Издания / премиери

Представяне на "Полюшвана от вятъра мишена" от Йордан Кръчмаров

И "потънали до колене от срам" го чуваме

Представяне на "Полюшвана от вятъра мишена" от Йордан Кръчмаров


◊ СЪБИТИЕТО

Община Добрич,
Сдружение на писателите,
Читалище "Йордан Йовков"

ви канят на

представянето на стихосбирката "Полюшвана от вятъра мишена" от Йордан Кръчмаров

На 17 юни 2008, от 19 часа,
в ДТ "Йордан Йовков" - Добрич
(камерна зала)


◊ ЗА КНИГАТА

Откровенията са страдания
Из предговора към книгата

Лириката на Йордан Кръчмаров е голямо национално литературно явление. Това е така, защото неговите стихове не са кабинетни, родени от интелектуални затрупвания, а са създадени от изригвания на душата, която става вместилище на универсалните и космическите конфликти и тенденции.

Убеден съм, че този творчески свят ще разтърсва много души, ще разрушава стари максими и закостенели съзнания и на тяхно място ще се родят другите, истинските неща от живота ни. Лириката на Йордан Кръчмаров доказва, че на Балканите творецът е водач на народното стадо, защото нямаме ли тези духовни мъдреци и жреци, тогава ще загубим безвъзвратно себе си, идентичността и феномена си като личности, народ и нация.
Драгомил Георгиев

Тази книга е плод на нашата благодарност към поета Йордан Кръчмаров. Тя е поздрав към Княза на духа, който някога беше наш приятел, участник и свидетел на поетичните ни радости и скърби, казано кратко - запои. Но замина отвъд и навярно е поседнал в някоя кръчма край Млечния път и забавно рецитира прекрасните си стихотворения. Всъщност той и сега си остава наш приятел, защото не си е отишъл от сърцата ни. И защото стиховете му продължават да разказват мъдрата приказка на живота. А в спомените ни остава винаги такъв - усмихнат като дете и добър като юлско утро... ще разгърнете страниците на тази книга и ще се уверите сами.
Сашо Серафимов


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

Живот в дати и събития

1948–1967
Роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното си село, в Добрич и Балчик. Първи поетични опити. Води с прекъсване дневник (1963–1985).

1968–1970
Матрос във Варна. Първа публикация – стихотворния цикъл “Реквием” във в. “Димитровска вахта” от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника “Вечери в кубрика” (1969) с откъс от поемата “Море”. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в осиротялото си семейство.

1971-1981
Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското черноморско крайбрежие - любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата “Яйлата” при с. Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла “Зора след зора” (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и романи. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна), Георги Бояджиев и др.

1982–1986
Става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието “Битова техника” – Добрич. Приятелство с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания. През 1984 г. с голям успех е представен рециталът на добричките поети “Как да гледам слънцето” в НДК от млади актьори. Повече от стиховете в литературната композиция са негови. В началото на 1986 г. в идателство "Народна младеж" – София, излиза поетичният сборник “Общежитие”. В него участва с цикъл “Цялото ми богатство”.

На 16 май 1986 г. към 20.00 ч., на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт. Погребан е в родното си село.

Изцяло със съдействие на приятелите му по перо от Добрич излизат посмъртно поетичните му книги:

. “Нощен залив” (1987) - издателство “Георги Бакалов” - Варна
. "Сол за живите" (1992) ИК “Елка Няголова”
. “Риза за Христос” (1993) ИК “Синтез” - София
. “След XX века” (1998) ИК “Сребърен Лъв” – София

                                                
◊ ДУМИ ЗА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

“Сърцето на един поет не издържа. Колко преждевременни ипророчески смърти се мъчеха да ни събудят със своя дрезгав траурен звън през дългата нощ на мълчание. Бяхме свикнали с мрака. Бяхме свикнали с мълчанието. Бяхме свикнали с голямата лъжа. Преструвахме се, че не чуваме. И сърцата ни закоравяха от лицемерие. Но сърцето на този поет не издържа. Пукна се като кърваво цвете. В шумотевицата от лъжи тази смърт не бе чута. Но поетът проговаря от гроба си.
И “потънали до колене от срам” го чуваме – в тези дни на безмилостна алчност ни оглушава неговият самотен и безкористен вик:
"- Господи! Вземи последната ми риза…"
Стефан Цанев, 1986 г.


“…Към полунощ Йордан Кръчмаров, който бе дошъл от родното си село Гурково, взе да декламира. О, с блесналите си очи, брадат, рошав и разкопчал протритото си сетре, той приличаше на млад сатир! За пръв път слушах стихотворението му „Кози след дъжд”:
Царствено стихотворение, всеки би го сложил в избраното си томче, то би украсило всяка поетическа антология.
Знаел ли е този полугладен несретник, този провинциален бохема, тази незлобива птичка божия, че е инструмент за поезия? Тревожел ли се е, че го няма в списъците за панегирици, за награди, за пътувания в чужбина, даже в списъците за поругание го няма? Стряскали ли са го пропастите между литературния живот и литературния процес, хайките срещу творческите открития, йерархическите ценностни скали, или дори не е подозирал за тях? Може би никога няма да узнаем отговора на тия въпроси, едва ли е нужно да го узнаваме, но явно и той е имал своите си кръстни мъки. Имал ги е, защото щеше ли иначе през май 1986 – в разгара на пролетта, - щеше ли, навършил-ненавършил 38 години, инфарктът да го срази насред улицата? Така, както е живял, така, както е писал, така простичко е и умрял: внезапно, без предисловия, без официалности. За да се нареди невинно сред князете на духа, които започват да живеят едва подир смъртта си.
Мир на праха ти, повелителю на небесните стада!"
Георги Марковски, 1988 г., сп. “Пламък”


“…Сега, когато чета поезията му, неговият образ се ражда пред мен – по-ярък от оня, който живописваха неговите приятели. Защото е образ,  видян не отвън, а извиращ от самата душа на неговите песни.
В неговата волна житейска позиция има нещо от традицията, очертана от Вийон до Сергей Есенин и Раде Драйнац. Подобна резигнантна песенност е позната и на българската литература – от механата на Ботев и бохемските нощи на Димчо Дебелянов до песенните резигнации на Славчо Красински, от тъжната добруджанска “Пътека” на Пеньо Пенев до лирическите запои на Христо Банковски…”
Светлозар Игов, 1988 г.
Автор:
11.06.2008 г. 18:18
Посетено: 703
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6067-predstavyane-na-polyushvana-ot-vyatara-mishena-ot-yordan-krachmarov