Съвременно българско изкуствознание

◊ СЪБИТИЕТО

Институтът за изкуствознание при БАН
организира представяне на изданията си от 2007 г.

Събитието
Съвременно българско изкуствознание

ще се състои на

25 февруари 2008 г. (понеделник), от 18.00 ч.
в Съюз на архитектите в България, ул. Кракра 11,  Зала 1

Свои книги ще представят издателствата:
. Институт за изкуствознание,
. АИ "Проф. Марин Дринов",
. УИ "Св. Kлимент Охридски",
. УИ "Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново,
. Балканмедиа,
. ИК "Алтера",
. ИК "Мелани",
. ИК "Фигура",
. Панорама,
. Пенсофт и АРС Милениум МММ,
. "41Т"


◊ ИЗДАНИЯТА

Сборници

Изкуствоведски четения 2007. София: Институт за изкуствознание, 2007, 432 с., 54 ч.б. ил., 56 цв. ил.
. Сборникът представя доклади от петата научна конференция на Института за изкуствознание, в която участват учени от различни области на хуманитаристиката. Статиите засягат актуални проблеми на изобразителното изкуство от различните му периоди, музиката, киното и театъра.

Изкуство и контекст. Сборник с доклади от Втората младежка научна конференция на Института за изкуствознание. София: Институт за изкуствознание, 2007.
. Сборникът представя статии от областта на изобразителното изкуство, театъра, киното и музиката. Автори са най-младите изследователи от Института за изкуствознание и университетите по изкуствата. Резултат е на проведения в края на 2006 година традиционен научен форум.

Българската култура между държавата и пазара. Съставители: Александър Димчев, Александър Янакиев, Васил Проданов, Пламен Джуров, Христо Тодоров. С., Институт за философски изследвания, 2007.
. Сборник от конференция, организирана от Института за философски изследвания, Института за изкуствознание и Нов български университет. Конференцията си поставя за цел дискутирането на проблемите за състоянието, перспективите и менажирането на  българската култура в условията на радикално променен баланс на наейното функциониране с помощта на държавно субсидиране и насочването към пазарни взаимодействия. Над 70-те доклада представят идеите, търсещи отговори на тези въпроси.


Монографии

Андроника Мартонова. Йероглифът на киното (Естетика и смисъл във филмите на Източна Азия). София: Панорама, 2007, 245 с.
. „Йероглифът на киното” е книга за съвременното източноазиатско кино. Текстът изследва образци от японската, китайската, хонконгската, тайванската, виетнамската, южнокорейската и тайландската кинематографии в контекста на източната култура, изкуства и традиция. „Йероглифът на киното” анализира и проблема “традиционно-съвременно” в азиатската филмова култура от последните 10-15 години. В търсене на общото между кинопроизведенията се проследяват взаимодействията с традиционната за региона литература, поезията, древните теоретични трактати, стилистичните закони на живописта, театралните и  музикалните форми. Книгата е написана достъпно за всички читатели, в стил търсещ златната среда между академичния изказ и живия, разбираем език.

Анелия Янева. Сценична съдба на балетни шедьоври. І част. Благоевград, 2007, 364 с.
. В книгата се анализира обвързаността на балетното изкуство с драматичния театър (в синтетични танцови изяви от Античния свят, Средновековието и Класицизма), както и с някои музикални форми.
По-подробно авторът се спира върху известни балетни шедьоври от романтичния балет като “Силфида” в двете й редакции – по музика на Шнайцхофер и по музика на Льовенсхолд, “Жизел” от Адам, “Баядерка” и “Дон Кихот” от Минкус, “Раймонда” от Глазунов, “Лебедово езеро”, “Спящата красавица” и “Лешникотрошачката” от Чайковски. Всяко заглавие е представено в първоначалния класически вариант от ХІХ век (хореографи Филип Тальони, Август Бурнонвил, Жан Корали, Жул Перо, Мариус Петипа, Лев Иванов). Проследени са изменения в прочита и съвременни реализации на хореографи от ХХ век (Александър Горски, Феодор Лопухов, Юрий Григорович, Ролан Пти, Морис Бежар, Матс Ек, Матю Борн), които променят изразните средства и концепцията на творбата. Заключението прави паралели между различни хореографски подходи, зависими от съотношенията музика-хореография; ансамбъл–солист; движение–поза и определящи основни периоди в развитието на балетното изкуство.

Георги Геров.Икони от Мелник и Мелнишко. София: Пенсофт и АРС Милениум МММ, 2007, 179 стр., 150 ил.
. Книгата запознава с част от иконното богатство на Мелнишкия край. Състои се от два дяла. Първият има монографичен характер в него иконописта в Мелник е представена на фона на историческото и културно развитие на Мелнишкия край през вековете. Вторият дял има албумен характер. Представени са 39 икони от ХV до ХІХ век. Една част от тях се публикуват за първи път. Книгата излиза и на английски език: G. Gerov, Icons from Melnik and Melnik Region, Bulgaria. Еd. Pensoft&ARS Millennium MMM, Sofia, 2007, 179 pp., 150 ill.

Горица Найденова. Година-живот-история. Битие и разпад на една традиционна култура през погледа на етномузиколога. София: Институт за изкуствознание, 2006, 316 стр.
. Монографията представлява опит за реконструиране на цялостната културна система на една традиционна общност – тази на с. Козичино (Еркеч), Бургаско – и след това историческото проследяване на измененията в нея. Отправна точка при реконструкцията в първата глава е разположението на музикалния материал във времето и пространството като елемент от определени културни кодове. С други думи, основна цел и едновременно с това основен похват е поставянето на културата и нейната музика в такава връзка, при която не само смисловите нива на музиката се изясняват чрез културата, но и редица особености на културата се осветляват чрез музиката. Чрез този двупосочен подход – от музика към култура и от култура към музика – изследването се движи в сферата на музикалната антропология. Реконструкцията е направена в два раздела. В първия към традиционната култура се подхожда от посоката на календарния празничен кръг, като преди всичко се изследва отношението музика-време и чрез това се достига до структурата на календарния цикъл. Вторият раздел разполага връзката музика-време вече в следващия обреден (но и времеви) цикъл – този на индивидуалния живот. Тук музическите дейности са показани като принадлежащи към (и понякога задължителни за) определена възраст и социално положение. Чрез тях биват разграничени и конкретизирани възрастово-социалните статуси, през които преминава „традиционният човек”. Втората глава представлява конкретен исторически поглед към традиционната култура на Еркеч. Целта е да бъдат датирани измененията в нейната структура и да бъдат открити  причините за разпада й. Иначе казано – прави се опит времево-цикличните оси на местната култура да се „разположат” по линията на конкретно-историческото време. В случая наличната информация позволява да бъде разгледан интервалът между края на 19 в. и 2003 г.

Елена Попова. Дърворезбени домашни иконостаси. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, 92 стр., 50 ил.
. За първи път в науката предмет на изследване стават домашните дърворезбени иконостаси, датиращи от периода на Националното възраждане, изследвани от функционален, семантичен и технологически аспект.

Желка Табакова. Танцът в оперетата и мюзикъла (гледната точка на хореографа). София: Институт за изкуствознание, 2007, 188 с.
. Книгата на Желка Табакова е изследване върху хореографията в оперетата и мюзикъла. Разглежда се спецификата на танцови структури в оперетата и в мюзикъла, както и техни модификации на българска сцена. Обърнато е специално внимание на произведенията от български композитори. Извеждат се закономерности при реализирането на хореография за оперети и хореография за мюзикъли.

Иванка Влаева. Творческите избори на Любомир Денев и импровизацията. София: Мелани, 2007, 140 с., 17 цветни илюстрации и 23 черно-бели изображения.
. Тази книга е посветена на многостранната личност на Любомир Денев. Той е представен чрез неговите творчески избори и процесът на импровизация. Изследването е върху широка база от литература за и от Любомир Денев, партитури и звукозаписи на негова музика, както и върху интервюта с музиканта и документи от личния му архив. Любомир Денев е творец с разнородни интереси. Той се е реализирал успешно като композитор, диригент, изпълнител на ударни инструменти и джаз пианист. Тази комплексност се изявява в различни музикални пластове, които взаимно се допълват и са обект на изследване. Като резултат музикантът осъществява междупластов, междужанров и стилистичен синтез, които се изявяват особено ярко чрез импровизацията. Широките му интереси го водят в различни посоки – от класическата към поп музиката и джаза. Той е модел за творец с интегралност на своите интереси и изяви. Със своята реализация Любомир Денев посочва един от пътищата в развитието на композиторската личност от края на ХХ и началото на ХХІ век. Изследването е структурирано в 5 части и заключение, с 2 интервюта, приложения и литература.

Иванка Гергова. Поменици от Македония в български сбирки. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2006, 225 стр., 24 ил.
. В книгата са публикувани два поменика от Слепчанския манастир Св. Йоан Продром, Демирхисарско – триптих и ръкописен кодекс със записи от ХVІ-ХІХ в.; триптих-поменик от Полошкия манастир; триптих-поменик от Слепчанския манастир Св. Никола в Прилепско и триптих от неизвестен манастир. Данните от помениците са обвързани със сведенията за историяна на съответните манастири. Като приложение е поместена студия за иконографията на помениците от поствизантийския период на Балканите.

Ирина Генова. Tempus fugit/Времето лети. За съвременното изкуство и визуалният образ. София: Алтера, 2007.
. Книгата представлява първият по рода си билингвистичен (на български и английски) прочит на съвременното изкуство и на визуалния образ. В “Tempus fugit” са включени текстове, писани в рамките на последните десет години. Книгата е израз на желанието на авторката да бъде изявена валидността на случилото се след прага на 90-те. Вниманието е съсредоточено върху работи и образи, които имат трайно въздействие; включени са актуални дебати върху визуалното, надхвърлящи традиционните територии на изкуството. Състои се от 4 части: “След прага на 1990-те”, “Съвременен музей/ Музей за съвременно изкуство”, “Отражения и отпечатъци. Близко гледане”, “Визуалният образ”. Всяка от частите е придружена от днешни референции, коментари и визуален материал. 350 страници, ок. 200 черно-бели репродукции

Камелия Николова. Театърът на границата на ХХ и ХХІ век. С., Фигура, 2007 (275 страници; 24 илюстрации).
. Сборник с текстове, които разглеждат най-новите движения в българския и европейския театър. Книгата предлага един от първите опити у нас за теоретично осмисляне на сценичното изкуство от последното десетилетие. Едновременно с това тя представя и някои от значимите спектакли, фестивали и личности в театъра днес.

Клер Леви. Етноджазът: локални проекции в глобалното село. София: Институт за изкуствознание, 2007 (176 с. + 16 цветни илюстрации и CD с музикални примери).
. Посветена е на идеята за етноджаза като форма на обновяващо взаимодействие между български/балкански фолк и глобализирана джаз лексика, книгата полемизира върху прояви на емблематични български артисти, между които Милчо Левиев, Иво Папазов, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Атешхан Юсеинов, формациите “Икадем”, “Карандила” и др., очертали ново направление в музиката, но и нов простор в кръстосването на музикалните езици. Явлението се разглежда от социокултурна гледна точка, както и в ракурса на неговото “езиково” своеобразие, проектирано в битността на конкретни музикални текстове. Ключова тук е тезата за новото самосъзнание на днешния свирач, съграждащ зоната на нео-фолклорното музициране – не просто за да тълкува традицията, а за да удържа същината на нейната природа и да й вдъхва нови импулси за развитие.

Кристина Япова. Музиката на горните сърца. София: Институт за изкуствознание, 2007, 184 с.
. Книгата разглежда проблемите на църковната музика на три основни  равнища: теоретичния възглед за смисъла на църковномузикалното, изследователската методология и методиката за анализ. Крайната цел, която преследва, е изграждането на методическа система, която да бъде съобразена, адекватна и логически свързана с цялостния възглед. За тази цел тя се обръща към традицията на християнския библейски екзегезис и се стреми да оползотвори перспективите му в областта на музиката. Въведените по необходимост аспекти на богословието и философията са насочени не към интердисциплинарната постройка, а към едно системно музикологично изследване, което е в състояние да удържи природата на музикалния език и принципите на организация в музиката.

Михаил Мелтев. Телевизията – културна индустрия. София: Титра, 2007, 160 с.
. Телевизията, от една страна, е част от съвременната култура, а, от друга, е индустрия. Книгата представя тази огромна територия, изпъстрена с непроучени бели полета. Разкрити са индустриалната й страна и основните модели на тв организации. Читателят ще разбере същността на телевизионната продукция, ще научи за последователността в етапите на това производство и най-често срещаните проблеми и ще придобие поглед върху финансирането на тв продукта. Трудът е изключително полезен за всички, които работят или искат да работят в ефирни и кабелни, обществени и частни тв канали, за студентите и за широката публика с интереси в областта.

Росица Драганова. Музицирането. Аспекти. София: Институт за изкуствознание, 2007, 156 с.
. Книгата е посветена на изследването на съвременната представа за изпълнителската креативност и формулирането на един специфичен предмет, изразен в характерната терминологична замяна на "изпълнителство" с "музициране", изразена в самото заглавие. Тя е резултат на дългогодишна работа в различни актуални полета – концертността, информационното моделиране, изпълнителството и “новата” музика, интернет пространството и педагогическата практика в българското училище. Книгата е първо по рода си монографично изследване в българското теоретично музикознание и се вписва в широко дискутирана проблематика в световната музикална наука. Темата е особено актуална с очертаните разнообразни по характер и функция полета на интерпретация, които са ключови по отношение на сега утвърждаващата се смяна на парадигмите в различни музикални практики. Те са разгледани в своеобразен паралел и са обединени от обща идея – разгърнатата представа за музицирането в контекста на мисленето за музикалната съвременност.


Каталози и албуми

. Георги Геров, Аксиния Джурова. La tradizione ortodossa della Bulgaria. Icone e manuscritti dal XIV al XIX secolo. Каталог на изложба в Милано, библиотека Амброзиана. 2007 г.

. Иван Маразов. The Splendour of Bulgaria. Каталог от изложба 8-12 януари 2007 на колекция “Васил Божков”.

. Иванка Гергова. Пейзажът в българската икона. Албум. София: 41Т, 2007.

. Елена Генова, Мариела Стойкова. Димитър Христов Зограф от Самоков. София: Институт за изкуствознание, Национална художествена галерия, 2007 – CD

. Румяна Константинова. Петър Младенов – 120 години от рождението на художника. Каталог. София: Съюз на българските художници, 2007.


Асен Атанасов. Византийски музикални ръкописи в България. Репертоар. Ч. 2 Късновизантийски стихирар ХV–ХVІІ век. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2007, 458 с.
. Втората част от репертоара на византийските музикални ръкописи обхваща шест Стихирара с късновизантийска нотация XV-XVIII в., пазени в различни бъл-гарски книгохранилища: Църковния историко-архивен институт при Българската Патриаршия, Софийската народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ и в библиотеката на св. Рилска обител. Разписани са над две хиляди песенни форми – обвързани с музикален код стихове, т.е. ритмични фигури, подредени в редове. За да се запази тематичната (смислова) обвързаност на текстовете, те са  подредени в календарен ред. Изданието предоставя възможности за проследяване на полифункционалното използване на текстовете и тяхното прегрупиране, съо-бразно промените в богослужебния ред; на връзката между „текстовете“ на словото, живописта и музиката, както и изпълне-нието на някои музикални форми в различни части на храма и при различно хорово. Отразена е проце-суал-ността на музикалното изкуство, изхождайки от текста като идея и музиката като код, самостоятелно развиващ същата идея. Изданието създава основа за по-нататъшни изследвания на прочита между текст и музика чрез идентифицирането на текст и музикални означения. В тома са поместени и новооткрити средновизантийски музикални ръкописи, пазени в Централния държавен архив и Научния архив на Българската акдемия на науките.


Преводи

Светлана Лазарова – превод и редакция на английски на книгата: Росен Милев. “Световната революция” в писмеността през ІV в. сл.Хр. София: Балканмедиа, 2007.

Асен Атанасов. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод от гръцки език Димитър Кирков. Превод от гръцки език, послеслов и показалци Асен Атанасов. Издава мъжката общежителна Св. обител „Св. Йоан Рилски“ - с. Скрино, Кюстендилско. София: 2007, 178 с.
. Основно теоретично съчинение за системата на Новия метод на православната църковна музика през XIX век. Невмената нотация на Хрисант е музикалната писменост на Балканите, с която се записват и печатат певчески сборници с църковно и светско съдържание до навлизането на петолинейната нотация чрез първите музиканти, получили западноевропейско музикално образование. Трактатът се превежда за първи път на български език, тъй като българските възрожденски музикоучители са го чели и ползвали в оригинал на гръцки и не са смятали за необходимо да го превеждат.
Основният текст е снабден с терминологичен и именен показалец; указани са всички цитирани в трактата песнопения.


Календар за 2008 година

Църквата “Св. Петка” в с. Белчин, Самоковско
. Календарът е съвместен проект на Института за изкуствознание и фондация “Възраждане на Белчин”. Той е резултат на процеса по възстановяването на църквата “Св. Петка” в Белчин баня, Самоковско. Реставрацията започва през 2006 г. по инициатива на частни дарители, фондацията и църковното настоятелство на храма. Благодарение на фотоархива на Института за изкуствознание църквата е възстановена по снимковия материал от 60-е години на ХХ век – черно-бели негативи и стъклени плаки, направени във връзка с проичванията на изкуствоведи от Института. Така става възможно да бъди изцяло реконструиран иконостасът, да бъдат открити и реставрирани икони и църковна утвар, принадлежали на църквата. В календара са публикувани икони от църквата, като в същото време са отразени етапите по нейното възстановяването.


Списания
. Българско музикознание – 4 броя годишно
. Проблеми на изкуството – 4 броя годишно