Издания / премиери

Книгите днес, 2007/3

Новият брой

Книгите днес, 2007/3


◊ СЪБИТИЕТО

Мълчахме гузно и неприветно досега сред космическия мрак на виртуалното пространство, защото знаехме (а не искахме да вярваме), че брой 3 на сп. “Книгите днес” е последният за 2007 година. (Може би и завинаги.)

Но на научния семинар “Книгоиздаване и медии” на 23 ноември 2007 г., организиран от катедра “Печат и книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Кл. Охридски” по повод 10-годишнината на специалността “Книгоиздаване”, почти възкръснахме с родилен вик: Последният брой на сп. “Книгите днес” няма да бъде последен!

Защото – както каза на форума н.с. Татяна Дерменджиева от Националната ISBN агенция към Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, – такова специализирано издание за българските книги днес (оригинални и преводни) трябва и ще има. Независимо как се казва и кой го издава.

Така че нека не скърбим преждевременно, а почнем да препрочитаме – преди захвата на виртуалното ни бъдеще като това или като някое друго (подобно на нашето) издание.


◊ СЪДЪРЖАНИЕ

В последния 3-ти брой на сп. “Книгите днес” за 2007 г. четем:

1. “Който бленува митове…” от Митко Новков в рубрика “Плюс 1” (с. 3-4) – уводна статия на броя, който има два тематични акцента: митологичното мислене и митът “Батак” в българското мислене на националната ни история. Новков казва ясно и кратко: “Който бленува митове, получава манипулации”.

2. “Българското читалище в Цариград” от Лия Данова в рубрика “13 века България” (с. 5-7) – редовна статия в рубриката на спонсора: НДФ “13 века България”. Поводът е прекрасното историографско съчинение на Елена Храброва “Българското читалище в Цариград (1866-1876) и културно-националното възраждане”, издадено от същия меценат на българщината.

3. “Митовете в учебниците по литература” от Наташа Крумова в рубрика “Възразявам” (с. 10-11) – умерено критична статия за обучението по митология в българското средно училище днес. Тук се пита: Кой (трябва да) преподава митологии в прогимназиален (5. клас) и гимназиален (9. клас) етап в сегашното ни СОУ? И се отговаря: Да, учителят по литература. Но се уточнява: Не без нужната реформа в държавните образователни изисквания, учебното съдържание, годишния план и т.н.

4. “Нематериален роман” (с. 12-13) и “Войните на графа в дирене на мира…” (с. 13-14) от Красимир Проданов; “Homo Academicus” (с. 14-15) от Кристина Йорданова; “От митологично към социологично разбиране на религията” (с. 15-16) от Лиана Гълъбова в рубрика “Моят избор” – рецензентски потпури в неоакадемичен стил. Няколко вариации на теми върху русистика, музикознание и социология на религията.

5. “Обяснение в любов” от Изабел Боп отново в рубрика “Моят избор” (с. 17) – преводно есе от немскоезичната швейцарка Isabelle Bopp, историк от гр. Базел с български произход. Това е текст-обяснение в любов към книгите на транскултурните читатели.

6. “Моето хоби е тимброфилия” от Юлия Йорданова, все в рубрика “Моят избор” (с. 18-19) – рецензия на книгата на Н. Кюркчиев и Ив. Бърнев “Епизоди от изграждането на новата българска държавност (1879-1896)”. Текстът прояснява колко близо стоят филателистът и книгоманът, без да бъдат психо- или социопати, а най-обикновени любители на красотата и старината.

7. “Националните митове и литературата. Българският случай: премълчани победи и героизирани поражения” от Николай Аретов в рубрика “Разследване” (с. 21-25) – обзорна статия за българската история през погледа на националната ни литература. Следва удар право в сърцето: Българските писатели премълчават победите и възвеличават пораженията! Който е чел, помни, който помни – знае…

8. “От Библията до Батак: митът за националното минало” от Милена Кирова в същата рубрика “Разследване” (с. 26-27) – компаративна статия за сполитащите ни “завети” на еврейския и българския национализъм. Как споменът за Голямата загуба се превръща в нациопораждащ мит…

9. “Tribal Chaos по граовски мотиви” в рубрика “2 в едно” (с. 28-29) – ударно интервю с перкусиониста Стоян Янкулов и певицата Елица Тодорова: първите български “евровизионери”. С тяхната музика всичко върви по вода!

10. “Иманяри на книги” от Юлия Йорданова в рубрика “Места на книгата” (с. 32-37) – интервю с Евгени Матеев, управител на книжарница за антикварни и редки издания “Бързоклюн”. Разказва се весела история за началото на книжния бизнес в началото на прехода към пазарна икономика в България и в началото на един човешки живот, свързан изцяло с книгите.

11. “Напред в университетското книгоиздаване!” от Яна Йолова в рубрика “Създатели на книгата” (с. 38-41) – интервю с Малина Димитрова, отговорник за разпространение, маркетинг и реклама на УИ “Св. Св. Кирил и Методий”. Разговорът не скрива формулата на успеха в университетското книгоиздаване: малки тиражи + целево разпространение + високи технологии + контакт с медиите. Останалото е късмет.

12. “Блогвам, а ти?” от Мария Арангелова в рубрика “Виртуална библиотека” (с. 42-45) – най-атрактивният текст в броя! Стои на границата между наука и изкуство, обговаряйки феномена “блогвам” като израз на маниакално самопубликуване в Интернет. Четем фина белетристична пародия на графоманията чрез галерия от образи на дигитални писарушки.

13. “Новата Александрийска библиотека” от Рая Симеонова в рубрика “Фотосесия” (с. 46-47) – и дизайнерът на списанието прописа, но без да има нищо общо с графоманията. След пътешествие в Египет, компютърният специалист ни представя експертно и лаконично настоящето на най-голямата библиотека в древността, която днес е сред най-високо обурудваните библиотеки в света.

14. “Е, тая никога няма да я бъде!” от Гергана Пейчева в рубрика “Авторът” (с. 48-50) – интервю с писателката Станка Пенчева, която ни разказва за любовта, писането на стихове и за писмата на един дакел, попаднали в школските читанки и детското игрално кино.

15. “Съпрузи и любовници в българската литература: Магда между Мирослав Минев и Константин Петканов” от Катя Кузмова-Зографова в рубрика “Любопитно за авторите” (с. 52-54) – трета серия от документалния романс за великите влюбени сред българските писатели. Оказва се, че много често в историята на българската литература интимните двойки прерастват в бермудски триъгълници.

16. “Библиотека на железниците” от Светла Иванова в рубрика “Професия консултант” (с. 56-57) – интервю с Марияна Димитрова, служител в ЖП библиотеката в Горна Оряховица. Това е текст за трудното оцеляване на учрежденските библиотеки и за мизерията на читателското съсловие днес у нас.

17. “Моят Батак” от Марин Бодаков в рубрика “Послеслов” (с. 58-59) – заключителна статия на броя, която откъсва темите за митичното и Батак от обективното и безпристрастно говорене и ги вплита в емоционалната реч за съдбовно важните неща, които свързват хората и понякога дори ги превръщат в… нация.

Координати на редакцията
GSM: 0889772966, имейл: books_today@abv.bg
Автор:
Юлия Йорданова
Публикация:
24.11.2007 г. 12:59
Посетено:
1348
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/4942-knigite-dnes-2007-3