Списание "Философски алтернативи", бр. 4/2026

  ◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание Философски алтернативи, бр. 4/2026

 Тема на броя: ЛОГИКА, ЕЗИК, ОНТОЛОГИЯ

Водещи: Доротея Ангелова, Кристиян Енчев

Логически проблеми – интерпретации и реконструкции

• Ricardo Mendes Grande – On Aristotle’s Logic
• Andrew Schumann – Formal Reconstruction of the Qal Wā-ḥōmer from Axiomatic and Topological Perspectives
• Боян Дафов – Спекулативната логика и времето: границата на тотализацията и структурната темпоралност при Хегел

Логика, онтология, изкуствен интелект

• Krasimira Filcheva – Propositional Structure in Natural Language is Transcendental
• Кристиян Енчев – Проблемът за онтологичния статус на логиката
• Доротея Ангелова – Основни принципи и философски аспекти на невросимволния изкуствен интелект.

Интерпретативни хоризонти и приложни аспекти на философията

• Коста Бенчев – Базови установки и под-установки в съвременната философия. Опит за таксономия
• Стоян Ставру – Справедливостта и капитан Хук: малкият „Питър Пан“ и големите езикови машини в правораздаването
• Владимир Раденков – Смъртта като определящ възможното хоризонтен предел на възможното
• Христина Гутева – Метафората като събитие на смисъла (за „грешката на езика“ – между психоанализа и философия)

Двеста и двадесет години от рождението на Джон Стюарт Мил

• Силвия Минева – За „Утилитаризъм“ на Джон Стюарт Мил и неговата философия на щастието

Събития

• Добрин Тодоров – Институтът за българска философска култура на петнадесет години

Настоящият брой се открива със статията „За логиката на Аристотел“ на Рикардо Мендес Гранде. В нея са разгледани основните исторически трансформации на Аристотеловата логика и многообразието от нейни интерпретации и формални репрезентации, за да се прецени кой подход най-адекватно реконструира логическия замисъл на „Първа аналитика“. Проследява се развитието на силогистиката – от средновековните интерпретации, при които силогизмът се схваща като правило, до математическите формализации, разработени в трудовете на Лайбниц, Ръсел и Лукашевич. Разглеждат се и подходите на Дж. Коркоран и Т. Смайли, основани на естествената дедукция. Според автора именно тези подходи предлагат адекватна интерпретация на логиката на „Първа аналитика“.

В статията „Формална реконструкция на Qal Wā-ḥōmer от аксиоматична и топологична гледна точка“ Андрю Шуман предлага математически подход за изследване на древни логически системи, които не са изградени чрез съвременна формална аксиоматизация, но притежават собствени правила за извод. За целта авторът въвежда понятието „логема“ – краен, непротиворечив фрагмент от логическа теория, затворен спрямо съответните правила за извод. Чрез алгебрични и топологични методи той формализира и съпоставя различни логически структури, като използва понятието „хомотопен тип“, което позволява тези структури да бъдат сравнявани според определени топологични свойства. Този подход се прилага към аргумента a fortiori (qal wāḥōmer), разглеждан в традициите на талмудизма, християнството, индуизма и конфуцианството. Според автора древните начини на логическо разсъждение могат да бъдат формализирани, съпоставяни и изследвани като математически структури. Андрю Шуман защитава схващането за универсална, унивалентна математическа основа, разкриваща се в различни древни традиции на логическо обосноваване.

Боян Дафов изследва отношението между времето, вечността и понятието в контекста на Хегеловата спекулативна логика. Авторът разглежда темпоралността като иманентна граница на самото мислене, която възпрепятства окончателната понятийна тотализация. В спекулативната логика на Хегел понятието се стреми към тъждество със себе си в Абсолюта, но именно този стремеж го въвлича във времето. Спекулативното мислене не се самозатваря в окончателна вечна тоталност; завършекът му остава отложен в саморазличаването на времето. В прочита си на „Науката логика“ Боян Дафов разглежда Абсолютната идея не като окончателна тотализация, а като динамична самосъгласуваност, която може да бъде мислена като темпорално самодвижение. Авторът обосновава „логика на субектността“, в която отрицателността, различието и повторението са същностни форми на мисленето в неговото развитие. Времето се явява граница, която обуславя възможността на спекулативното мислене.

В статията „Пропозиционалната структура в естествения език е трансцендентална“ Красимира Филчева защитава тезата, че пропозиционалната структура в естествения език има конститутивна функция спрямо пропозиционалната репрезентация и представлява необходимо условие за нейната възможност. Според авторката естествените езици трябва да съдържат пропозиционални съюзи, за да притежават репрезентативни характеристики. Тази теза е част от по-широк проект за обосноваване на трансценденталния възглед за логиката, според който логическите закони имат конститутивна функция спрямо репрезентацията в естествения език.

Кристиян Енчев разглежда въпроса дали логиката описва реалността, или конституира условията, при които тя може да бъде мислена. По отношение на автономията на логиката авторът изтъква Кантовото схващане за общата логика, която се абстрахира от съдържанието на познанието и от отношението му към обекта и разглежда единствено формата на мисленето изобщо. Тази абстракция обаче не елиминира онтологичния въпрос, а го радикализира. В съвременната философия проблемът се усложнява от дебатите за логическия плурализъм и семантичния релативизъм, както и от възраждането на метафизическите изследвания в аналитичната философия. Онтологичният статус на логиката се очертава като пресечна точка между епистемологията, метафизиката и философията на езика.

Доротея Ангелова разглежда основните фактори, обусловили появата на хибридните подходи в областта на изкуствения интелект, с акцент върху невросимволните системи. Тя анализира техните принципи и фундаментални характеристики, както и ролята им за получаването на достоверно знание, и обсъжда философски въпроси, свързани със същността и развитието им. Авторката издига хипотезата, че този тип системи могат значително да се доближат до постигането на общ изкуствен интелект, но същевременно могат и да възпрепятстват реализирането му. Това зависи от целите и моралните ценности, заложени при проектирането и реализирането на конкретна невросимволна система.

Статията на Коста Бенчев е опит за таксономично определяне на съвременната философия, представена като „ничия земя“ сред разнообразните културни форми. Откроени са три фундаментални теоретични нагласи: феноменологическа, диалектическа и аналитична. Тяхното своеобразие се разкрива чрез начините, по които те схващат времето. Систематично са съпоставени елементите и разновидностите на трите фундаментални теоретични нагласи както във формален, така и в съдържателен аспект.

С навлизането на генеративния изкуствен интелект в правораздаването възникват нови начини за тълкуване на понятието за справедливост. Стоян Ставру интерпретира темата за справедливостта в детския роман „Питър Пан“. Авторът изследва интуициите относно справедливостта, които романът изгражда чрез благородното чувство за справедливост, въплътено в мистър Джордж Дарлинг, който сам се подлага на наказание, и чрез „онтологичната рана“, преживяна от детето при първата му среща с несправедливостта. Питър Пан – вечното момче, което не помни родителите си и не изпитва вина – и капитан Хук – едноръкият пират, който държи на изисканите маниери – са представени като концептуални персонажи, чрез които се осмислят предизвикателствата пред правораздаването, произтичащи от възможността за генериране на съдебни решения с помощта на големи езикови модели.

Владимир Раденков обяснява екзистенциално-онтологичното понятие за смъртта в „Битие и време“ на Мартин Хайдегер. Смъртта е предел на възможното, който очертава границите на всяка възможност на Dasein и определя насоката ѝ. Когато Dasein се насочи преди всичко към смъртта като към своя собствена възможност, то преобразува заварените неавтентични възможности в автентични. Страхът е настроението, в което се разкрива захвърлеността на Dasein в тази възможност, постоянно изискваща неговия ангажимент. Боязънта е особена форма на страха, при която Dasein се отчуждава от автентичното си Себе-си и „фетишизира“ смъртта, възприемайки я като предстоящо събитие от всекидневния свят на безличното „Се“. Неавтентичното отношение към смъртта се проявява като бягство, което прикрива значението ѝ като собствена възможност на Dasein.

Христина Гутева разглежда „грешката на езика“ в теоретичното пространство между психоанализата и философията. Тя защитава тезата, че езиковата грешка не е просто отклонение от смисъла, а специфичен модус на неговото явяване. През призмата на психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд авторката предлага философско преосмисляне на този феномен — не само като симптом на потисната интенция, но и като събитие на смисъла. Анализът на конкретен пример показва, че метафората не е вторично отклонение от „буквалния“ език, а първичен механизъм за производство на смисъл. Теоретичният хоризонт на изследването се очертава чрез препратки към Пол Рикьор, Мартин Хайдегер и Фридрих Ницше.

Силвия Минева се спира на съчинението „Утилитаризъм“ на Джон Стюарт Мил по повод 220-годишнината от рождението на британския философ. В центъра на вниманието са темите за удоволствието, щастието и полезността, както и тяхното историческо значение и влияние върху съвременната етика, политическата теория и социалните изследвания. Те са разгледани в контекста на историческото развитие на етиката, като се проследява аргументацията, с която Мил обосновава връзката им с човешките желания, обществената справедливост и научния прогрес.

Текстът на Добрин Тодоров представлява обзор на петнадесетгодишната дейност на Института за българска философска култура (ИБФК) и на неговото издание – сп. „Български философски преглед“. Представени са мисията и актуалният статут на института, неговият уебсайт и издателската му дейност. Накратко са отчетени резултатите от изследователския проект „Философският ХХ век в България“. Описани са форумите и събитията, проведени с участието на ИБФК, както и други аспекти от дейността и развитието на института.

д-р Никола Гинев