Спомен за Емил Главанаков и Иван Маринов. Премиера в Радио Варна

ММФ Варненско лято 2008

◊ СЪБИТИЕТО

Община Варна – Дирекция Култура и духовно развитие,
Радио Варна,
Оперно-филхармонично дружество – Варна
представят

премиера на компактдисковете

Спомен за диригента Емил Главанаков
Иван Маринов – диригент и композитор

2 юли 2008, 19.00 ч.
Радио Варна, Концертно студио

◊ ПОВЕЧЕ

Емил Главанаков
90 години от рождението му

През 2008 г. Варна отбелязва 90-годишнината от рождението на големия майстор на диригентската палка Емил Главанаков (1918-1978). Започнал да учи цигулка от ранна възраст при Тодор Торчанов, Емил Главанаков завършва Теоретичния факултет, специалност виола при Стефан Сугарев и композиция при Веселин Стоянов в Държавната музикална академия София (1942). Започва професионалната си дейност като цигулар в Царския военно-симфоничен оркестър, като продължава след това в Софийската филхармония. В годините 1947–1950 завършва новооткрития клас по оркестрово дирижиране в ДМА. От 1950 г. е диригент на Варненския симфоничен оркестър (създаден през 1946 г.), а от 1956 до 1975 г. е негов главен художествен ръководител. Сред големите му постижения като диригент-симфоник са симфониите на Моцарт, Бетховен, Берлиоз, Брамс, Брукнер, Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Ал. Райчев. От 1952 г. Емил Главанаков започва да поставя и ръководи като диригент и някои от постановките на Варненската народна опера (създадена през 1947 г.): „Бал с маски” (Верди), „Дама Пика” (Чайковски), „Кармен” (Бизе), „Хофманови разкази” (Офенбах), „Сорочински панаир” (Мусоргски), „Юлска нощ” (П. Хаджиев) и др. Емил Главанаков е осъществил многобройни записи с Варненска и Софийска филхармонии, гастролирал е в Чехия, Полша, Русия, Германия и др. Удостоен е с орден „Кирил и Методий” I ст.

С дейността на Емил Главанаков като диригент – задълбочено-всеотдайна и творчески-отговорна - е свързан периодът на развитие и израстване на Варненския симфоничен оркестър до равнището на елитните симфоничнооркестрови състави на България. Особено показателни в това отношение са изявите на оркестъра на Четвъртия, Петия и Шестия Национални прегледи на държавните симфонични оркестри. Константин Илиев: ”Със своя концерт Главанаков даде повод да се говори за диригентско майсторство у нас.” Венелин Кръстев: „На всички прегледи варненци са показвали винаги стабилно художествено равнище. Впрочем от такъв взискателен диригент като Емил Главанаков друго не би могло да се очаква”.

***
„Фантастична симфония” от Хектор Берлиоз (1803-1869) е сред утвърдените интерпретаторски върхове на Емил Главанаков като диригент, негово коронно постижение. Главанаков: „Колкото по-често ми се е случвало да дирижирам „Фантастичната” или кое да е друго значимо музикално произведение, винаги съм запазвал прелестта от първата си среща с него, дори нещо повече – при всяка нова среща то ми изглежда още по-прекрасно.” Поредната среща на Емил Главанаков и варненските симфоници с безсмъртната творба на френския романтик, която предлагаме на слушателя в първия диск от програмата в документален запис, разкрива по недвусмислен начин необичайното умение на диригента за нови и нови прочити на произведението. По повод представянето на варненци и Главанаков на поредния национален преглед на симфоничните оркестри, критичката Розалия Бикс пише „... за неговата (на Главанаков – Р.Ст.) странна, сякаш заземена „Фантастична симфония”, в чиято непоклатима конструктивна схема (с „прогонени кошмари”) чудесно се проявиха инструменталистите от дървената духова група...” Ще поясня това за „кошмарите”: съгласно литературния сюжет на симфонията, нейният герой – нещастно влюбен и поел упойващи средства – блуждае сред видения. Но в тази си интерпретация на симфонията (от Петия национален преглед на държавните симфонични оркестри – 1969 г.) Главанаков очевидно се е бил насочил към друг тип тълкуване, по-малко романтично и по-„естествено”. Във всеки случай, по-свежо и приятно изпълнение на трета част („Сцена в полето” ) аз май не съм слушала...

***
Във втория диск, наречен „Фрагменти”, предлагаме части от изпълнения на произведения, които диригентът е осъществил съвместно с колектива на варненската опера и с изтъкнати инструменталисти, певци и състави. Измежду многобройните радиозаписи на Главанаков (почти всичките документални) подбрахме тези, първо, поради относително малкото звукови проблеми в тях (некачествен звук, кашляне и пр.), и второ – поради прекрасните изпълнителски постижения на варненските оперни певци от зората на съществуването на колектива като държавен (запис на спектакъл на постановката на операта „Бал с маски” от 1957 г.), на водещите български музиканти Николай Гяуров (Ария на крал Филип из операта “Дон Карлос” - Верди, изпълнение от програмата на фестивала “Варненско лято”, 1966 г.) и Иван Дреников (Първа част из Концерт за пиано и оркестър № 4 от Бетховен, изпълнен през 1977 г.) и на гостуващия във Варна Академичен руски хор с диригент Ал. Свешников, сътрудничил при изпълнението на кантатата „Александър Невски” от С. Прокофиев (1891-1953). Наред с насладата ни от тяхното музикантско умение ще успеем да отбележим и майсторството на Емил Главанаков като оперен диригент, като художествен ръководител на изпълнение на кантатно-ораториална творба, както и в амплоато му на акомпанятор, умеещ да увлече оркестъра в отзивчиво партньорство на солистите.

                            Автор на текста:
                            проф. Розмари Стателова
                            доктор на изкуствознанието
                            (Институт за изкуствознание – БАН)

Спомен за диригента Емил Главанаков (1918–1978)
. CD І Берлиоз - Фантастична симфония
Хектор Берлиоз (1809–1869) – “Фантастична симфония”, изп. Варненска филхармония (документален запис от 20.02. 1969 г.) – 52:13 мин.
Първа част: Мечти, страсти Largo - Allegro agitato e appassionato assai
Втора част: Бал Allegro non troppo
Трета част: Сцена в полето Adagio
Четвърта част: Марш към ешафода Allegretto non troppo
Пета част: Нощта на Сабат Larghetto - Allegro
. CD ІI Фрагменти
1. Ludwig van Beethoven (1780–1827) – Концерт за пиано и оркестър № 4, първа част Allegro moderato изпълняват Иван Дреников и Варненска филхармония (документален запис от 22.04.1977 г.) – 18:25 мин.
2. Джузепе Верди (1813–1901) – операта “Бал с маски” – второ действие, изпълняват оркестър и хор на Варненска опера, солисти: Станка Николова, Лиляна Чорбаджийска, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов (документален запис от 1957 г.) – 26:20 мин.
3. Джузепе Верди (1813–1901) – ария на Филип ІІ из операта “Дон Карлос”, изпълняват Николай Гяуров – бас и Варненска филхармония (документален запис от 14.07.1966 г.) – 9:00 мин.
4. Сергей Прокофиев (1891–1953) – кантата “Александър Невски” – финал, изпълняват Варненска филхармония и Държавен Академичен руски хор с диригент Алексадър Свешников (документален запис от 17.06.1975 г.) – 5:00 мин.
Общо времетраене: 59'10''

80 години Иван Маринов
Иван Маринов - диригент, композитор, преподавател и общественик (София, 17 октомври 1928 – София, 26 февруари 2003) завършва Държавната музикална академия – София (1955). Учи композиция при Веселин Стоянов и Парашкев Хаджиев и дирижиране при Марин Големинов. Специализира при Франц Конвични в Берлин (1957). Работи като главен диригент на Пловдивската опера (1962-1966), диригент на Софийската и Русенската опери (1966-1978), на Държавната опера в Анкара, Турция (1976-1977), главен диригент на Варненската филхармония (1978-88), на Софийската опера (1987-91). Дирижирал е в различни страни в Европа, Канада, Мексико, САЩ. Член на журито на Международните диригентски конкурси “Караян” и “Фителберг”. Лауреат е на Световния младежки фестивал в Москва (1957), конкурса по композиция “Кралица Елизабет” - Белгия (1956) и на републикански фестивали.

Иван Маринов е автор на симфонична музика, на кантати и други произведения за глас и оркестър, на камерни произведения; хорови, детски и естрадни песни, както и на музика към филми и театрални постановки. Носител е на почетната “Амфора” на Миланската скала, “Златната кама” на Берлинските празнични дни, както и на награди от международния фестивал за забавна песен “Златният Орфей”. Удостоен е с наградата на София и орден “Св. св. Кирил и Методий”, I степен. Секретар на Съюза на българските композитори (1968–1972). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972–1975). Председател на Националния съвет за музика (2001–2003). Във Варна е реализирал голям брой концертносимфонични програми, последната от които на откриването на Международния музикален фестивал «Варненско лято» през 2001 г. Във Варненската опера е диригент-постановчик на операта «Джани Скики» от Джакомо Пучини и балета «Любовна магия» от Мануел де Файя (1986).

Иван Маринов за себе си, за изкуството и за времето, в което живееше

За управлението на културата
Във времето, когато заемах ръководна длъжност, държавата беше обърната с лице към проблемите на културата. Тогава чрез широкото разпространение на художествената самодейност се даваше възможност на много хора да общуват с изкуството и да превърнат по-висшите му форми на проява, т.е. професионалното изкуство, в своя потребност. За съжаление, при нас показността на художествената самодейност вместо да стане средство към приобщаване към високата култура, постепенно се превърна в самоцел.

За високото и ниското изкуство
В момента у нас истинската художествена култура е лукс, а масово нейната стойност се определя от парите и се разпространява най-достъпното, което не изисква никакви мисловни усилия или не предизвиква истинско вълнение. Голямата разлика от времето, когато бях активно ангажиран с управлението на културата, е, че се ръководихме от идеята за голямата нравствена стойност на изкуството, която е помръкнала в западните общества още преди години под натиска на комерсиалността и елементарното забавление.

За националните прегледи на симфоничните оркестри
На националните прегледи на симфоничните оркестри съществуваше изискване програмата да съдържа три вида произведения: от музикалната класика или романтизма; съвременно произведение на 20 в. и българска творба. Прегледите са по-особен вид фестивали, доколкото се дава преимущество на оценяването. Варненската филхармония например през 1984 г. на Националния преглед на симфоничните оркестри беше носител на трета награда с изпълнението на увертюрата “Леонора” от Бетовен, “Песен за земята” от Густав Малер и Концерта за цигулка от Милко Коларов със солист Минчо Минчев.

За младите таланти и оценките на художествените творци
В управлението на културата в България, много преди да вляза в тази система, беше поставен сериозен акцент да се издирят младите таланти. Създадените музикални училища каптираха тези живителни сокове, които нашата нация раждаше. Младите изпълнители бяха привлечени от големите възможности за реализация, които им осигуряваше държавата. Професионално музиката се упражняваше в 15 оркестъра, 7 оперни театри и в ръководството на многобройните самодейни състави. Най-големият проблем за тяхната реализация беше не толкова дали ще им бъде осигурена работа, а разпределението, чрез което бяха насочвани. Младите искаха сами да избират къде да работят.

При социализма, според мен, имаше нещо, което беше дълбоко сбъркано – а именно – социализмът се мъчеше да измести закона за естествения подбор. Грижата за неможещите у нас изместваше грижата за можещите. Уравниловката беше един тежък проблем, защото се лишаваха от законно самочувствие хората, които имаха основание да го имат. От друга страна, се даваше фалшиво самочувствие на хора със скромни възможности.

Критиците имаха много платформи, места за изява. Сега липсата на критика не се състои в това, че няма кой да плати, а в това, че редакторите на изданията имат други тематични интереси, които се ръководят от непосредствените повърхностни социални потребности. Тогава беше въпрос на престиж един вестник да има становище спрямо определено художествено събитие.

Иван Маринов (1928-2003) – композитор и диригент
документални записи

1. Любомир Пипков (1904-1974) - Симфония за струнен оркестър № 4 оп. 74 изпълнява Варненска филхармония, диригент Иван Маринов (1979) - 21'40''
Първа част allegro non troppo
Втора част lento
2. Густав Малер (1860-1911) - симфония за тенор, алт и симфоничен оркестър Песен за земята, изпълнява Варненска филхармония, диригент Иван Маринов, солисти Христина Ангелакова, Димитър Беров (1984)- 28'25''
Шеста част Прощаване
3. Клод Дебюси (1862–1911) Ноктюрни, изпълнява Варненска филхармония диригент Иван Маринов (1987) – 6'10''
Втора част Празници
4. Иван Маринов (1928–2003) вариации за оркестър Фантастични сцени, изпълнява Варненска филхармония (1974), диригент Емил Главанаков – 20'

Общо времетраене 76'20''

• Изданията са осъществени по поръчка на Община Варна и със съдействието на Българско национално радио и Оперно-филхармонично дружество - Варна.
. Изпълнителен продуцент: Любомир Кутин
. Музикални редактори: проф. д-р Розмари Стателова и Станислав Ушев
. Оработване и мастериране на записите: Кремена Георгиева
Варна 2008
Варна – кандидат за европейска столица на културата
Панорама Следи
Колекция Музикално изкуство

Автор:

ОФД - Варна

Публикация:

01.07.2008 г. 16:00

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Радио Варна Варна Премиера Спомен

Посетено:

2596

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6182-spomen-za-emil-glavanakov-i-ivan-marinov-premiera-v-radio-varna