Издания / премиери

Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век

Нова книга от Антоанета Алипиева

Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век


◊ СЪБИТИЕТО

Отскоро на книжния пазар се появи новата книга на Антоанета Алипиева "
Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век" (2007). Изследването е осъществено от издателство "Просвета" в поредицата "Нова българска критика".


◊ ДУМИ НА ИЗДАТЕЛЯ


Другото заглавие на тази книга би могло да бъде „Тайният живот на българската литература от втората половина на миналия век“. Ако не всички, то поне голяма част от дневниците, водени от български писатели през този исторически период, са автентични свидетелства за мислене, възгледи и преценки, драстично отличаващи се или напълно противоположни на официално налаганите от тоталитарната власт. Тук на първо място трябва да се споменат дневниците на Борис Делчев, които проследяват еволюцията на известния литературен критик от ортодоксален комунист до гражданин, отхвърлящ всички форми на диктатура в обществения и културния живот. Не по-малко красноречиви и интересни са дневниците на Чудомир, на Блага Димитрова, на Емилиян Станев, на Йордан Вълчев, на Христо Радевски, на Невена Стефанова, на Николай Хайтов и др.

Анализирайки ги като жанр, като теми, проблеми и стил, авторката Антоанета Алипиева очертава панорама на вътрешното разноречие в българския интелектуален живот от втората половина на ХХ век въпреки привидната му външна монолитност и едногласовост. Книгата е предназначена както за литературни историци, преподаватели и студенти, така и за най-широка аудитория, тъй като запознава с поредица от вълнуващи и доскоро неизвестни свидетелства за хора и събития от оня период.


◊ ДУМИ НА АВТОРА

Дневниците от средата на миналия и началото на този век са едни от най-интегративните текстове, събиращи в полето си не само частните визии на българските писатели и критици спрямо общество, култура, литература, литературен бит, политика и институции. В техните значения се разчитат и основните типологии на времето, в което те се вписват, и за което, интериоризирайки го, разказват. В тях се реализират различни идеологии, което е достатъчен повод да определим литературноисторическото време като плуралистично, макар то самото в официозно-легитимния си глас да се определя като монолитно. Така дневниковият дискурс е и корекция, и опозиция, и индивидуализация на общество, господстваща идеология, литература, което ги обуславя като сложен, многопосочен метатекст на културата. В обобщените му значения могат да се дешифрират както видимо изведените, така и подводните езици на едно общество и на една литературна общност, за които дълго време господства митът за еднаквост и еднопосочност. В този смисъл интертекстуалността е приложена чрез специфични позиции в общественото и литературното поле на XX век: дневници и общество, дневници и идеологии, дневници и литература, дневници и литературен бит, дневници и институции, дневници и власт.



◊ АНОНС ЗА ЧЕТЯЩИ

Може да поръчате книгата
"Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век" от Антоанета Алипиева чрез Книжарница Мобилис.
Автор:
Публикация:
15.11.2007 г. 19:07
Посетено:
1324
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/4882-dnevnitsite-na-balgarskite-pisateli-ot-vtorata-polovina-na-xx-vek