Премиера на романа "Онлайн самота" от Марияна Минчева

◊ СЪБИТИЕТО

На 25 април 2008 г. от 18.00 ч. в Концертното студио на Радио Варна ще се състои премиерата на романа "Онлайн самота” от Марияна Минчева, изд. “Стено”, 2008, Варна.

За книгата ще говори доц. д-р Людмила Стоянова от ВСУ “Черноризец Храбър”, актьорите Петя Петкова и Пламен Георгиев ще представят откъси от увлекателния разказ за едно виртуално запознанство с реални последици.

Водеща Виолета Тончева.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА МАРИЯНА МИНЧЕВА

Марияна Минчева е родена в Балчик през 1959 г. Завършва ВИНС във Варна и ВПИ в Шумен. Заслужил майстор на спорта по академично гребане с четвърто място на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Финансист в Министерството на правосъдието.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА РОМАНА

Марияна Минчева:
Написах романа “Онлайн самота” заради някакъв порив, не знам колко време ще ме държи...

И заради виртуалното общуване, което вече е част от реалния живот и често не завършва безнаказано...

Защото

Понякога много неочаквано, понякога не толкова неочаквано, но винаги, със сигурност най-малко веднъж в живота ни, нахлува буря. Понякога бурята е мрачна и огненометежна. Понякога е лятна и носи след себе си много пушилка и ситен пясък, но при всички случаи е съпроводена с усещане за опустошение…

Понякога с месеци, дори с години не можем да се отърсим от тътена, който е оставила някъде дълбоко в душите ни. Понякога се правим на силни и поставяме въздушни бариери там, където никой не може. Ако сме допуснали бурята да ни връхлети по пътя към нашето “утре”, ако сме оставили бурята да докосне “полета” ни, ако не сме били готови да “се скрием” от ударната ù вълна, няма начин да не сме паднали… Дали сме обелили колената си, дали сме забили леко вирнатия си нос в земята, дали сме стъпали накриво, или направо сме се строполили на земята, като най-зрелия плод от дървото през най-благодатния период, няма значение. Най-същественото е, че сме изпитали болката.

Казват, че най-силна е болката от казаната дума. Казват, че забравяш болката от падането. Казват, че “времето” е единственият лек против болката. Не съм чула обаче някой да казва колко е дълбока раната и дали не остава завинаги… Може би раната е там, където никой не подозира? Може би точно там е скрита същността ни? Може би точно тази рана ни прави по-добри или по-лоши занапред?...

Искам да изтупам праха от роклята си, искам да измия пясъка от лицето си, искам да чувам най-нежния тон на сърцето си, който ме кара да се усмихвам, а не да чувствам болката от раната след падането в бурята...

Когато бях на 10 години бях сигурна, че един ден ще напиша книга. Често срещана детска мечта за моето поколение. Не знаех само каква щеше да бъде темата, а най-малко съм мислила, че ще напиша нещо, в което аз ще бъда един от героите. Не съм и подозирала, че ще отделя 3 години от живота си, за да поддържам една по-малко натурална и повече виртуална връзка с един чуждоземен “митичен” мъж от... Дори и през ум не ми е минавало, че един sms от “снощи” ще провокира подсъзнателното ми убеждение, че точно за това ще седна и ще напиша оная книга от детските ми въжделения…

Когато се обръщах към себе си, винаги се виждах с развят шлифер на аерогара. Обичах пътуванията, свободата, простора, неизвестността… Сънувах, че летях, а събуждането ме караше да стъпя здраво на земята. Последното не винаги ми носеше усещането за стабилност. Трябваше непрекъснато да убеждавам себе си за несъответствията между съня и реалността, нямах време за лирични отклонения в най-високата точка на тялото си.


Виолета Тончева:
"Така пределно откровено започва този роман, който не само регистрира, но и интерпретира случващото се и пребивавайки едновременно отвътре и отвън, практикува по един завиден начин двете гледни точки – на героя и неговия коментатор...  Критичната дистанция към самия себе си е може би най-трудната дисциплина в личната житейска отсечка, но Марияна Минчева знае как да се справи. Въпрос на принцип. Можеш ли го, то го можеш навсякъде - както в спорта, така и в литературата. Поне за Марияна Минчева е така. Затова препоръчвам нейната “Онлайн самота”.