Издания / премиери

Премиера на "Гръцката махала Вароша – духът на древна Варна"

Нова книга от поредицата “Културни маршрути по българското Черноморие”

Премиера на "Гръцката махала Вароша – духът на древна Варна"


◊ СЪБИТИЕТО

На 9 юни 2008 от 18 ч.
в Концертното студио на Радио Варна

Премиера на книгата "Гръцката махала Вароша – духът на древна Варна" от проф дин Румяна Михнева и доц. д-р Людмила Стоянова

Книгата е от поредицата “Културни маршрути по българското Черноморие” на изд. на ВСУ “Черноризец Храбър”, 2008 г.

. Водеща Виолета Тончева


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Проф. дин Румяна Михнева и доц. д-р Людмила Стоянова предлагат на една много широка аудитория с разностранни интереси своя великолепен труд “Гръцката махала Вароша – духът на древна Варна”, изд. на ВСУ “Черноризец Храбър”, 2008 г. С академична прецизност, но и с любов към родния град, наследил хилядолетни култури – от тракийската цивилизация до днес, те изследват най-старата му част – Гръцката махала, наричана още Варош или Варуш. Тук е било ядрото, както на античния Одесос и на средновековния български град, така и на османската крепост и на родената в края на 19-ти век модерна Варна.

“Често това място е било оценявано от гледна точка на етническата принадлежност на жителите му през епохата на Възраждането, когато конфронтацията между българи и гърци достига до кулминацията си, но това градско пространство не може да се разчлени във времето, то е сърцето на града и може да живее единствено ако съхрани целостта си. В този най-стар квартал на Варна можем да видим като на лента хилядолетната история на един типичен морски град. Следите на неговото величие, страдание и греховност са недотам явни, но все така пазят духа на една силна евро-средиземноморска културна традиция”, отбелязва Румяна Михнева.

Книгата, структурирана в две части с подраздели, носи подчертано енциклопедичен характер в стила на модерните автори на подобни четива – исторически коректно, но максимално синтезирано, образно, но винаги в сравнителен контекст, вгледан внимателно в съотношението между локалното и глобалното. В първата част “Градът в пространствата на историята” Людмила Стоянова проследява историята на Варна в 7 глави: “Гръцкия полис”, “Римският град”, “Варна през средните векове”, “Варна при османците”, “Градът на прага на модерността”, “Следосвобожденското прераждане – нашата Варна”, “Градът през отминалия век”. Втората част “Махалата – местата на паметта” води читателя по четири маршрута: “Улиците, портите, площадите, чешмите и къщите на Вароша” (I м.), “Античните паметници, храмовете и музеите в Гръцката махала” (II м.), “Чужденци и дипломати в спомените на града” (III м.) и “Градината и градът” (IV м.), в които духът на Варна и варненци буквално възкръсва пред очите ни.

Автор на встъпителните “Въпроси и отговори” и на Първи, Втори и Трети маршрут е Румяна Михнева, автор на Първа част и Четвърти маршрут е Людмила Стоянова. Книгата, по тяхно признание, “не е туристически пътеводител, макар че може да служи за такъв, не е и традиционно научно изследване, макар да отразява познатото на историците до момента, а по-скоро опит за една историческа география или научна импресия за миналото”.   

Публикувана в издателството на ВСУ “Черноризец Храбър” в поредицата “Културни маршрути по българското Черноморие”, книгата представлява едно наистина забележително четиво, което показва как трябва днес да се изследва и интерпретира историята. Книгата освежава историческата ни памет, добавя нови знания, запълва празноти, акцентира върху приемствеността, толерира мултикултуралността и генерира не регионално, не шовинистично, а естественото ни национално самочувствие на хора, наследници и носители на духа на древна Варна.


◊ ЗА АВТОРИТЕ

Проф. дин Румяна Михнева

Професор във ВСУ “Черноризец Храбър” и изп. директор на Национално движение "Българско наследство".

Родена на 10.11.1949 г. във Варна. Завършва френската езикови гимназия в София и Софийския университет - история със специализации по История на Византия и балканските народи и История на България, и втора специалност философия. Работи в Министерството на културата в сферата на опазване на българското културно наследство, Българска академия на науките - Институт по балканистика и Варненския свободен университет. Доктор по история в Московския университет "М. В. Ломоносов" и доктор на историческите науки от 2003 г.

Преподавател по балканска, нова обща история и история на Русия. Чете лекци по организация на опазване на наследството и културен туризъм в Плодивския и Югозападния университет. Ръководи научни проекти в сферата на културното наследство и туризма. Създател на серия от научно-популярни филми за културното наследство на Черноморието и България, получили признание на международни фестивали.

Между 1993 и 2001 г. заема редица ръководни академични длъжности във ВСУ "Черноризец Храбър". Създава във Варна първата в България специализация по културен туризъм и специалността “Европеистика” във Варна. От 2006 г. е експерт на ЮНЕСКО и член на група от 15 експерти, включени в Международен комитет за ревизия на научните програми на ЮНЕСКО (Големи програми ІІ и ІІІ) с мандат на генералната асамблея да разработи новите насоки на научните програми на Световната организация.

Изследовател и преподавател, ръководител на теренни експедиции и летни университети по опазване на наследството. Автор на 5 монографии, 2 учебника за средните училища, редица студии и статии. Владее френски, английски, руски, немски.


Доц. д-р Людмила Стоянова
Преподавател по история на литературата във ВСУ “Черноризец Храбър”

. 1972 г. – Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност "Немска филология".
. 1973–1977 – Преподавател по Български език и литература в Пета гимназия - Варна
1978–1979 - Специализира Теория на литературата в СУ „Кл. Охридски”
. 1979–1983 – Преподавател по История на литературата в Института за културно-просветни кадри  - Варна
. 1984–1997 - Директор на Универсална научна библиотека „Пенчо Славейков” – Варна
. 1984 - Участва в международна славистична конференция: „Байка и мит – корени научне фантастике” в Сръбската академия за наука и изкуства, Белград.
. 1985 – Защитава дисертация по История на литературата в БАН
. 1989 – Участва в семинар по библиотекознание в Одеската държавна научна библиотека
. 1996 – Получава годишната литературна награда за принос в историографията на българската фантастика:  „Гравитон” – за добро въображение и доброта на въображението”
. 1997 – Хабилитация в БАН (доцент по Българска литература)
. 1997 - Участва в семинар „Новите информационни технологии и библиотечната практика” в Британската
национална библиотека - Лондон
. 1997–2008 - Преподавател по история на литературата във Варненски свободен университет „Ч. Храбър”
. 1998 - Лектор в Летен семинар на СУ „Св. Кл. Охридски” за чуждестранни българисти и слависти във Варна
. 1999 - Лектор в летен семинар на СУ „Св. Кл. Охридски” по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти в гр. Банки
. 1999 - Избрана за член на Сдружението на българските писатели
. 2000 - Избрана за член на редколегията на регионалното издание за култура, изкуство и литература – Варна, в. КИЛ
. 2003 - Спечелва конкурс на Национален фонд „Култура” за издаване на научнопублицистична книга

Членува в Сдружението на българските писатели, клуб „Отворено общество, клуб „Сороптимистинтернейшънъл”. Владее немски, руски, английски.

Автор е на над 20 студии по история на литературата. Сътрудничи с литературнокритически статии, научни съобщения, рецензии и преводи в сп. "Литературна мисъл", "Септември", "Пламък", "Демократически преглед", „Съвременник”, "Език и литература", в алманасите „Простори” и „Море” и във вестниците "Литературен форум", "КИЛ" , „АБВ”, „Век 21” и др.  Редактирала е биобиблиографски издания на Универсална научна библиотека "Пенчо Славейков" - Варна („Йордан Бадев”, „Димитър Шишманов”, „Пенчо Славейков”, „Българска фантастика”, „Българска литература на чужди езици” и др); съставител е на сборници и автор на предговори към поредицата "Галактика" на Варненското държавно издателство.
Автор: Виолета Тончева
09.06.2008 г. 14:07
Посетено: 1165
Етикети: Варна, Премиера
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6045-premiera-na-gratskata-mahala-varosha-duhat-na-drevna-varna