне на новите книги на писателя “ Запазено място. Пиеси” и “Храм "Св. Вмчк Димитър" в старинен Пловдив”.
. С участието на литературния критик доц. Владимир Янев.
◊ ОРГАНИЗАТОРИ
Община Силистра, Дирекция “Хуманитарни дейности”, Регионална библиотека “Партений Павлович”.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА НОВИТЕ КНИГИ:
Сборникът "Запазено място. Пиеси" (ИК Жанет 45”) включва пет пиеси, съпроводени от предговор за драматургичния свят на автора от театроведа Светлана Панчева. Три от тях са поставяни в различни театри на страната - „Небесна кръчма“ през 2000 г. в Пловдив и Силистра; „Зелено“ през 2002-2008 г. в студентския театър “Алма алтер” в София (играе се седми сезон, 96 представления); „Куче в банята“ през 2004 г. в Драматичен театър – Пловдив. В периода 2000-2007 г. всички пиеси са публикувани в различни литературни издания: “Небесна кръчма” в списание „Проглед“ (1-2, Смолян, 2002); “Зелено” в сборника „Десет номинирани пиеси“ (Плевен, 2002) и в сборника „8 фестивални пиеси“ (Шумен, 2002); “Няма страшно” в сборника „13 фестивални пиеси“ (Шумен, 2003); “Куче в банята” в алманах „Света гора“ (Велико Търново, 2005); “Сметището” в Електронно списание “LiterNet” (2007) и в сборника „Десет номинирани пиеси” (Плевен, 2007).
“Драматургията на Димитър Атанасов е белязана много силно от визуалното, тя е един свят ярък, колоритен, динамичен и в общи линии строг на думи, но богат на действие и освен това населен с неочаквани и със сигурност интересни човешки характери. Свят, привлекателен с многообразието си, с подвижността и динамиката си, с една особена синкопирана стилистика, в която изскачат най-неочаквани теми, образи и визии за бъдещето.”
Светлана Панчева, театровед
“Храм “Свети великомъченик Димитър” в старинен Пловдив (ИК “Жанет 45”). Храмът е почти на 800 години, основан по времето на Асеневци. През вековете на турското робство многократно е разрушаван и опожаряван. Християни го съграждат наново из основи в лето господне 1830. По онова време във Филибето и по българските земи единствен той е с мраморен иконостас, с мраморен архиерейски трон и амвон, ваяни от брациговски майстори под ръководството на одринския художник А. Калумен. Част от иконите, датирани от ХV-ХVІ в. са запазени от старата църква. От нея са и проскинитариите с разкошна дърворезба в стила на Дебърската школа, изработени от неизвестен майстор. Друга част от иконите са рисувани от Никола Одринчанин.
През 50-те и 60-те години на ХІХ век храмът играе важна роля в борбата за независима българска църква. Той е един от първите, в който се въвежда богослужение на български език. От 1922 до 1964 г. е бил преотстъпен за ползване от руската колония в Пловдив, затова мнозина го помнят като “руската църква”. Години наред стои заключен и се руши, като се служи само понякога на храмовия празник. След дълго забвение Сдружение “Св. Димитър”, създадено през 2004 г. от 22 съименници Димитровци от Пловдив, извършва ремонт и реставрация с дарения на своите членове. Обновеният храм е осветен на Димитровден 2007 г. от Пловдивския митрополит Николай и отново е отворен за ежедневно богослужение.
Идеята и предназначението на тази книга е да събере всички по-значими писмени паметници за историята на храма. В съдържанието влизат публикации от пътеписа на Стефан Герлах до днес. Отделено е заслужено внимание на известните пловдивски хронисти, краеведи и изследователи Никола Алваджиев, Константин Моравенов, ставрофорен свещеноиконом Тома Дойков, на книжовници и историци като Космас Апостолидис, д-р Васил Пеев, Стою Шишков, Николай Генчев, на учени, архитекти и изкуствоведи от най-ново време.
Историята на църквата е свързана с българи, гърци и руси, под нея лежат костите на християни, православни братя, наши бащи и деди. Тази книга е в изпълнение на дълга да уважаваме паметта на предците, да пазим вярата и храма. Той е нашето упование, нашият общ дом. И ние трябва да го обгрижваме. Тъй както Всевишния обгрижва душите ни.
Книгата е дарение от автора-съставител и Сдружение “Св. Димитър”. Всички постъпления от нейната продажба отиват за самоиздържането на храма.
Издава се с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Димитър Атанасов (55) е белетрист, драматург и журналист. Роден е на 23 септември 1953 г. в гр. Силистра. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи в Пловдив.
Дългогодишен секретар на Клуба на дейците на културата в Пловдив. Бил е зам.-главен редактор на ежедневника в. „Глас“, шеф на екип „Култура“ в ежедневниците в. „Провинция“, в. „Пловдивски новини“ и в. „Вести“. Автор на седмична страница за театър във в. „Вести“ (1999-2001) и в. „Акцент“ (2006-2007). Журналист на свободна практика. Общински съветник. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските артисти (секция драматургия) и Съюза на българските журналисти. Негови творби са превеждани на английски, италиански, немски, френски, руски, сръбски и турски език.
Автор на книгите:
. „Пентакон“, сборник разкази и новели, ДИ „Хр. Г. Данов“, 1988;
. „Тарпани“, роман, ДИ „Хр. Г. Данов“, 1992; 2010;
. „Изкуството като спасение“, автор-съставител, ИК „Вион“, 1996;
. „Среднощни портрети“, сборник, ИК „Хермес“, 1996;
. „Сметище за надежди“, роман, ИК „Летера“, 1996;
. „Милим Божне ле, Коладе ле“, сборник коледни песни, съставител, ИК „LiterNet“, 2004;
. „Вернисаж”, стихове, издателство „IМN”, 2007;
. „Храм Свети великомъченик Димитър” в Старинен Пловдив”, автор-съставител, ИК „Жанет 45”, 2008;
. „Запазено място”, сборник пиеси, ИК „Жанет 45”, 2008.
Носител на наградите:
. Голямата награда за белетристика „Южна пролет 1989“ - за дебютната книга „Пентакон“;
. Трета награда в националния конкурс за роман на ДИ „Хр. Г. Данов“ (1990) - за романа „Тарпани“;
. Наградата „Пловдив“ (1993) - за романа „Тарпани“;
. Националната награда „Светлоструй“ (1993) - за романа „Тарпани“;
. Номинация за националната литературна награда „Огнище“ (1996) - за романа „Сметище за надежди“;
. Номинация в националния конкурс за нова българска драматургия на фондация „Концепция за театър“ (2000) - за пиесата „Зелено“;
. Поощрителна награда „Иван Радоев“ (2001) в националния конкурс за българска драматургия на Министерството на културата и ДТ „Иван Радоев“, гр. Плевен - за пиесата „Зелено“;
. Голямата награда за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен (2001) - за пиесата „Зелено“;
. Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен (2002) - за пиесата „Куче в банята“;
. Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен (2003) - за пиесата „Няма страшно“;
. Награда за драматургия „Одеон“ – Сдружение на артистите “Адаптация”, Пловдив (2005);
. Номинация за драматургия в националния конкурс за наградата „Иван Радоев“, Плевен (2007) – за пиесата „Сметището“;
. Годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели (2007) - за пиесата „Сметището”.
Автор:
Публикация:
04.09.2008 г. 11:39
Посетено:
1250
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6397-pisatelyat-dimitar-atanasov-gostuva-v-silistra-s-premiera-na-dve-novi-knigi