"На чисто" - стихове от проф. Георги Едрев

◊ СЪБИТИЕТО

Георги Борисов
Директор на издателство “Факел експрес”
и
проф. Георги Едрев
автор на поетичната книга

“На чисто”

Ви канят

на
нейната премиера
и чаша вино

С участието на актьорите
Невена Мандаджиева и Руси Чанев

10 юни 2008 (вторник), 18 часа
Клуб “Лаваца”, бул. “Витоша” 13 (на ъгъла с ул. “Алабин”)


◊ OT СТИХОСБИРКАТА

Сняг

Вечерта заваля.
Побеляха дърветата.
И градът побеля,
всички улици светнаха.

Тежки, сиви мъгли
далеч вятърът просна.
Бяло чудо вали –
сякаш Бог ни докосна.


◊ ЗА СТИХОСБИРКАТА

Владислав Тодоров:

Тези стихове те хващат неусетно, защото някак отдалеч и съвсем ненатрапчиво ти говорят за невъзможния ти друг живот, който си се надявал да живееш, за невъзможния ти друг роден край, друг роден град, друг реален свят, друг стар приятел – за това, че е могло да бъде друго с теб. Поезията е свобода, но не за да се самоизмислим, а за да си простим това, което сме, каквито и да сме – пошли мечтатели, неохотни предатели, блудни избиратели, галантни ласкатели. Чета тези стихове и си прощавам за това, което съм – и по-леко дишам мъглата в старата махала, с тъга прегръщам парцаливата тълпа, любувам се на безликата сивота. Помня се щастлив с червената си връзка, помня се красив с цигарката в „Бразилия”, помня се свободен пред „Александър Невски” – пукаше ми, сега не. Е, все някой трябва да живее този мой сладко кисел живот и тази книга ми помага да го правя аз, а не някой мой измислен друг.

Георги Борисов:

Тази книга се роди пред очите ми.

Всичко започна от няколко стихотворения във вестника на Българския лекарски съюз “Quo vadis”, което моят стар приятел Владко Янев разлисти пред мен една вечер след кана вино.

Не бях срещал никъде името на автора, но това, което прочетох, издуха като амоняк виното от задръстената ми с книжнина глава.

Мигновено се обадихме на Едрев и си определихме среща, на която след няколко дни той донесе още стихове.

Оказа се, че е професор по уши, нос и гърло, общоизвестен  хирург, директор на Транспортна болница в София.

Загледах се в ръцете му с детински овал и млечнобели конусовидни пръсти. Бяха в пълен контраст с името му. Едрев улови погледа ми и леко притеснен поясни: “Така по-добре се оперира”.

Веднага си представих как се надвесва над ухото ми, ловко провира през него тясната си като хартиена лодчица длан и стига до мозъка ми.

Такива са и стиховете му – къси, ясни и чисти, но стигат направо до душата ти. Или  до мозъка. Ако ги имаш, разбира се.

По онова време Едрев беше сбрал вече петнайсетина стихотворения за книга и под напора на възторжени негови пациенти  комай беше склонен да я издаде – колкото да му се махне от главата, да се освободи и от това гайле. Категорично се възпротивих и той изненадващо лесно за мен се съгласи. Така в продължение на месец всяка сутрин получавах по едно стихотворение, преписано на компютъра от неговия колега доцент Янев.

Гълтах на един дъх стихотворението (както между другото се чете и цялата книга “На чисто”), подчертавах отделни  думи или куплети и на следващия ден получавах нови с поправените стари.